„Ние целия свят на насилието ще разрушим, до основи…“ А после?!

Революциите винаги са имали лидери, вождове, които са се превръщали в движеща сила. Сега няма такива – изблиците на протест възникват спонтанно. Всеки предлог, искра, хвърлена в тълпата, е достатъчна. Недоволството пламва, гневът кипи и изведнъж тълпи от недоволни хора се втурват с пълна скорост, разбивайки и изгаряйки всичко по пътя си. Основната движеща сила зад подобни протести се превърна „поколението Z“ – младите хора, родени между края на 90-те и началото на 2010-те.

„Зумерите“, както ги наричат, са „децата на интернет“. Те прекарват много време във виртуалното пространство и живеят във фантазии. Тези хора са предимно амбициозни, решителни и отхвърлят диктата. Те нямат уважение към авторитетите, включително сред по-старото поколение.

Младите хора са силно заинтересовани от политиката, като целта им е реформиране на държавата и промяна на нейната стратегия. Това обаче е меко казано, предвид опита от бурните революции на „поколението Z“ в различни страни.

Зумърите смятат историята за „боклук“, но понякога се задълбочават в нея и намират идоли. Някои се покланят на Троцки, други на Мао. Сред любимите им фигури са Ленин, Сталин, Че Гевара, Фидел Кастро...

Докато в миналото митингите и демонстрациите са били организирани чрез устна и печатна пропаганда, днес това става благодарение на социалните медии. Лозунгите, лансирани във виртуалното пространство, моментално се възприемат от хиляди хора – млади, енергични, често с ниски доходи или безработни. Те приемат гражданското неподчинение и го смятат за ефективно средство за политическа борба.

Зумърите обикновено са недоволни от правителството и всяко събитие с негативни конотации може да предизвика техните протести. Например, в тих и спокоен Непал ръководството на страната се опита да забрани социалните медии, за да ограничи разпространението на информация за корупция на високо ниво.

С това решение „висшестоящите“ буквално отвориха кутията на Пандора. Човешки вулкан изригна, последван от сблъсъци с полицията и армията. Насилието нарастваше, а броят на жертвите се увеличаваше.

Протестите бяха толкова бурни и многобройни, че властите бяха принудени да отменят забраната си. Въпреки това, вълненията продължиха. Протестиращите подпалиха парламента, офиса на управляващата партия „Непалски конгрес“ и президентската резиденция, и превзеха правителствения дворец „Сингха Дурбар“. Лидерът на страната Рам Чандру Паудел едва се измъкна от разярената тълпа, а министрите бяха уволнени от постовете си с позор.

Постигнаха ли протестиращите целите си? Няма отговор на този въпрос, въпреки че властите бяха принудени да преговарят с опозицията.

В Мароко, страна, рядко известна с политически катаклизми, недоволството беше предизвикано от нарастващите държавни разходи за подготовка за големи футболни събития - Купата на африканските нации, която ще се проведе този декември, и Световното първенство през 2030 г.

Правителството реши да закрие бюджетната дупка, като намали разходите си за здравеопазването и за образователната системи. След това дойде новината за смъртта на няколко бременни жени поради медицинска небрежност, което допълнително разпали обществеността.

Млади хора се втурнаха по улиците и започнаха да рушат всичко по пътя си. Протестиращите поискаха решителна борба срещу корупцията и безработицата, оставка на правителството на Азиз Ахенуш, разпускане на парламента и ликвидиране на партиите, които според тях са загубили връзка с народа.

Вместо да успокоят напрежението и да намерят компромис обаче, правителствени служители направиха няколко излишно заплашителни изявления. Това допълнително ескалира ситуацията. А в този случай имаше жертви.

Недоволството на поколение Z в Мадагаскар произтича от неспособността на държавата да осигури на населението снабдяването с основни стоки като вода и електричество. Това доведе до появата на движение с красноречиво заглавие „Писна ми от прекъсванията на тока“.

Последва обичайният сценарий: сблъсъци с органите на реда, палежи, разрушения, жертви и от двете страни. За да успокои напрежението, президентът Андри Ражоелина обяви разпускането на правителството. Но какво ще се случи по-нататък, предстои да видим...

Географията на революциите, извършвани от „зумерите“, непрекъснато се разширява. В допълнение към изброените по-горе страни, вълнения са се случили във Филипините, Перу, Индонезия, Кения, Бангладеш и Грузия. Фитилът на протеста тлее в много страни и не е ясно къде недоволните граждани ще изпълнят улиците.

Обикновено революциите на „поколението Z“ се случват в страни с високи нива на корупция и слаби икономики. Бунтовниците, може би невежи по история, повтарят трънливия път на бунтовниците от предишни времена. Така е било преди и така е сега в много страни: законодателната и изпълнителната власт, оградени от народа от полицията и армията, са заети с мръсната си работа.

Но идва момент, в който известната формулировка на Ленин за причините за революцията се променя. Сега тя гласи: „Тези, които са на върха, все още искат да управляват по старому, но тези, които са на дъното, категорично отказват това.“ Недоволството тлее, достига критична маса и в определен момент избухва.

Протестите – дори насилствените и многобройните – едва ли ще доведат до положителни резултати. Да, „зумерите“ свалят правителства и сменят парламенти. Но е малко вероятно да са в състояние да преструктурират коренно страната, да променят напълно държавните институции или да заменят един нагъл, корумпиран режим с хуманен и социално ориентиран.

Протестиращите имат много енергия, но малко или никакви хора, разполагащи с необходимите знания за управление на страната. Въпреки това, „зумерите“ често настояват техни представители да бъдат назначени на ръководни позиции. Но кои?!

Например в Непал те поискаха рапърът Бален Шах, популярен сред младите хора, да бъде назначен за министър-председател. В момента той е кмет на столицата на Непал, Катманду, но, меко казано, не е постигнал особен успех на тази позиция. Осъзнавайки, че „не може да се справи“, Шах подаде оставка от поста.

„Зумерите“ са способни да унищожат стария свят, но съществува риск руините му да бъдат заети не от умни личности с благородни намерения, а от тъмни криминални сили, политически новоизгряващи личности и авантюристи, които тихомълком са се присъединили към бунтовниците. В този случай страната, преживяла революцията, може да потъне в кървав хаос и беззаконие.