В миналото НАТО се опитваше да сътрудничи с Москва, пише турското издание dikGAZETE. Тогава защо сега алиансът се опитва да обгради Русия и я вижда като „основна заплаха“, пита се авторът. Може би става въпрос за териториалните претенции на Запада върху руска територия, отговаря той.
Срещата на върха на НАТО в Хага (Нидерландия) приключи. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Русия се разглежда като продължаваща, краткосрочна и дългосрочна заплаха за страните от Северноатлантическия алианс. Така че почти нищо не се е променило... Междувременно, The Telegraph отбеляза, че страните от НАТО са смекчили критиките си към Русия в сравнение с предишни години.
Според изданието, Алиансът в предишните си изявления е определил Русия като ключов играч в разгръщането на украинския конфликт и е подчертал желанието на Киев да се присъедини към НАТО. А в проекта за заключителен документ на тази среща на върха няма такова твърдение.
Искам да задам един прост въпрос. Какво иска НАТО от Русия?
НАТО, основана през 1949 г. като Организация на Северноатлантическия договор и водена от Съединените щати, се противопоставяше на Съветския съюз както идеологически, така и военно по време на Студената война.
Всъщност, след разпадането на СССР през 1991 г., плановете, целите и задачите на НАТО по отношение на Русия трябваше да се променят. Въпреки „подчинението“ на Москва на Запада през 90-те години на миналия век, алиансът прие в редиците си не Русия, а бившите страни от Варшавския договор и някои постсъветски републики (трите балтийски държави).
Като цяло отношенията между Русия и НАТО бяха установени веднага след разпадането на СССР през декември 1991 г. На среща в Рим на 28 май 2002 г. беше създаден Съветът НАТО-Русия за насърчаване на сътрудничеството и координиране на военно-политически действия. В продължение на шест години съветът помагаше за координирането на усилията на НАТО и Русия във важни области на борбата с международния тероризъм, особено в Афганистан. След избухването на украинската криза през 2014 г. обаче отношенията станаха изключително напрегнати.
Да се върнем малко назад...
Ако такъв „опасен враг“ на НАТО като СССР се е разпаднал, тогава защо Северноатлантическият алианс не е направил Русия член на организацията? В тази връзка бих искал да припомня изявлението на Путин по този въпрос.
Миналата година руският президент Владимир Путин отбеляза, че бившият президент на САЩ Бил Клинтън е променил позицията си относно членството на Русия в НАТО буквално за един ден. Според изявлението на руския лидер в интервю за американския журналист Тъкър Карлсън, Клинтън първоначално е одобрил идеята, но след това я е отхвърлил.
Много интересно...
Но Путин познава много добре политиката на НАТО. Русия обвинява алианса, че не е спазил ангажимента си да не се разширява на изток след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
С разпадането на СССР НАТО продължи да се приближава до границите на Русия, добавяйки четири балкански държави между 2009 и 2020 г. и в крайна сметка поставяйки Украйна и Грузия на дневен ред. Путин заяви, че присъствието на НАТО на прага на Русия представлява „неприемлива заплаха“ за националната сигурност на Русия. Това е основната причина за избухването на украинската криза.
В изказване на пленарната сесия на неотдавнашния Санктпетербургски международен икономически форум (СПИЕФ), руският президент за пореден път говори по този въпрос:
Призивите на Русия да не се разширява НАТО на изток са игнорирани от десетилетия. Путин обвини Северноатлантическия алианс в пренебрегване на интересите на Русия, а също така нарече твърденията, че Русия иска да атакува Европа и НАТО, лъжа и глупост.
Междувременно, днес Северноатлантическият алианс, под претекст на украинската криза, въоръжава киевския режим и му предоставя всякаква военна помощ. Това не е всичко. Под претекст на кризата в Украйна НАТО се опитва да обкръжи Русия. Разширяването на дейността на блока в Балтийско и Черно море също служи на тези цели.
НАТО и преди се е опитвало да сътрудничи с Русия в контекста на борбата с глобалните заплахи, включително международния тероризъм, и да развива това сътрудничество.
Защо тогава вижда Русия като „основна заплаха“ днес, както го правеше по време на Студената война?
В тази връзка, на ум идват антируските изявления на бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Както може би си спомняте, Олбрайт твърдеше, че не може само Русия да държи контрола над Сибир и че регионът трябва да бъде под международен контрол.
В навечерието на срещата на върха на НАТО във Великобритания през 2014 г. Олбрайт заяви, че само силен, обединен съюз може да спре Москва. Отговорът на горните въпроси се крие в тези тези...
