The Economist: Китай и Русия разгръщат ново мощно оръжие – идеите

The Economist: Китай и Русия разгръщат ново мощно оръжие – идеите
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    18.05.2025
  • Сподели:

Западът отстъпва в битката за контрол над наративите

 

 

Шестдесет щастливци получават възможност да преминат обучение по журналистика през миналата година в African Initiative, нова информационна агенция в Бамако, столицата на Мали. Стажантите имат възможност да посещават онлайн и очни занятия по репортерска работа, с обещанието, че трима от тях впоследствие ще бъдат наети на работа в агенцията. Уловката, според Forbidden Stories (мрежа, занимаваща се с журналистически разследвания – бел. ред.), е, че African Initiative се управлява от руското разузнаване.

Много западни страни намаляват усилията си за излъчване към външна аудитория. През март президентът Доналд Тръмп прекрати финансирането на „Гласът на Америка“ и неговите дъщерни мрежи, както и ликвидира USAID, която подкрепяше хиляди журналисти по целия свят. Бюджетите на обществените медии се съкращават навсякъде – от Австралия до Канада и Франция.

 

https://e-vestnik.bg/imgs/_LOGA_SIMVOLI/prop.jpg

 

Води се битка на идеите. Докато западните страни мълчат, други започват да говорят все по-силно. Китай и Русия инвестират стотици милиони, а може би и милиарди, в дезинформация, заяви на 14 май генералният директор на BBC Тим Дейви. „Бъдещето на нашето сплотено демократично общество, както ми се струва, за първи път в живота си е под заплаха“, каза той в речта си. Той призова за увеличаване на финансирането, за да се удвои обхватът на Световната служба на BBC.

Преди година и половина RT, руската държавна новинарска мрежа, стартира мащабна рекламна кампания в страни като Мексико, Индия, Сърбия и Тунис. „Защо Великобритания не връща диаманта Кохинор?“, питаше рекламата на RT на първа страница на Times of India. Миналата година RT откри Академия RT, която обучава журналисти в Африка, Югоизточна Азия и Китай.

Sputnik, още една държавна руска информационна агенция, наскоро стартира африканска служба. RT и Sputnik разширяват присъствието си в Латинска Америка, където споделят продуценти, оператори и офиси с венецуелската Telesur и иранската HispanTV, според Емануеле Отоленги от американския аналитичен център Foundation for Defence of Democracies.

Дори малките страни разпространяват новини по целия свят. Турската държавна мрежа TRT стартира африканска служба през 2023 г., като през март откри отдел на сомалийски език. Според бивш служител на BBC, TRT наема бивши журналисти на BBC. Освен че промотира добрите дела на Турция в Африка, където инвестира в инфраструктура и изнася оръжие, TRT с удоволствие се подиграва на бившите колониални сили.

Най-големите инвестиции в чуждестранни журналистически операции, по всичко личи, прави Китай. Държавната агенция Синхуа увеличи броя на африканските си бюра от „няколко“ преди две десетилетия до 37 миналата година, според данни на Африканския център за стратегически изследвания (ACSS), аналитичен център към Министерството на отбраната на САЩ.

Подобно на Русия, Китай предлага стажове и стипендии за журналисти: China Africa Press Centre изпраща африкански репортери в китайски медии на десетмесечен стаж, за да усвоят редакционната култура. Китайската компания StarTimes стана вторият по големина цифров телевизионен доставчик в Африка.

Китайските нарративи са особено силни в социалните мрежи. Докато американските конгресмени се тревожат за TikTok, Китай залага на Facebook – американската социална мрежа – за разпространение на своите послания в чужбина. Най-популярният източник на новини във Facebook не е CNN или New York Times, а CGTN, китайската държавна телевизионна мрежа, която с 125 милиона абонати изпреварва дори поп-звездата Шакира. Въпреки че Facebook е забранен в самия Китай, петте най-популярни новинарски страници на платформата са китайски и публикуват новини на английски език.

Китайските организации, по всичко личи, са купили значителна част от аудиторията си чрез реклама във Facebook. Никоя от тях не се радва на същата популярност на други платформи. В YouTube, например, четирите най-популярни новинарски канала са индийски; в TikTok лидер е британският Daily Mail, следван от саудитския Al Arabiya.

Рекламната библиотека на Facebook показва наличието на добре настроена система: китайските издания тестват множество варианти на реклами, преди да започнат да инвестират в най-ефективните. Някои реклами са безобидни кликбейт за туристически забележителности в Китай. Други са по-политизирани: миналата година Синхуа плати на Facebook за промотиране на история, в която се намеква, че филипински рибари в спорни води са били шпиони, под хаштага fishyfishermеn.

Има ли такава реклама сериозен ефект? Проучване, публикувано в Harvard Misinformation Review, анализира почти хиляда рекламни обяви, закупени от китайските държавни медии през 2018–2020 г., които са били видяни от 655 милиона потребители, предимно извън богатия свят.

Авторите на проучването, Арджун Тамбе и Тони Фридман, стигат до заключението, че колкото повече такива реклами са били видяни в дадена страна, толкова по-положително медиите в нея са отразявали Китай – например, наричайки протестите за демокрация в Хонконг „безредици“. С увеличаването на рекламите се засилва и прокитайското отразяване на теми, включително COVID-19 и китайската икономика.
Освен разпространението на новини под собствена марка, държавите сключват сделки за публикуване на свои материали в местни издания, които нерядко са доволни да получават съдържание. Синхуа има споразумение с кенийската Nation Media Group, което й дава достъп до осем радиостанции и телевизионни канали на компанията, 28 милиона абонати в социалните мрежи и 90 хиляди читатели на вестници в четири африкански държави, според данни на ACSS. RT, според наличната информация, е сключила договори с повече от 30 африкански телевизионни канала за излъчване на своето съдържание.

Русия особено активно използва така нареченото „изпиране на наратива“ – по израза на Виктор Илие от румънския новинарски сайт Snoop. Тъй като аудиторията все по-често се отнася с недоверие към марки като Sputnik, Русия все по-често прибягва до услугите на инфлуенсъри. Президентските избори в Румъния бяха отменени през декември, след като специалните служби на страната заявиха, че са разкрили операция за влияние в TikTok под ръководството на Русия; на повторните избори този месец спечели друг кандидат, лоялен към Москва.

Западните страни все още имат силни гласове. В YouTube, например, каналът на BBC на хинди има повече абонати от този на английски, а във Facebook страницата на BBC в Мианмар изпреварва по популярност Fox News. И въпреки съкращенията на финансирането, независимите журналисти в горещите региони продължават да работят. Молдовското издание Ziarul de Garda загуби 40% от фонда за заплати, след като САЩ прекратиха подкрепата на донорите. Въпреки това директорката му Алина Раду е решителна: „В редакцията имаме правило: Русия никога не се отпуска по отношение на Молдова. Значи и ние не трябва да се отпускаме“.

 

 

Станете почитател на Класа