Режимът на аятоласите в Иран не е устойчив. Засега американският президент Тръмп не настоява за промяна в управлението, но въпреки това в отношенията със САЩ може да настъпи обрат. Той няма да е първият.
Отношенията между Вашингтон и Техеран в последните години са изключително напрегнати заради ядрената заплаха, която според САЩ и Израел представлява Ислямската република. Те стигнаха до поредната ескалация през последните дни, преди Доналд Тръмп да наложи примирие. Напоследък именно иранската ядрена заплаха бе определяща за отношенията със САЩ. Но това невинаги е било така.
Преди 1951: Иран - люлка на Студената война?
До края на Втората световна война чуждите сили играят на пинг-понг с Иран - особено Великобритания и Съветският съюз. През 1941 година съветски и британски войски нахлуват в Иран и принуждават шаха да предаде властта на 22-годишния си син Мохамед Реза Пахлави.
Основните им цели са да защитят иранските нефтени находища от германците и да създадат "Персийски коридор" за снабдяване. Спорът около края на окупацията предизвиква т. нар. иранска криза в средата на 1945 година. Сталин оттегля войските си едва когато американският президент Хари Труман заплашва с военни действия. Според американския адвокат и дипломат Джордж Ленцовски конфликтът е катализатор за "радикална промяна в американската външна политика" и следователно за началото на Студената война.
1951-1953: Шахът, САЩ и Великобритания срещу Мосадег
След края на иранската криза шахът най-напред укрепва демокрацията в страната. През 1951 година парламентът одържавява нефтения сектор. САЩ възпрепятстват британците да наложат с военни средства правата, придобити някога от Anglo-Iranian Oil Company, впоследствие British Petroleum (BP). Тогавашният ирански министър-председател Мохамед Мосадег, който първоначално е противник на национализацията, се оказва труден преговорен партньор.
Междувременно между Мосадег и Пахлави започва борба за надмощие. Шахът в крайна сметка я печели, благодарение на подкрепата на службите на САЩ и Великобритания. Бенджамин Фридман от американския мозъчен тръст Defense Priorities казва: "Превратът срещу Мосадег вероятно полага основите на антиамериканските настроения сред голяма част от иранското население, които избухват по-късно, особено в хода на Ислямската революция".
1953-1979: "Бялата революция" и петролната криза
Първоначално намесата на САЩ и Великобритания дава резултат: в спора за петрола в крайна сметка се стига до решение Иран да запази по-голяма част от приходите, но контролът над сектора да бъде в ръцете на консорциум, доминиран от САЩ и Великобритания. Впоследствие Иран се превръща в най-важния партньор на САЩ в Близкия изток, наред със Саудитска Арабия и Израел. Това включва и разширяване на гражданската ядрена програма в страната.
В САЩ пренебрегват нарастващия авторитаризъм на Пахлави. Може би и защото с "Бялата революция" от 1963 година шахът започва сериозна модернизация - въвеждане на избирателни права за жените, широкомащабна земеделска реформа, приватизация на промишлеността и кампания за ограмотяване на населението.
1979: Ислямската революция
През 1979 година САЩ, Франция, Великобритания и Германия оттеглят подкрепата си за Пахлави. Две седмици по-късно шахът напуска страната. След още две седмици шиитският духовник Рухола Хомейни се връща от изгнание във Франция, посрещнат е с възторг от милиони в Техеран и обявява т.нар. Ислямска революция.
САЩ приемат вече смъртно болния Мохамед Реза Пахлави, а Иран настоява за екстрадицията му. В края на 1979 година ирански студенти - най-вероятно с благословията на Хомейни - окупират американското посолство в Техеран и задържат 52 американски граждани в продължение на 444 дни. В отговор САЩ прекъсват дипломатическите отношения с Иран.
1980-1988: Ирано-иракската война и раждането на Хизбула
Когато същата година Ирак напада Иран, Вашингтон застава на страната на Багдад и подкрепя правителството на Саддам Хюсеин до края на войната през 1988 година.
В същото време Иран започва да изгражда Хизбула в Ливан. Сред първите действия, които се приписват на групировката, са два бомбени атентата в Бейрут през 1983 година - единият срещу американското посолство, а другият срещу френска военна база, при които загиват над 250 души . В отговор американското външно министерство класифицира Иран като поддръжник на тероризма и налага първите санкции срещу режима на аятоласите.
1998-2001: Опити за помирение
В края на хилядолетието иранският президент Мохамед Хатами, смятан за реформатор, използва по-помирителен тон спрямо САЩ. Американската външна министърка Мадлин Олбрайт признава участието на САЩ в преврата срещу Мосадег през 1953 година и нарича досегашната политика на САЩ спрямо Иран "разочароващо късогледа".
След терористичните атаки на 11 септември 2001-а в САЩ Техеран и Вашингтон дори за кратко се обединяват срещу ислямистите от Ал Кайда и талибаните. Но плахото сближаване е краткотрайно.
2003: Муш срещу "Оста на злото"
В обръщението си към нацията в началото на 2002 година Джордж Буш за първи път споменава "Оста на злото“. Държави като Ирак, Северна Корея и Иран подкрепят тероризма, стремят се към придобиване на оръжия за масово унищожение и потискат населението си, казва американският президент.
Когато малко по-късно "Коалицията на желаещите" на Буш сваля Саддам Хюсеин в Ирак, Иран се възползва от вакуума на властта в съседната страна, за да спечели влияние върху шиитското мнозинство там. Междувременно САЩ се опитват да установят западно ориентирано правителство в Багдад и да подкрепят противниците на режима в Иран. Успоредно с това Иран изгражда други групировки в региона - хутите в Йемен и Хамас в ивицата Газа.
2005-2025: Омразата към Израел и ядрената програма
През 2005 година иранският министър-председател Махмуд Ахмадинеджад споделя пред световната общественост един повтарящ се елемент от иранската реторика, като заявява, че Израел - един от най-близките съюзници на САЩ - трябва да бъде "изтрит от картата". И поради това иранската ядрена програма води до разрив със Запада. Нараства и страхът, че мюсюлманските духовници могат да злоупотребят с технологията, наследена от шаха, за да изработят атомна бомба.
През 2015 година Иран сключва споразумение с държавите от Съвета за сигурност на ООН и Германия относно своята ядрена програма. Международната агенция за атомна енергия трябва да контролира спазването на споразумението, а в замяна на това масивните международни санкции срещу Иран трябва постепенно да бъдат отменени.
Краткото спокойствие обаче приключва, когато през 2018 година Доналд Тръмп изтегля САЩ от споразумението и налага нови санкции.
Когато през 2020 година САЩ убиват иранския генерал Касем Солеймани по време на посещение в Багдад, Иран на свой ред обявява, че повече няма да спазва договореностите.
След терористичната атака на Хамас срещу Израел на седми октомври 2023 година и последвалата война на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, напрежението между Израел, от една страна, и Иран, Хизбула и хутите, от друга, също нараства. Израел и Иран многократно си размениха въздушни удари. САЩ се включиха с бомбардировки срещу ядрени обекти в Иран.
