Празниците в чест на „победата“ над Израел затихнаха в Ислямската република. А ден преди това в цялата страна се проведоха траурни церемонии, за да се отдаде почит на загиналите в резултат на израелски въздушни удари, диверсии и терористични атаки, с участието на ръководителите на главните клонове на властта, включително президентът Масуд Пезешкиан и съветникът на Рахбар Али Шамхани.

В еврейската държава се изразяват различни мнения за отминалите събития, но преобладават положителните. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се бие в гърдите от удоволствие, представяйки си себе си за велик миротворец. Той дори се опитва да спаси от затвора обвинения в подкупи и измама Бенямин Нетаняху, наричайки го „великият министър-председател на войната“. Като цяло мнозина почиват на лаврите си. Но някои започват да се замислят: какво беше станалото и какво ще се случи след това?

Израел за пореден път демонстрира силата на своята армия и уникалността на Мосад. Тяхната работа е впечатляваща, но не е завършена, независимо какво казват почитателите на военните и разузнавачите. Иран е твърде голям и загадъчен, персите са не по-малко хитри и далновидни от евреите.

Иран никога не е преживявал толкова мащабни, зашеметяващи удари. Но същото може да се каже и за Израел. И е ужасяващо да си представим как би завършила войната, ако беше продължила не 12 дни, а поне два пъти повече. Това обаче не можеше да се случи.

Защото, най-вероятно, всичко е било планирано и изчислено предварително в тишината на политическите и военните кабинети. И поставено, като пиеса. Във всеки случай, от страна на Съединените щати и Израел. Тел Авив не скри факта, че се готви да удари Иран, за да унищожи ядрените му съоръжения. Това се говореше много и често. Постоянно се подчертаваше, че президентът на САЩ е против военно решение и възнамерява да продължи преговорите с Техеран. Тези „плочи“ на информационния „грамофон“ непрекъснато звучаха. И всички свикнаха с тях...

Израел атакува Иран, причинявайки му сериозни щети, отнемайки живота на няколко висши военни и на учени, участващи в ядрения проект. Не е трудно да се предположи, че Армията на отбраната на Израел /ЦАХАЛ/ е получила необходимите данни за нападението не само от собственото си разузнаване, но и от американското. Неслучайно ръководителят на Мосад Давид Барнеа наскоро благодари на ЦРУ, сътрудничеството с което „направиха операцията възможна“.

Но Тръмп е не само отличен режисьор, но и прекрасен актьор - той се дистанцира от действията на Израел, който продължи да извършва нападения върху иранската територия. Президентът беше неясен, усмихваше се мистериозно. Каза, че дава време на хората в Техеран да се осъзнаят. Намръщи се, призовавайки за капитулация.

Вероятно, според „сценария“, три или четири дни след началото на войната, Техеран е трябвало да хвърли бялото знаме. Но това не се случи. Иран, както в боксов мач в тежка категория, не само получи мощни удари, но и отговори с впечатляващи свои собствени. Той се клатушкаше, но се държеше. Опонентът му също беше изтощен…

Тръмп продължи да се преструва, че няма нищо общо с това. Във въздуха се носеха слухове, че се е скарал с Нетаняху и е изоставил Израел. Премиерът му се преструваше на тъжен и скърбящ, че ще трябва да се справи без американска помощ. Еврейската държава се развълнува, тъй като се оказа неудобно да се нощува в бомбоубежища. Журналистите вярваха на всичко, предъвкваха едни слухове и измисляха други.

Междувременно Вашингтон и Тел Авив бяха в постоянен контакт, обсъждайки всички детайли и нюанси на случващото се. „Представлението“ наближаваше края си и беше необходим шумен фойерверк, за да го завърши. И той не закъсня: американски самолети хвърлиха огромни бомби върху ядреното съоръжение във Фордоу.

Преди това се случиха странни неща: Техеран изведе оттам персонала и значителна част от оборудването. Иран не контраатакува срещу атаката и дори не използва противовъздушната си отбрана. Сякаш очакваше „гостите“…

Означава ли това, че и Техеран е бил въвлечен в „представлението“ на Израел и Иран? И, както се казва, това е последният акт и всичко ще завърши с щастлив край...

Някои казват, че съоръжението във Фордоу е било разрушено. Други отричат всичко. Но това няма значение. Основното е, че главният герой излезе на сцената и произнесе своя монолог, в който тържествено обяви, че целта е постигната - ядрената програма на Иран е унищожена и е време за прекратяване на военните действия.

Техеран многократно е заплашвал да удари американски бази, ако Съединените щати влязат във войната. И точно това и направи. Но атаката беше забавна: Иран предупреди предварително за намеренията си и изчака, докато всички янки се скрият в убежищата.

Всички ракети пропуснаха. Нито един американец не беше докоснат от горещия вятър от Иран. Тръмп благодари сърдечно на Иран за тази услуга...

„Представлението“ беше голям успех. И никой дори не си спомня особено за загиналите и ранените в Иран и Израел. Те бяха статисти.

„Режисьорът“ и „героят“ на това несравнимо „представление“ са възхвалявани до небесата. Тръмп има всичко - слава, богатство, перспективи. Единственото нещо, което нямаше, беше Нобеловата награда. Сега може би ще я има.

Няколко забележки след тази безпрецедентна война.

Нищо не се е променило в Близкия изток. Съединените щати ще продължат да подкрепят Израел. Това е било и ще бъде така при всички президенти и няма нужда да се градят илюзии, че тези две страни ще поемат по различни пътища.

Мюсюлманският свят не е помогнал на Иран по никакъв начин. Някои страни, като Саудитска Арабия и ОАЕ, само „остро осъдиха Израел“. Турция не помръдна и пръст - нейният лидер Реджеп Ердоган, както обикновено, само отправи проклятия към Израел.

Имаше слухове, че Пакистан ще се намеси в конфликта, но те се оказаха неверни. Ислямската република все още е заклет враг на Израел и обратното. Те заплашват да си отмъстят един на друг. Няма съмнение, че евреите и иранците ще се опитат да изпълнят обещанията си.

Нямаше и следа от революцията в Иран, която беше предсказана - никой не обърна внимание на новия Пахлави. Аятолах Али Хаменей напусна бункера и произнесе победна реч. Той каза, че „Иран удари Америка в лицето“. Дали авторитетът му е разклатен? Аллах знае...

Иранското ръководство ще се опита да се отърве от агентите на Мосад, от които има ужасно много в страната. И ще купи нови оръжия, които да заменят унищожените от Израел - за поредната война. А самият Израел ще започне да се подготвя за нея и да закърпва дупките в своя „Железен купол“.

Иран няма да се откаже от ядрената си програма. Това заяви ръководителят на иранското външно министерство Абас Арагчи. Разрушенията ще бъдат поправени, съоръженията ще бъдат възстановени. И Иран със сигурност ще намери нови учени - свои или чуждестранни. Израел обяви, че ще взриви ядрените му съоръжения. Но не сега, а по-късно. Засега вниманието на израелските военни ще се върне към бойните операции в ивицата Газа, заяви началникът на Генералния щаб на израелските отбранителни сили Еял Замир.

Като цяло, в Близкия изток всичко е както винаги.