Кипър: Сблъсък на интереси между Турция и Израел
Израелците отдавна се установяват в Кипър. Те идват тук не само за почивки, но и за да купуват жилища, да създават бизнес и да правят планове. В продължение на много години между двете страни се развиват контакти в различни области, включително култура, образование и енергетика. Израелските отбранителни сили /ЦАХАЛ/ и Кипърската национална гвардия провеждат съвместни военни учения. Представители на ЦАХАЛ са създали военна база в Пафос. Накратко, израелците се чувстват като у дома си на остров Афродита.
Евреи от Русия и Румъния пристигат тук още в края на 19 век. Но те не намират живота тук за привлекателен. Други имигранти обаче са на различно мнение. През 1899 г. общественикът и писател Дейвис Трич търси одобрение за еврейска колонизация в Кипър от делегатите на Третия ционистки конгрес в Базел. Идеята му обаче е отхвърлена.
Но всичко можеше да се развие по различен начин. И държавата Израел щеше да се появи в Кипър…
Дълго време обаче на острова е имало само няколко евреи. Друг въпрос е, че от известно време броят им нараства. Притокът на имигранти се е увеличил рязко след нападението на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г.
В момента, според официални данни, в Кипър живеят 2500 израелци. Тъй като обаче много от тях влизат на острова с европейски паспорти, броят им реално е много по-висок – между 12 000 и 15 000. Те живеят предимно в Ларнака, Никозия, Лимасол и Айя Напа.
През март 2024 г. пресата съобщи, че данъчната служба на Израел е изчислила , че в Кипър живеят приблизително 20 000 израелци, а десетки хиляди други правят бизнес там, докато преживяват главно в Израел.
Не е случайно, че жителите на еврейската държава са избрали Кипър: за разлика от бурната си страна, която е постоянно във война, тук е тихо и спокойно. И цените вероятно също са по-ниски. Връзките са удобни – двете страни са само на 40 минути полет една от друга, а от Хайфа до Ларнака има редовни фериботи.
Доскоро кипърците бяха спокойни по отношение на новодошлите. Наскоро обаче Стефанос Стефану, лидер на опозиционната партия АКЕЛ (Прогресивна партия на трудещия се народ на Кипър), направи остро изявление. Той твърди, че израелски инвеститори купуват земя, за да строят ционистки училища и синагоги, превръщайки крайбрежните райони в „затворени гета“. „Ако не предприемем ефективни действия сега, един ден ще открием, че страната ни вече не ни принадлежи“, заключи лидерът на партията.
Партията АКЕЛ призова парламента да ограничи издаването на така наречените златни визи, които позволяват на граждани извън ЕС да получат разрешение за пребиваване чрез закупуване на недвижими имоти. Партията обаче не получи отговор от „върховете“.
Дейностите на Израел предизвикват безпокойство в Турция, която отдавна смята острова за своя зона от жизненоважен интерес. Пенсионираният адмирал и писател Джихат Яйджъ заключи, че Израел, освен атаките срещу Палестина, Ливан, Сирия, Ирак и Иран, сега ще атакува и Турция и Севернокипърската турска република. Тел Авив се опитва да изгради съюзи с враговете на Турция, предимно с Гърция и Кипър.
Според Яйджъ, политиката на Израел наподобява така наречената саламизация: постепенен, стъпка по стъпка подход за постигане на целите. Кипър е изложен на риск от същата стратегия, въпреки настоящото си сътрудничество с Израел.
Анализаторът описва това явление като част от „гръцко-еврейски проект“, насочен към намаляване на турско-кипърското присъствие чрез систематично изкупуване на тяхната земя. Има съобщения, че израелци са създали 2000 компании в Кипър и са закупили 25 000 акра земя в Северен Кипър, където живеят турско-кипърските кипърци.
Както е добре известно, през 1974 г. турски войски нахлуват в Кипър и завземат част от територията му. Това се случва след преврат в републиката, а поддръжници на обединението на острова с Гърция, водени от Никос Сампсон, завземат властта.
Кипър е разделен на две части, населени съответно с гърци и турци. През 1983 г. на територията на последната е провъзгласена Севернокипърската турска република /ТРСК/. До ден днешен тя не е призната от никоя държава освен Турция, която „защитава“ своите сънародници и поддържа силен военен контингент там. Реджеп Тайип Ердоган посещава страната от време на време.
Неговото протеже, бившият президент на ТРСК Ерсин Татар, който беше заменен от Туфан Ерхюрман на последните избори, многократно е заявявал, че Израел представлява заплаха не само за турците, живеещи на острова, но и за самата Турция. По-конкретно, той повтори недоволството на Анкара от неотдавнашните доставки на израелски системи за противовъздушна отбрана Barak MX и други оръжия на Кипър.
Страстите бяха допълнително разгорещени от публикация в израелското издание „Исраел Хаём“, която съдържаше твърдения, че Израел има план за окупация на Севернокипърската турска република, наречен „Посейдон“.
Според вестника, в случай на извънредна ситуация, израелците биха могли да блокират подкрепления, които биха могли да пристигнат от Турция, да неутрализират системата за противовъздушна отбрана и да атакуват разузнавателни и командни центрове, разположени в ТРСК.
Турция вероятно също има план за защита на интересите си в страната. Междувременно войната на думи продължава, а турският външен министър Хакан Фидан използва всяка възможност да дискредитира Кипър. Наскоро той обвини ръководството на островната република в безразличие към жителите на Газа. Той също така твърди, че израелският самолет, бомбардирал Ивицата, е с произход от Кипър.
Доскоро ръководството на Севернокипърската турска република застъпваше идеята за решение с две държави на острова. След последните избори обаче протежето на Ердоган беше заменено, както вече беше споменато, от Туфан Ерхюрман . Той се смята за привърженик на мирното обединение на двете части на острова и сближаването с Европейския съюз.
И така, означава ли това, че турците, гласували за Ерхюрман, споделят тези възгледи? В края на краищата, те го чуха да критикува турската доктрина за „две държави“ по време на предизборната кампания, наричайки я безсмислена.
В първото си изявление обаче политикът подчерта, че външната политика на ТРСК ще продължи да зависи от Турция. Дали това е вярно или просто тактически ход, предстои да видим. Във всеки случай, Анкара сега има повод за сериозно безпокойство.
Валерий Бурт
