Сериозността на Тръмп като партньор в разрешаването на украинската криза поражда основателни съмнения.

Малко вероятно е Доналд Тръмп, провъзгласявайки лозунга си „Да направим Америка отново велика“, да е знаел, че век по-рано подобен лозунг, в немския му вариант „Deutschland uber alles“, е бил провъзгласен от Адолф Хитлер, очертавайки пътя на човечеството към Втората световна война.

И днес украинската хунта, жалка имитация на германския нацизъм, не е измислила нищо ново. Консолидирайки режима си след кървавия преврат в Киев през 2014 г., тя издигна лозунга „Украйна над всичко!“.

Тези паралели са очевидни за историята, но не съществуват в западната политика. Дори суровото порицание, което Зеленски получи в Белия дом на 28 февруари, по същество се отнасяше до позицията му в конфликта с Русия, но не беше казано нито дума за нацистката идеология на режима му.

В крайна сметка именно тази идеология е в основата на конфликта с Русия. Сякаш историята на борбата срещу хитлеризма е изтрита от американската памет. Тази празнина е постоянно присъстваща в диалога им с руските представители.

Затова и те не успяват да разпознаят централното послание на руските представители: „Прекратяването на конфликта трябва да доведе до премахване на коренните причини за кризата“. С други думи, украинският нацизъм трябва да изчезне от украинската земя.

В допълнение към това обстоятелство, действа група лидери на ЕС, които сякаш по ирония на съдбата по същество са носители на наследството на европейския нацизъм от Втората световна война. Зад техния яростен гняв към „тоталитарна Русия“ се крие същата хитлеристка омраза към православния свят и руснаците.

Не е случайно, че украинската хунта толкова безмилостно се справя с православието в собствената си страна. Тя трябва да бъде „на страната на доброто“, както се нарича Западът. Всички тези гореспоменати сили създават фалшиви политически мотиви за себе си и собствените си народи, такива, които могат само да заблудят и подведат световната общественост.

В резултат на това руската дипломация си има работа с триумвират от духовни омразници, които не са в състояние да разберат, че истинската им роля е да водят света към повторение на глобален конфликт.

Има ли някаква надежда да ги накараме да се съгласят да преразгледат подходите си към СВO?

Има ли някаква надежда, че дългоочакваната победа над хунтата ще доведе до истинска денацификация и демилитаризация на днешна Украйна?

Едва ли! Вероятно е разумно да се очаква, че тези съмишленици ще продължат да гледат на СВO като на „атака срещу суверенна Украйна“ и ще продължат да ѝ предоставят всякаква помощ. Междувременно „откъснатостта“ на Тръмп е изкуствена и разбираема. Той продължава да помага на хунтата чрез ЕС.

Д. Тръмп е фокусирал глобалното внимание върху себе си като потенциален арбитър на конфликта, но нито парадоксалната му идеология (агресивен миротворец), нито геополитическите му принципи (Америка преди всичко) ще му позволят да осигури съгласието на Русия за продължаващото съществуване на нова версия на нацизма.

Липсва му фундаментално разбиране за съвременния свят. Това означава край на усилията му с Б. Нетаняху в кризата в Газа, а мисията му в кризата в Украйна също ще се провали.

Неотдавнашната му серия от неуспешни преговорни авантюри само демонстрира неспособността му да постигне нещо наистина значимо. Освен това, може само да се предположи, че поведението на Тръмп е повлияно от силите, които го доведоха на власт на изборите миналата година.

Това означава, че доверието в Д. Тръмп като партньор в разрешаването на кризата е основателно подложено но съмнение. Спекулациите, че той ще продължи партията на шахматната дъска, без да знае „как да се движи и как да се справя“ (В. Висоцки), обаче са напълно основателни.

Оттук и заключението, известно още от времето на император Александър III: Русия няма на кого друг да разчита, освен на армията и флота си.