Преди срещата на НАТО в Хага имаше няколко знакови изказвания. Генералният секретар Марк Рюте беше уверен, че тя ще бъде „историческа“ и че „ще се приемат смели решения за укрепване на колективната отбрана, които ще направят НАТО по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен“. Характерно беше и поведението на президента Тпъмп. Според "Файненшъл таймс", на въпрос за значението на чл. 5 от Вашингтонския договор, президентът Тръмп отговаря, че „има много интерпретации на тази позиция“ и зависи „към какво определение се придържате“. Това двусмислено тълкуване на основен параграф от договора поставя под въпрос смисъла на съществуването наНАТО.
По настояване на някои членове, за да няма различно тълкуване на чл. 5, в приетия документ е записано, че страните-членки се придържат към досегашното му тълкуване.Според The Telegraph това е направено като компенсация за смекчената позиция спрямо Русия. В него Русия не се разглежда като отговорна за украинския конфликт, не се иска членство на Украйна в НАТО, като само се посочва готовност да продължи подкрепата за нея.
Друг интересен момент е определението „татенце“, което генералният секретар Марк Рюте прикачи на американския президент.
Поводът са неговите нареждания, дадени на Иран и Израел - Иран до две седмици да капитулира, а Израел да намали подготвяния въздушен удар по ирански обекти. Излиза, че двете воюващи страни са деца, които „татенцето“ е смъмрило и те се вразумили. Тази негова намеса се окачествява в САЩ като действия на „самотен рейнджър“ (елитен боец), който решително се разпорежда и раздава справедливост. В тази си роля президентът Тръмп смущава либералните глобалисти от Европа, свикнали да гледат на САЩ не като едноличен властелин, който налага мнението си, а като на свой закрилник. Тази политика на Тръмп поставя на съвършено нова плоскост отношенията между САЩ и Европа.
Красноречиво е изявлението на италианския военен министър Гуидо Крозето, направено, според агенция ANSA, на конференция в Падуа преди срещата в Хага: НАТО "в сегашния си вид вече няма причина да съществува“. Казаното не означава, че НАТО трябва да се разпусне, а според него вече се налага съюзът да приеме облик на световна организация, а не само на северноатлантическа. И добавя „ако НАТО е създаден, за да гарантира мир и взаимна отбрана, той трябва … да изпълнява тази задача като се ангажира с Глобалния юг и по този начин да се превърне в принципно друга организация“. Ако, като резултат от срещата в Хага, беше приета такава или подобна стратегия за бъдещето на НАТО, то срещата действително щеше да бъде историческа. Но тъй като в заключителния документ няма и помен за подобно развитие, то тя може да се оприличи като „още от същото“. С тази разлика, че средствата за отбрана трябва да се увеличат от два на 5 % от БВП до 2035 г.
Оправдаването на тези разходи е с опасността от Русия, която, щом свърши войната в Украйна, ще нападне Европа. Това се твърди, въпреки че и на Брюксел, и на Москва е съвършено ясно, че всеки локален конфликт на Русия със страна от НАТО ще прерасне в ядрена война в Европа. Затова е твърде малоумно постоянно да се използва този аргумент за оправдаване превъоръжаването на НАТО. Това го изисква не желанието на Русия да воюва с НАТО, а новите оръжия и тактиката за използването им хода на руската СВО и особено навлизането на изкуствения интелект във военното дело.
НАТО има полза от войната, защото успя да наложи на членовете си да предадат на Украйна наличното съветско въоръжение и да започнат превъоръжаване с американско.
Изразходваните значителни количества съветски боеприпаси ще започнат да се попълват с нови по стандарта на НАТО. Освен това изводите от войната показват, че натовската бронетехника не е ефективна в съвременната война и ще трябва да се модернизира или изцяло да се подмени. Ще се наложи и преструктуриране на войските и снабдяването им с ново оръжие и военно-техническо имущество. Всичко това означава бързо и мащабно развитие на ВПК не само на САЩ, но и на редица западноевропейски страни. На по-малките ще се предоставят опасни и екологично вредни технологии, като например производство на барут, което нашите управляващи приемат с възторг, без да се замислят за някои последствия в бъдеще.
Всички европейски членки на НАТО заменят старите многоцелеви самолети на новите американски F-35, което за Русия е сериозен проблем, най-вече защото са носители на новата ядрена авиобомба на САЩ В11-12, а се подготвя и подобрен модел В11-13. Освен това превъзходството на НАТО в бойна авиация на Европейския ТВД е категорично – срещу около 3400 бойни самолета са приблизително 1300 руски. Навярно, за да компенсира предимството на НАТО, а не да воюва с него, Русия е приела на въоръжение, според Military Watch Magazine, ракета „въздух-въздух“ Р-37М с ядрена бойна глава. Можем да си представим какво ще стане при масиран удар с нея по влитащи стотици самолети на НАТО. Но не е само тази ядрена ракета, с която разполага Русия, и именно поради това дори локален конвенционален конфликт с НАТО няма да има. Точно затова украинският народ ще продължи да се използва докато го има за изтощаване и дезорганизиране на Русия, а до тогава под негово прикритие превъоръжаването на НАТО ще продължи.
Така НАТО както беше, така си и остава като военно средство за борба срещу Русия. Но светът вече е друг, което се разбира в САЩ, но не се разбира в Европа. Именно поради това италианският военен министър твърди, че „НАТО няма смисъл в сегашния си вид, а САЩ и Европа вече не са център на света“. В Европа все още вярват, че имат авторитет в международните дела, но правят всичко възможно да загубят и това, което реално е останало от него. Една от причините за това е упоритата подкрепа на Украйна, с чиято помощ тя все още си мечтае да се справи с Русия. Само че в заключителния документ от срещата, под въздействието на президента Тръмп, не е споменато, че Украйна има перспектива за членство в НАТО и даже доста предпазливо е казано, че ще продължи подкрепата й във войната.
Колкото и да се стараеше досега Западът, особено администрацията на президента Байдън, Великобритания и ръководството на ЕС, да осъществи стратегията си за военно поражение на Русия чрез Украйна, тя се провали. Това го констатира наскоро министър Сергей Лавров. Успешното, макар и бавно развитие на СВО, не оставя никакво съмнение в това. Известно е, че европейските членки на НАТО не могат да предоставят въоръжението, което могат САЩ и затова са принудени да приемат техния курс спрямо Русия - без пряка конфронтация с нея. Оттук и решението за доставяне на Украйна само на отбранителни оръжия. Това не означава, че целта спрямо Русия се променя. Напротив, но за постигането й вече се променя подхода, а именно чрез увеличаване на морално-психологичното въздействие върху руския народ. Досега то също се използваше, но вече се подготвя разширеното му и преднамерено прилагане.
Методите и средствата за такова въздействие са разнообразни, но сред тях на преден план излизат военните като комбинация от дистанционни ракетни удари в дълбочина и активни диверсионно-терористични операции. Това, което не достига на Украйна за извършване на дистанционни ракетни удари, ще се достави от Запада и по-конкретно от европейските страни-членки на НАТО. Проблем за тях е това, че доставяйки ракети с обхват поне 500 км и оказвайки помощ за използването им, те стават съучастници и, при определено развитие на обстановката, Русия може да отговори така, че войната от локална да стане европейска.
Това обаче не го желае Западът и затова трябва да направи така, че да не може да бъде обвинен в съучастие. Засега приетият вариант е Украйна сама да произвежда необходимите й ударни средства и сама да ги използва. Първенството за реализиране на този вариант принадлежи на Великобритания и Германия. При последното си посещение в Лондон украинският президент заяви, че е постигната договореност за съвместно производство на БЛА с голям обсег, което означава доставка на комплектуващи елементи и сглобяване на БЛА в Украйна, т.е. това ще бъдат не британски, а украински ударни средства. Освен това Великобритания ще достави 350 зенитни ракети. Същият подход използва и Германия, с чиято помощ и с част от необходимите комплектуващи елементи, се разработва ракета с голям обсег.
Проблемът при този подход е в това, че напоследък няма тайни за руското разузнаване на украинското направление. Ето пример. През нощта на 12 юни масиран ракетен удар е нанесен по сградата на Киевския политехнически институт, авиозавод „Антонов“ и в района на летище „Жулиани“ до Киев. Твърди се, че в тези обекти се разработва украински вариант на германската ракета „Таурус“. Подобен удар по киевския квартал Оболони предотвратява монтаж на реактивна управляема авиобомба на шведската фирма СААБ.
Това са само два примера, а вече са осъществени десетки съвместни разработки на оръжия и броят им ще се увеличава. С приетия от ЕС пакет от 150 млрд евро за въоръжаване ще се произвеждат не само оръжия, но и елементи, необходими на украинския ВПК за производство на „свое“ въоръжение. Очевидно е, че от такъв подход имат полза и двете страни. Украйна ще продължи войната, а ЕС ще „стои настрана“ от нея и ще се опита с производство на оръжия да съживи изпадналата си в рецесия икономика.
Ще се увеличават и диверсионно-терористичните операции срещу Русия, както и досега с участие на западните специални служби, но с украинско изпълнение.
Те така ще се подготвят и осъществяват, че да предизвикат не само загуби, но и широк медиен резонанс. Такива например са двете операции на украинската служба да безопасност, които трябваше да се осъществят през втората половина на юни, т.е. преди срещата на НАТО в Хага - така след операция „Паяжина“ беше обещал нейния началник Василий Малюк. Едната имала за цел убийство на руски генерал, а другата унищожаване командния пункт на морския отряд със специално предназначение „Еспаньола“, който е в основата на защитата на Крим. Първата не успява, защото диверсантите са открити и унищожени, а втората е трябвало да се извърши с украински ракети „Нептун“. Часове преди удара от командния пункт са изведени хората и ценното оборудване, а въздушното разузнаване започва да следи районите, от които могат да се изстрелят ракетите. При старта им координатите на стартовите позиции се определят и след минути е унищожено всичко на тях.
Тези примери не означават, че Русия няма да има проблеми в това отношение, но едва ли планираната диверсионно-терористична дейност ще бъде реализирана в желания обем. Въпреки това в НАТО и ЕС имат реална полза от продължаване на войната и няма да се откажат от нея до момента, в който тя стане опасна за тях или САЩ и Русия постигнат споразумение за прекратяването ѝ.
о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
