Конфликтът в Близкия изток, въпреки прекратяването на огъня, все още не е разрешен. Вашингтон и Тел Авив нанесоха съвместни удари по ядрените съоръжения на Техеран, но това не унищожи ядрената програма на страната - конфликтът не е приключил.
Но през 2000 г. Съединените щати имаха възможността веднъж завинаги да сложат край на опитите на Иран да създаде собствена ядрена технология - ЦРУ инициира свръхсекретната специална операция „Мерлин“.
Планът беше прост и елегантен и дори можеше да проработи, ако не беше едно „но“ - един прекалено умен руски учен, който по принцип си върши работата твърде добре и съвестно. Повече подробности - в статията на Царград.
Главният проблем
През 1991 г. Съветският съюз се разпада, така че Съединените щати си поемат глътка въздух за известно време, но скоро са принудени да преминат към друг проблем - все по-голям брой държави, не винаги приятелски настроени към Вашингтон, се приближават до създаването на своя собствена ядрена бомба.
През 1979 г. в Иран се случва революция - радикални ислямисти свалят прозападния шах Пахлави и отношенията между Вашингтон и Техеран рязко се влошават. В началото на 80-те години Иран все още не е придобил всички необходими технологии за обогатяване на уран, но уверено се движи в тази посока.
След смъртта на аятолах Хомейни, главният идеолог на борбата срещу Запада, Техеран реши да възобнови опитите си за получаване на обогатен уран. За тази цел бяха правени опити за преговори и закупуване на необходимите технологии, но на практика никой не осъществи контакт, освен Пакистан и ръководителя на пакистанската ядрена програма Абдул Кадир Хан.
И досега се твърди, че именно той е прехвърлил неофициално информация, техника и оборудване в Техеран, благодарение на което е било възможно изграждането на центрофуги за обогатяване на уран.
Провалът на разузнаването
Разбира се, ЦРУ беше основният играч в усилията за демонтиране на ядрената програма на Иран, но през 90-те години разузнавателната агенция се сблъска с огромни проблеми: агенти в страната не можеха да получат информация за местоположението на ключови съоръжения.
Агенцията имаше много груба представа за местоположението на съоръженията и беше готова да проведе съвместна въздушна операция с Тел Авив, тъй като вече имаха опит, но идеята беше отхвърлена, тъй като в случай на неуспех в унищожаването им, Техеран щеше да скрие фабриките си, а Щатите щяха да прекарат години в търсенето им.
Тогава в дълбините на агенцията се появи интересна идея: ами ако ядрената програма бъде саботирана по ненасилствен начин? Така започна операция „Мерлин“.
Великолепен план, надежден като швейцарски часовник.
Идеята беше проста: необходимо беше да се саботира ядрената програма на Иран отвътре, без да се прибягва до силови методи като военна намеса. ЦРУ искаше да я подкопае отвътре, без да повдига подозрения. Решението беше да се продадат на Техеран сбъркани, развалените чертежи.
След това, според плана на разузнавателната агенция, иранските учени щяха да сглобят неработещи технологии, да се дискредитират, а началниците им, в най-добрия случай, просто да ги уволнят - ядрената програма на Иран щеше да бъде забавена с много години. Тази концепция не е нова - индустриалният шпионаж и умишленото „изтичане“ на документи на врага често се използваха по време на Студената война.
Американците въпреки това взеха предпазни мерки и не предадоха неправилния чертеж на цялата бомба, а само част от нея. Но тук възниква друг проблем: ако агент на ЦРУ беше продал на Иран дори повредените чертежи, това би било държавна измяна, но дори и тук беше намерено решение - да се използват специалисти, емигрирали от разпадналия се Съветски съюз, още повече, че имаше от кого да се избира.
Защото по това време, по отношение на Русия, действаше специална програма Нън-Лугар, насочена към „намаляване на ядрените заплахи“ в постсъветското пространство, благодарение на която Съединените щати изнесоха много учени и ядрени тайни от Русия.
Да се предаде „ударника“
Както бе споменато по-горе, агентите на ЦРУ не искаха да предадат цяла технология за ядрена бомба, дори и да е повредена, затова решиха да разкрият плановете за руската технология ТБА-480, която, казано по-просто, беше „ударникът“, пусковият механизъм на бомбата.
Американците не искаха по принцип да продадат собствена технология, но тогава в САЩ имаше много руски, изнесени през 90-те години. Избран беше и „куриер“ - руски ядрен физик, от които мнозина напуснаха Русия веднага след разпадането на СССР. Между другото, той е работил в Арзамас-16, но нямаше нищо общо с гореспоменатата технология.
През януари 2000 г., няколко агенти на ЦРУ се свързали с учения и му предложили интересна работа: руският ядрен учен да отпътува до неназована европейска държава, където се свързва с иранското посолство и им предлага да купят технологията. Естествено, те не могат да откажат.
Ядреният физик обаче решил да хвърли бърз поглед на чертежите и веднага открил много груби грешки, които и съответно изяснил с работодателите си. От ЦРУ просто казали, че всичко е наред: не се тревожи, „по-малко знаеш, по-добре спиш“. През февруари 2000 г. специалистът отлетял за Европа - започнала операция „Мерлин“.
Нещо тръгна не както трябва
Думите на разузнавачите не успокоиха нашия учен - той беше напрегнат от факта, че ще продаде неработеща технология, при това за огромна сума пари. Въпреки че това беше главната идея на операцията, руският специалист не знаеше това.
Разбира се, той беше отчасти наясно и разбираше, че операцията ще бъде успешна само ако иранците повярват в автентичността на чертежите. Ако един руски физик можеше да открие много грешки, само като веднъж погледне документите, тогава вероятно група специалисти от Техеран веднага щеше да разкрие измамата.
В деня преди предаването на документите, руският учен сяда и поправя всички грешки - всичките. Отнема му точно една нощ. Прилага и кратка обяснителна бележка към чертежите, където посочва грешките и как да се поправят. И с чувство за изпълнен дълг предава всички коригирани чертежи на иранците.
Да, цялата операция се провали единствено защото руският учен сметна за неправилно да предава невярна информация и предварително поправи всичко. След като се върна в САЩ и гордо съобщи на агентите на ЦРУ за успеха, нашият учен не разбра защо американците се хванаха за главите от ужас. Америка официално прехвърли работеща ядрена технология на Иран.
BLM образец 2000 година
В нашия репортаж така и не уточнихме източниците на информация и името на руския специалист, но тези точки си струва да бъдат разкрити отделно. Първо, откъде знаем за операция „Мерлин“? От книгата на журналиста от NYT Джеймс Райзън „Състояние на войната“, която беше публикувана през 2006 г.
С тази книга са свързани много скандали: агенти на ЦРУ са умолявали журналиста да не я публикува, а цялата информация за книгата е получена от бивш служител на разузнаването, който може да се нарече предтеча - основател на движението BLM.
Джефри Стърлинг, както се е наричал бившият агент на разузнаването, е запомнен от ЦРУ и света не с постиженията си в операциите, в които е участвал, а защото е станал една от първите жертви на липсата на „инклузивност“ в разузнавателното ведомство.
Той е един от първите чернокожи агенти и уж е бил обект на расова дискриминация. През 2001 г. той завежда дело срещу ЦРУ, обвинявайки агенцията в расизъм. Съдът обаче не застава на негова страна и разузнавателната агенция решава да уволни Джефри за подобни лудории.
След това той, както може да се очаква, се озлобява на ЦРУ, САЩ и дори целия свят и решава да си отмъсти, като разкрива информация за много свръхсекретни операции на ЦРУ, включително и операция „Мерлин“.
В продължение на много години източникът на изтичането на информация не можеше да бъде открит в Щатите, тъй като журналистът Райзен заяви, че предпочита да излежи присъда в затвора, отколкото да разкрие името на информатора.
През 2015 г. обаче, Джефри Стърлинг беше вкаран в затвора за разкриване на класифицирана информация за американска разузнавателна операция, насочена към разрушаване на ядрената програма на Иран, което всъщност потвърждава цялата история.
Последният момент, който трябва да се изясни, е името на нашия учен. Никой не знае това, дори самият информатор. ЦРУ пази в тайна самоличността на руския ядрен учен и не я разкрива. Чуждестранни източници понякога пишат по някаква причина, че той се казва Иван, но няма потвърждение за това.
Автор: М. Лях
