Компаниите и богатствата идват и си отиват, но златото остава. Понякога то е спекулативен актив, друг път е сигурно убежище или инструмент за диверсификация. Със сигурност си струва благородният метал да бъде наблюдаван, когато цената му скочи над 4 хил. долара за тройунция, пише The Wall Street Journal.
Златото е традиционно убежище във времена на икономическа несигурност или инфлация и това ясно се вижда сега.
Правителствените служби в САЩ спряха работа заради партийни противоречия, които попречиха на приемането на бюджет. Засилват се опасенията, че президентът на страната Доналд Тръмп ще се откаже от постоянното увеличаване на здравните субсидии, което би струвало 450 млрд. долара – пари, с които администрацията не разполага.
Федералният резерв също може да се откаже от битката си срещу инфлацията преди изобщо да е опитал да я спечели.
Отделно Франция в момента е неуправляема страна, а други държави в Европа вървят по пътя ѝ. Китайската икономика се колебае и никой не знае дали вероятният нов министър-председател на Япония има план да съживи някога жизнената индустриална сила.
Световните вериги на доставки са изправени пред неизвестност заради геополитическите рискове и различните търговски войни.
Инвеститорите, залети от пари в брой, търсят сигурност, тъй като се стремят да увеличат максимално възвръщаемостта. Въпреки или дори поради намаленията на краткосрочните лихви от страна на Федералния резерв лихвените проценти по дългосрочните облигации остават високи. Това вероятно е знак, че пазарите са предпазливи по отношение на инфлационните рискове или несигурните перспективи пред икономическия растеж, или и двете.
Има бум и на други кредитни пазари, особено за екзотични форми на дълг, като например ценни книжа, обезпечени с високорискови автомобилни кредити. Акциите са на рекордни нива благодарение на манията по изкуствения интелект и очакванията за по-високи корпоративни печалби след неотдавна приетия данъчен закон.
Трудно е да се каже доколко това представлява балон, тъй като пазарите вършат работата си по насочване на капитал в обещаващи, но рискови нови технологии като изкуствения интелект. Би било полезно, ако инвеститорите можеха да преценят подобни рискове на фона на парична стабилност, но както Тръмп, така и управителят на Федералния резерв Джером Пауъл изглежда имат различни виждания.
Колкото и да не са съгласни помежду си на думи, на практика и двамата изглеждат склонни да толерират инфлация над заявената от Федералния резерв цел от 2%. Затова защо пък инвеститорите да не купуват злато?
Стойността на долара например е спаднала до 1/4000 от тройунция злато. Каквито и да са конкретните причини за дадено движение на цената, този спад в покупателната способност не е съвместим с победа във войната срещу инфлацията, която гласоподавателите решиха точно Тръмп да води.
Това обаче не трябва да се тълкува като предсказание за паника или криза. Инфлацията все още може да спадне и изкуственият интелект може да изпълни обещанието, което инвеститорите си мислят, че дава. По-скоро цената на златото е съвет към Тръмп и Федералния резерв, че инвеститорите търсят уверение относно инфлацията и долара и по-малко маниакална икономическа политика.
