В продължение на повече от 70 години СССР беше комунистическа страна, основана на т. нар. макрсистко-ленинска идеология.

Приносът на Ленин към марксизма е диктатурата на пролетариата и болшевишката власт, прераснала в постоянен терор при Сталин. Съветската власт е наследила похвати от средновековието и методите на Иван Грозни, смятан за жесток тиранин.

В наши дни в Русия тече процес на реабилитация на Иван Грозни и Сталин и се създава нова идеология, основана на средновековието. Изследователите я наричат неомедиевиализъм. Официалната власт в Кремъл проповядва връщане към корените и гради тази неосредновековна идеология около абсолютната власт на Путин.

От тази година Русия въвежда в училищата нов учебник, наречен „Моето семейство“. Основната му цел е да популяризира „традиционните морални ценности“, което щяло да подобри „демографската ситуация в страната“. Един от източниците за съдържанието на „Моето семейство“ е сборник с правила за „поддържане на патриархалния ред“, написан през XVI в. от монаха Силвестър, живял по време на управлението на Иван Грозни.

Средновековната книга е със заглавие „Домострой“. Тя учи, че е нормално бащата да използва сила, за да принуди останалите членове на домакинството да се съобразяват с православните догми. Правилата за жените са архаични – „Съпругите трябва да подреждат дома старателно и да се подчиняват на съпрузите си по всички въпроси… те трябва да изпълняват всичко, което съпрузите им наредят“, пише в книгата.

Използването на въпросната книга като източник за съставянето на учебник съвпада с декриминализирането на побой в семейството. През 2017 г. е приет закон, според който „нанасянето на лека телесна повреда на близки лица“ не трябва да се счита за престъпление. Кремъл развива стратегия, която изследователи наричат

„политически неомедиевализъм“ – своеобразно връщане към Средновековието

Проф. Дина Капаева анализира тези процеси в Русия пред онлайн изданието „The Conversation”. Тя е професор по културология, автор на 8 монографии, преподавател в американски университети и в институт по социални науки в Париж.

Досега президентът Путин и неговото обкръжение използваха Средновековието като основание за имперските си претенции към съседни страни, които са били губернии на царска Русия. Сега вече става ясно, че официално въвеждат средновековна идеология, своеобразен модел, по който да бъде изградено бъдещето на Русия.

Неотдавна във Вологодска област е основана неправителствената организация „Опричнина“, с подкрепа от властите. Официално нейните цели са да „развива морала на младежта“ и да „предпазва руската идентичност“. Името ѝ обаче е пряко свързано с управлението на Иван Грозни и един от най-мрачните периоди в историята на Русия. През февруари 1565 г. той обявява серия от мерки за борба със своите противници и увеличаване на приходите в хазната. Царят определя приблизително една трета от територията на страната за опричнина, под негов пряк контрол. Районите са управлявани от опричници, които облагат местните жители с високи данъци и мачкат с жестокост всеки опит за съпротива. Аристокрацията остава изолирана. В резултат обширни региони са опустошени, стотици хиляди са прогонени от домовете или са брутално избити. Опричнината е премахната през 1573 г., като Иван Грозни впоследствие екзекутира някои видни опричници и дори твърди, че тя никога не е съществувала.

Путин, без да го признава официално (все още),

се стреми да бъде съвременен Иван Грозни

И също като него отрича собствените си действия. Миналата година заяви, че Западът е загубил връзка с реалността – Русия не е нападала Украйна.

Иван Грозни основава Руското царството, завладява Поволжието, започва завладяването на Сибир, създава държавни институции, просъществували до XVIII в., реформира съдебната система, създава редовна армия и установява търговски връзки с Европа. Въвежда крепостничеството, налага терор над населението в провинциите чрез опричнината. Известен е със своята жестокост и ексцентрично поведение. Иван Грозни убива най-големия си син, погребва жива една от съпругите си, тъй като му се сторило, че погледнала кокетно друг мъж, а освен това се самообожествява.

Повечето историци смятат Иван Грозни за жесток тиранин. При управлението на Путин, обаче, Кремъл полага усилия, за да променят представата за Иван Грозни. Властите го описват като мъдър и справедлив владетел и отдаден християнин. По нареждане на Путин през последните години в Русия са издигнати няколко паметника на Иван Грозни. По телевизиите в Русия периодично се излъчват филми и сериали, посветени на цар Иван Грозни.
Йосиф Сталин също не е криел симпатиите си към Иван Грозни и повтаря негови действия като вътрешен терор и изселване и заселване в различни райони на царството. Сталин използва постиженията на Иван Грозни за царството, за да оправдае репресиите, извършени от самия него. Затова редица историци слагат опричнината и сталинизма под общ знаменател.

Днешната реабилитация на Иван Грозни

води началото си от 1994 г., когато е публикувана книгата „Самодържавие на духа” от Иван Сничов, митрополит на Санкт Петербург по онова време. Той поставя основите на движение, известно като „Царебожие“, призоваващо за превръщането на Русия в авторитарна монархия и канонизирането на всички руски царе. За „Царебожие“, канонизацията на Иван Грозни е основен приоритет – нещо, за което призовават редица руски свещеници и политици. През 2013 г. те дори официално поискали картината на Репин „Иван Грозни убива сина си” да бъде махната от Третяковската галерия.

Днес Кремъл развива тезата, че държавната власт е „сакрална“. Александър Харичев, човек от администрацията на Путин, който оглавява отдел „Мониторинг и анализ на обществените процеси“ директно пише, че властта е сакрална в своя статия отпреди две седмици. Той дава за пример Русия от XVII век, когато станала най-голямата държава в света и описва структурата и уникалността на руското общество. Според Харичев руснакът повече от други народи е готов да даде живота си за „високи цели“, с „жертвена преданост“. И единствената надеждна бариера пред западните сценарии „да разрушат руското общество“ е принципът „Ние“. Колкото повече хора са въвлечени в общото „ние“, толкова по-силно е нашето общество“; „На фронта и в тила се чува – ние сме едно голямо семейство“, пише той (виж повече за статията тук, линк и към оригинала, но за него е нужна регистрация). И т. н., статията е като наръчник за създаването на т. нар. Путинизъм.

Путин не крие, че в много отношения е възхитен от начина, по който Иван Грозни е управлявал Русия. Министърът на външните работи Сергей Лавров, преди време посочи Иван Грозни за „един от най-доверените съветници“ на президента.

Путин се опитва да реабилитира и Сталин,

акцентирайки върху ролята му за победата над нацистка Германия по време на Втората световна война. Посланието е очевидно – както Сталин се сражава срещу Адолф Хитлер и го побеждава, така Путин днес се бори с фашизма и се опитва да „денацифицира“ Украйна.

„Всичко това стои в основата на милитаризацията на руското общество и е важна част от пропагандните усилия за оправдаване на продължаващата война“, казва проф. Капаева. По думите ѝ, съществуват много прилики между неомедиевализма на президента и идеологията на крайната десница, според която Русия трябва да се завърне към своите средновековни корени, към традициите, съществували преди реформите, предприети от Петър Велики в началото на XVIII в.

„През последните 15 години телевизионните зрители са имали възможността да гледат всеки месец средно по два филма, възхваляващи Средновековието. Създаването им е финансирано с държавни пари. Тези интерпретации на руската история позволяват на Путин да нормализира използването на насилие както в страната, така и в чужбина, а освен това оправдава начина, по който държавният глава репресира опозицията. Основната цел на политическия неомедиевализъм е да легитимира огромните социални и икономически неравенства в постсъветското общество като част от националното наследство на Русия“, обобщава проф. Капаева.