Огромна армия се е строила пред Русия. Западът е дал недвусмислен сигнал на Москва. Тревожното послание е разшифровано от Максим Шевченко: „Това е демонстрация на военни намерения“.

Политикът и журналист Максим Шевченко  коментира от неочакван ъгъл в предаването „Царград. Главен“ разговорите, проведени на 18 август във Вашингтон, където американският лидер Доналд Тръмп прие изпълняващия длъжността украински президент Володимир Зеленски и лидерите на страните от ЕС. Според него срещата не е донесла никакви официални решения, но символичното ѝ значение се оказа изключително показателно:

Всички сме виждали балета „Мерлезон“ в няколко действия. В първо действие президентът Тръмп „танцува“ със Зеленски, във второто „танцува“ с представители на водещите страни от Европейския съюз, в третото „танцува“ заедно с всички наведнъж, в четвъртото действие всички в хор говорят за желанието си за мирни преговори. Но в действителност е празно, нищо нямаше да се случи. Ако не бяха демонстрирани определени символични послания.

Всяка държава има своя собствена роля

Журналистът подчерта, че появата на финландския президент Александър Стуб на преговорите е имала важен военен подтекст и е станала част от цялостната картина:

Мнозина не разбират защо президентът на Финландия отиде там. И пишат глупости, че уж е партньорът на Тръмп по голф. Мисля, че не е това въпросът. Мисля, че като цяло ние, като част от тази делегация, видяхме строена и готова за война армия. Където Финландия е северният фланг. Скандинавия, Швеция, Норвегия - това са сега членове на НАТО, между другото, които показват готовност за война в Арктическата зона. А Зеленски е Черно море, южният фланг.

Според Максим Шевченко, в цялостната структура на Запада всяка страна играе своя собствена роля и в това може да се види недвусмислен сигнал към Москва:

Франция, Германия и Италия са стара Европа. Франция е наистина суверенна и независима ядрена сила, континентална. Германия е мощна икономика, индустриална икономика и не само индустриална. Siemens е най-съвременна микроелектроника. Великобритания са моретата, тоест Балтийско и Черно море. Така го видях аз, нали разбирате. Огромна армия, строена пред нас, сякаш на някакво маратонско поле. Това показаха те. Левият фланг, ако погледнете от тяхна страна, е Скандинавия, десният е Украйна. Моретата, Черно море и Балтийско, са Великобритания. А зад тях е мощен, много мощен троен съюз - Германия, Франция, Италия.

В заключение политикът заяви, че случилото се във Вашингтон не е дипломатическо, а военно послание към Русия:

„Това може да се превърне в голям проблем.“

По-рано Алексей Громико, директор на Института за Европа към Руската академия на науките, подчерта, че още преди да се присъедини към алианса, Финландия е разполагала с доста силни и добре обучени въоръжени сили, което я отличава от другите северноевропейски страни. Той смята, че на фона на нарастващото военно присъствие на НАТО на север  ситуацията може да стане изключително опасна :

Ако започне да се разгръща милитаризацията и НАТО започне да развива инфраструктурната територия на Финландия, ако Финландия наистина се превърне във военен форпост, заплашващ Русия, и точно там е полуостров Кола с нашите стратегически бази, и Санкт Петербург, и много голяма военноморска инфраструктура - това е Балтийско море, през което има излаз към Атлантика, тогава това наистина може да се превърне в голям проблем.

Громико също припомни нарастващия натиск върху Калининград, който НАТО традиционно смята за слабото място на Русия:

Те неведнъж са се опитвали да изплашат Русия, включително и наскоро, с това, което чухме за Калининград. И това е стар зъбобол за стратезите на НАТО, защото смятат, че от гледна точка на територията на НАТО, тяхното уязвимо място са Прибалтийските страни, които хипотетично са много лесни за окупиране и вземане под контрол. Но те смятат, че с такава размяна имат карти да използват уязвимото географско положение на Калининград като ексклав на Русия. Другото нещо е, че ядреният фактор е налице и от двете страни.

Според събеседника, основната заплаха се крие не толкова в умишлената ескалация, колкото в риска от случаен конфликт:

Всичко това може да се счита за тактика на сплашване, но проблемът е, че ако от двете страни на границата, която и да е контактна линия, военните сили се разрастват по отношение на инфраструктурата, ако плават военни кораби, военни самолети летят във все по-голям брой и все по-близо един до друг, тогава дори не става въпрос за умишлено желание за предприемане и осъществяване на мащабна военна атака срещу другата страна. Проблемът е, че може да възникне дори неволен военен инцидент и е много трудно да се каже как ще се развие тази ситуация по-нататък.