Войната не ги плаши, макар фронтовата линия да не е далеч: етнически корейци, пристигнали в Украйна още през миналия век, чиито предци навремето били депортирани от съветските власти. Как живеят тези хора днес в Украйна?
„Пристигнахме в Украйна, за да се занимаваме със земеделие. Тук условията за отглеждане на зеленчуци са отлични", казва Елена Пак от село Шевченково. Нейните родители и мъжът ѝ Олег, също етнически кореец, пристигнали в Украйна от Узбекистан през 1970-те години и се заели със селскостопанска дейност. „Взимахме земя от колхоза, обработвахме я, правехме планове. Имаше много корейски бригади", спомня си Олег Пак.
Семейство Пак пристигнало в Украйна през 1970-те години от Узбекистан Снимка: DW
В Николаевска област вече над половин век съществува една от най-компактните корейски общности в Украйна. Корейците са дошли през 1950-те и 1960-те години - основно от Централна Азия, където били депортирани през 1930-те години от съветския Далечен изток. Преди това много корейци се установили там, бягайки от японската окупация на Корея.
Как се съхраняват традициите
Съпрузите корейци Пак вече имат украински паспорти и имена, но поддържат добре родния си корейски език, както и семейните традиции - например за приготовлението на кимчи. „Рецептата се предава от поколение на поколение и ние го правим, защото без него няма да изкараме и една зима", обяснява Елена.
Семейството продължава и традицията на родителите в земеделието. През 2000-те години разширили бизнеса си и започнали да отглеждат зеленчуци в три оранжерии. Но изгубили почти всичко след избухването на войната в Украйна. Половината от общината в продължение на девет месеца била под руска окупация, другата половина се оказала на фронтовата линия. Само една от оранжериите на семейство Пак оцеляла.
През свободното си време Елена се занимава с доброволен труд - ходи ежедневно в местното читалище да плете маскировъчни мрежи за украинската армия. „Не искаме да заминаваме оттук. Вече сме свикнали, тук е домът ни, тук е земята ни", казва Елена Пак.
Около една трета от семействата от корейски произход обаче са си заминали - заради минираните земи и унищожените домове. Част от хората са попаднали в Южна Корея благодарение на доброволчески програми.
В свободното си време Елена Пак плете маскировъчни мрежи за украинските военниСнимка: DW
От Николаев до Сеул и обратно
Някои от членовете на общността вече са започнали да се връщат в Украйна от чужбина. Миналата година в Николаевска област се завърнало и семейство Когай, което е било евакуирано в Сеул. „Върнахме се и разбрахме, че това е нашата родина. Не искам да заминаваме повече", казва 12-годишната Ксения.
Домът на семейство Когай бил бомбардиран през 2022 година и сега всички живеят в лятната кухня. Майката на Ксения, Алена, е родена в Николаевска област - от брака на кореец с местна украинка. Двамата се оженили през 1975 година. По думите на украинката тогава местните още не били свикнали с корейците, поради което на сватбата дошли хора от различни околни села, за да видят как изглежда младоженецът кореец. „Докато ходех на училище, казвах на всичките си съученички, че никога няма да се омъжа за кореец. Но направих точно това - съдба", казва Алена Когай. Корейските бракове в общината вече са нещо обичайно, обясняват двамата съпрузи.
През 2022 година братът на Алена се записал в армията и сега воюва в Курска област. Както е известно - корейци воюват и на страната на Русия, от Северна Корея. Семейството на боеца се възмущава от този факт. „И те са азиатци, но се различават от южнокорейците - изглеждат зомбирани", казва Алена Когай.
Разрушения в село Шевченково, Николаевска областСнимка: Viktoria Pokatilowa/DW
Корейците от Николаевска област се смятат за украинци
Някои членове на корейската общност са участвали в партизанското движение и са помагали на украинската армия в първите месеци на пълномащабното нахлуване, казва кметът на село Шевченко Олег Пилипенко.
А Александър Хван показва на екипа на ДВ съсипаното си стопанство - нищо не е останало. През есента на 2022 година Александър помагал на украинската армия в отбраната. Домът му станал болница за украинските военни, а в двора бил построен бункер.
Мъжът няма намерение да заминава след всичко преживяно. „Бих могъл да избягам някъде, но искам да имам тук нещо мое. Дойдох след казармата, започнах работа, създадох тук семейство", обяснява Александър.
Повечето местни корейци се наричат украинци с корейски корени, както и ръководителят на Николаевската областна военна администрация Виталий Ким. А и младото поколение свободно говори украински. Учителите от местното училище споделят, че корейските деца традиционно получават високи оценки на изпитите - много са трудолюбиви и старателни в учението.
Даже по време на войната една пета от учениците в училището в Шевченково са местни корейци. Сградата е повредена от обстрела и всички учат дистанционно. Макар младите хора масово да заминават от селата, членовете на корейската общност се надяват, че ще могат да възродят Шевченково и да построят наново къщите си заедно с украинците.
