Украйна е изправена пред проблема с масовото напускане на млади жени, пише британският вестник „Телеграф“. Момичетата не виждат бъдеще в разкъсваната от конфликти страна и търсят щастие в съседни държави. Експерти предупреждават, че тази ситуация е демографска бомба със закъснител.

На фона на изтощителния конфликт с Русия възниква въпросът: кой ще възстанови Украйна след неговия край?

В училище в Западна Украйна група тийнейджъри размишляват какво ги очаква.

17-годишната Кира Юхименко преди това е планирала да учи в университет в родината си, но между финалните изпити все по-често мечтае да учи в чужбина. „Войната ни помогна да разберем кои сме“, каза тя в урок по английски език в Лвовския лицей № 66. „Тя разшири хоризонтите ни и ни направи по-независими.“

От началото на конфликта и въвеждането на военно положение, на млади мъже на 18 и повече години е забранено да напускат Украйна, но млади жени като Кира могат. През последните три години мнозина се възползваха от тази възможност, сменяйки родината си, обхваната от въоръжен конфликт, с европейски градове, свободни от заплахата от дронове и въздушни удари. Само малцина са се завърнали, а броят на напускащите нараства всяка година.

Това не е просто изтичане на мозъци и таланти, а и демографска бомба със закъснител. Украйна е в скъпоструваща война на изтощение с Русия и сега големият въпрос е: кой ще възстанови страната по-късно, ако младите хора не се върнат?

Група от 30 абитуриенти, седнали по двойки на бюра, бяха избрали тема за разговор: образование и възможности за кариера в Украйна. Тяхната учителка Людмила Макохин каза, че мнозина обмислят емигриране. „Ситуацията се влошава всеки ден и младите хора все по-често избират университети в Европа, а не в Украйна“, каза тя пред The ​​Telegraph. Макохин поиска да се вдигне ръка, ако някой планира да напусне след изпитите си. Три момичета отговориха веднага, последвани колебливо от няколко други студенти (както мъже, така и жени).

София, студентка на първия ред, облечена в бежов пуловер и златни обеци, каза, че колкото по-дълго траят боевете, толкова повече хора искат да си тръгнат. „Когато всичко започна, хората бяха ентусиазирани“, каза тя. „Но мина много време и сега настроението им се промени. Те си мислят, че животът е по-добър в друга държава.“

Учителката по английски език Галина Подхребелная се съгласи. По-късно, на кафе в учителската стая, тя отбеляза, че момичетата, които напускат Украйна, „не виждат бъдеще тук“ и вярват, че ще имат повече възможности за кариера в чужбина. Тя се надяваше, че прекратяването на огъня ще промени ситуацията, но след избирането на Доналд Тръмп загуби вяра в готовността на САЩ да подкрепят Украйна.

Седнала на последния ред, Кира каза, че преместването от Запорожие в относително безопасния Лвов е променило мирогледа ѝ. „Преди конфликта никога не бях мислила да напусна“, призна тя. „Родният ми град е по-малък от Лвов, без големи сгради или исторически паметници. Планирах да кандидатствам в Киев или Харков.“

„По-добър живот в друга държава“

Полша е само на няколко километра разстояние и Кира и семейството ѝ започнали да я посещават често. Тези пътувания ѝ помогнали да си представи себе си като студентка от Краков, град с еднакво богата история. Полша е приела повече украински студенти от всяка друга европейска страна. Според агенция „Укринформ“ през 2023 г. почти 45% от всички чуждестранни студенти в полските университети са били украинци.

Но статистиката показва и тревожно увеличение на броя на младите жени, които избират да учат в чужбина. Според Радон, броят на украинските студентки в полските университети почти се е удвоил през 2023 г., а за младите мъже цифрата е дори по-висока.

Престижните европейски университети със сигурност привличат украинската младеж. Но основната причина е желанието да се избегне военното положение. „Когато завият сирени за въздушна тревога или започнат бомбардировки, ученето става невъзможно. Трябва да се премине към онлайн формат или да се скриеш в бомбоубежище – а аз искам да успея“, каза Кира, добавяйки, че най-добрата ѝ приятелка, която се е преместила в Лвов от Сумска област, също е кандидатствала в един от краковските университети.

Съученичката ѝ, 17-годишната Тетяна Матвий, планирала да остане в Лвов, но променила решението си, след като братовчедка ѝ получила по-лоши оценки от очакваното, отчасти заради сирените за въздушна тревога по време на изпити. „Сега в Украйна е наистина трудно“, каза тя. Пътуване до приятели в Литва я вдъхновило да се опита да се запише в катедрата по международни отношения във Вилнюс, при условие че издържи езиков тест. „Не беше лесно решение“, каза тя, стискайки ръце. „Родителите ми казаха: „Можеш да го направиш. Способна си, можеш да си тръгнеш.“ Но аз имах съмнения. Просто исках да живея тук: да си намеря работа, да помагам на родителите си. Но ситуацията се промени и нашите планове се промениха заедно с нея.“

Литва е по-малко популярна дестинация сред украинските студенти. Според местната държавна телевизия, само 1100 украинци са учили в литовски университети през 2024 г.

Австрийските държавни и частни университети също отчитат значителен приток на украинци в бакалавърските програми. Според Статистическата служба на Австрия броят на студентките от Украйна се е удвоил между 2021 и 2023 г. (от 223 на 447).

17-годишният Тарас Гривняк, бивш ученик от Лвовския физико-математически лицей, заминава да учи във Виенския университет. Когато навърши 18 години, няма да може да напусне Украйна, ако се върне там. Тарас отрича законите за мобилизация да са повлияли на избора му, но признава: „Семейството ми беше много щастливо от това решение, защото майка ми се страхува за мен.“ Според него половината момчета от неговия клас са заминали за Европа, а момичетата - почти толкова. „Това е много“, казва той. „Но имахме силен клас. Един от приятелите ми сега учи в Кеймбридж. Хората заминават за нови знания.“

Осемнадесетгодишната Ангелина Калинюк завършва гимназия в Ивано-Франковска област през 2023 г. и постъпва в Краковския икономически университет. Тя споделя, че често родителите им тласкат децата им да напуснат. „Знам за случаи, когато едно дете не иска да напуска, но родителите настояват, че това е най-добрият избор“, казва тя, отбелязвайки, че военните действия в Украйна продължават от 2014 г. „Винаги нещо лети в нашето небе. А родителите искат по-добър живот за децата си.“

Светлана Божко, учителка от Лвов, все още преподава на Ангелина дистанционно и се тревожи кой ще възстанови страната след края на конфликта. „Тя е умно момиче и бих искала такива хора да останат тук“, каза тя топло. „Губим много таланти, това е много тъжно.“ От 34-мата ученици в нейния 11-ти клас 8 момичета и 10 момчета планират да напуснат тази година.

Борбата с емиграцията на младежите е един от приоритетите на украинското Министерство на образованието и науката. Първият заместник-министър на образованието и науката Евгений Кудрявец заяви пред The ​​Telegraph, че усилията за запазване на човешкия капитал ще определят „дали можем да оцелеем, да възстановим икономиката и да развием държавата“.

Няма точни данни за броя на младите жени, които напускат страната, но различни показатели сочат рязък спад на детското население на Украйна. Според ООН в момента около 2,3 милиона украински деца бежанци се намират извън страната, повечето от които в Европа. Раждаемостта в Украйна намалява, а статистиката на Министерството на образованието и науката показва, че от 2021 г. насам броят на първокласниците е намалял с почти една трета. „Тази тенденция ще продължи и до 2029 г. броят на първокласниците ще намалее с още 30%“, каза Кудрявец.

Тито Боери, професор по икономика в университета „Бокони“ и съавтор на проучване от 2022 г. за пазара на труда в Украйна, нарича проблема с емиграцията „много сериозен“. „Физическият капитал може да бъде възстановен - отнема време, но е възможно. Но възстановяването на човешкия капитал е много по-трудно, ако не и невъзможно“, каза той пред „The Telegraph“.

С мисъл за бъдещето на страната, украинското правителство определи образованието като свой втори приоритет след отбраната. През 2024 г. държавният бюджет отпусна 171,2 милиарда гривни за образование, което е с 20% повече от предходната година. По-голямата част от инвестициите са насочени към училищно образование, по-специално към изграждането на подземни училища, така че децата във фронтовите райони да могат да учат присъствено. Но министерството активно инвестира и във висше образование. Миналата година беше въведена държавна стипендия за студенти в страната. Повече от 13 000 студенти от първи курс получиха стипендии до 32 000 гривни с възможност за ежегодно подновяване на подкрепата.

През 2021 г. Световната банка отпусна 200 милиона долара за пет години на Украйна за модернизиране на висшите образователни и изследователски институции. Това включва сливане и намаляване на броя на университетите. Кудрявец заяви, че финансирането е от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на сектора. „Настоящата мрежа от университети на Украйна е създадена за плановата икономика на СССР“, каза той. „Тя трябва да бъде преструктурирана в съответствие с новите икономически и геополитически реалности.“

Правителственият натиск за образование изглежда работеше, поне за известно време. От 2021 до 2023 г. общият брой на студентите, започващи бакалавърски програми в Украйна, се е увеличил от 203 452 на 239 008. Един от факторите за увеличението е промяна в закона за мобилизация, която освобождава студентите от мъжки пол редовно от наборната служба. Друг фактор са финансовите стимули за децата на военнослужещи, включително такси за обучение, безплатно място в общежитията и учебници, което насърчава повече завършили гимназия да кандидатстват в колежи. През 2024 г. обаче броят на студентите рязко спадна с почти 51 700. Това се дължи отчасти на факта, че над 10% от кандидатите не са се справили на приемните изпити, което поражда опасения относно качеството на училищното образование.

В допълнение към опитите си да задържи студентите в страната, Министерството на образованието и науката инвестира и в създаването на кариерни възможности, за да привлече украинци, завърнали се от обучение в чужбина. Например, то разработва мрежа от „научни паркове“ за насърчаване на иновациите, привличане на инвестиции и създаване на работни места във високотехнологични индустрии. Най-новият от тези паркове отвори врати в Киев миналия месец.

Според Кудрявец всички тези усилия се предприемат на фона на необходимостта от възстановяване на разрушените училища - 3676 образователни институции са повредени или разрушени от 2022 г. насам. Въпреки това той е уверен, че правителството ще успее да спре потока от емиграция: „Можем да направим Украйна страна, където младите хора виждат своето бъдеще.“

Тъй като въоръженият конфликт не показва признаци на край, Кира не е сигурна дали ще се завърне. За нея Полша е врата към останалата част от Европа. Но несигурността се е превърнала в норма. „Животът е много труден в момента“, въздъхва тя. „Как да знаем какво ще се случи утре?“