Въпреки че има малка вероятност Русия да започне офанзива срещу европейски страни, Москва вече организира трансгранични убийства, кибернамеса, саботаж и други форми на насилие, които не се равняват на пълномащабна военна атака. Както пише Financial Times , подобни действия вероятно ще се случват по-често, което увеличава риска от ескалация.

„По-лошото е, че всяко по-нататъшно руско настъпление на запад ще се осъществи в контекст на конфронтация, а не на съюз, между западноевропейските демокрации – и в опасния контекст на оттеглянето на САЩ от Европа“, пише изданието.

Следователно, при такива обстоятелства, както се казва в материала, точните условия на всяко споразумение за прекратяване на огъня в Украйна са от голямо значение. FT смята, че в рамките на това споразумение по-добри условия за Украйна вече не подлежат на договаряне, по-специално членството в НАТО е нереалистична мечта и няма готов заместител на гаранциите за сигурност, който би дал такъв статут.

„Но поне все още може да се предложи вариант „най-добър-лош“, а именно такъв, който би избегнал официалното признаване на промените на Русия в границите на Украйна. Много зависи от това дали администрацията на Тръмп ще се съгласи с този сценарий или с такъв, който би имал далеч по-лоши последици за европейците и световния ред“, анализира изданието.

Украйна може да изгуби Крим

FT подчерта, че възможността Украйна да загуби Крим и други окупирани части от територията си за неопределен период от време е много висока. Това се обяснява с факта, че в края на президентския мандат на Джо Байдън вече беше ясно, че американската военна помощ за Украйна е към своя край.

„С тези доставки Киев имаше шанс да си върне окупираната територия; без тях шансовете са рязко намалени. А европейците все още не са в състояние да покрият никакви пропуски, въпреки че работят за промяна на тази ситуация“, се добавя в статията.

Същевременно FT подчерта, че най-доброто решение на Тръмп би било да се осланя на опита на балтийските страни и Западна Германия по време на Студената война.

Сценарий: Две Германии

„Въпреки че балтийските държави станаха независими след Първата световна война, Москва ги окупира и ги превърна в част от Съветския съюз по време на Втората световна война. Вашингтон обаче никога не призна тази окупация. По същия начин, въпреки че Германия беше разделена повече от 40 години след Втората световна война, нито американците, нито западните германци официално признаха Източна Германия.

Но в друг прецедент с потенциални последици за Украйна, те декларираха в поредица от договори, че единна германска нация продължава да съществува - просто временно разделена на две държави“, се обяснява в статията.

Тези договори позволиха на двете Германии да установят дипломатически отношения, но Западна Германия твърдеше, че това са вътрешни германски отношения, а не външни.

„Подобни умели маневри държаха вратата отворена за по-добри дни в бъдещето, които настъпиха през 80-те години на миналия век, когато Михаил Горбачов стана съветски лидер. На Украйна също трябва да се позволи да се надява на по-добро бъдеще“, смятат журналистите.

Миротворци на НАТО

FT заключи, че именно в този контекст значението на потенциално мирно споразумение с Украйна става ясно, което би предотвратило официалното признаване на окупираните територии от страна на САЩ за част от Руската федерация и би дало шанс на Киев да се бори или да си върне земята в други времена.

„В идеалния случай подобно споразумение би предвиждало и разполагането на коалиция от желаещи членове на НАТО по линията на контрол и ускоряване на присъединяването на Украйна към ЕС.

Ако това не е възможно, тогава е по-добре да се стремим към примирие от типа на Корейската война, отколкото към някакво споразумение, което би позволило на САЩ да формализират анексирането на Крим от Русия и евентуално други територии“, подчертава статията.

Мирни преговори за Украйна - Последни новини

По-рано The Times писа, че Тръмп ще промени радикално подхода си към преговорите за Украйна. По-специално, Държавният департамент на САЩ заяви, че американската „методология на участие“ в преговорите за Украйна ще се промени, а именно, американците вече няма да бъдат посредници.

„Разбира се, ние оставаме ангажирани с това и ще помогнем и ще направим каквото можем. Но няма да летим по света на нула време, за да посредничим за срещи“, каза говорителката на Държавния департамент Тами Брус.

Същевременно, Foreign Policy отбеляза, че за да постигне мир в Украйна, Тръмп трябва да осъзнае щетите, които вече е причинил . Американският президент се държа така, сякаш Украйна „е краткосрочен проблем, а Русия – дългосрочна възможност“, казаха експерти.