Фридрих Мерц каза на глас онова, което доскоро се споменаваше само между редовете: Германия възнамерява да превърне Бундесвера в „най-силната конвенционална армия в Европа“, като му осигури „всички необходими финансови ресурси“.

Пет месеца по-късно германският канцлер цели да осъществи на практика тази амбиция, става ясно от правителствени документи, с които се е запознало авторитетното издание „Политико“.

Обемният списък от 39 страници включва 377 милиарда евро в планирани покупки по всички направления — сухопътно, въздушно, морско, космическо и в киберпространството. Документът представлява общ план за въоръжаване, който ще бъде конкретизиран в бюджета на германската армия за 2026 г., като много от проектите са дългосрочни и без крайни срокове.

В своята цялост списъкът представлява изчерпателна пътна карта за дълго отлаганата модернизация на германската отбрана — план, който е здраво обвързан с местната индустрия, пише изданието Politico, цитирано от БГНЕС.

Нов модел на финансиране

Политически, моментът съвпада с инициативата на Мерц за въвеждане на нов модел на финансиране. От пролетта насам Берлин работи за изключването на военните разходи от конституционния дългов таван на Германия, което ще позволи устойчиво многогодишно финансиране — отвъд почти изчерпания специален фонд от 100 милиарда евро, създаден при канцлера Олаф Шолц.

Елементите от списъка ще бъдат представяни на парламентарната комисия по бюджет на по-малки етапи, когато проектите са достатъчно зрели за одобрение. Всяка поръчка над 25 милиона евро изисква нейното съгласие.

Стотици милиарди за модернизация

Документите показват, че Бундесверът възнамерява да стартира около 320 нови проекта за придобиване на оръжия и оборудване през следващия бюджетен цикъл. От тях 178 вече имат посочени изпълнители, а останалите остават „все още отворени“, което показва, че голяма част от плана за модернизация е на чертожната дъска.

Германските компании доминират сред известните поръчки — около 160 проекта на стойност 182 милиарда евро са обвързани с местни фирми.

Rheinmetall е безспорният голям победител. Базираната в Дюселдорф група и свързаните с нея предприятия присъстват в 53 отделни проектни линии на обща стойност над 88 милиарда евро. От тях около 32 милиарда ще отидат директно към Rheinmetall, а останалите 56 милиарда — към дъщерни дружества и съвместни предприятия, като програмите за бойните машини Puma и Boxer, разработвани с KNDS.

Документът предвижда общо 687 броя Puma, включително 662 бойни и 25 учебни машини, които трябва да бъдат доставени до 2035 г.

В областта на противовъздушната отбрана Бундесверът планира да закупи 561 оръжейни системи Skyranger 30 за защита от дронове и близки цели — програма, изцяло ръководена от Rheinmetall. Наред с това са включени и милиони гранати и боеприпаси за стрелково оръжие.

Diehl Defence се очертава като втория основен индустриален партньор след Rheinmetall. Баварският производител на ракети фигурира в 21 проектни линии на обща стойност 17,3 милиарда евро.

Най-големият дял идва от семейството IRIS-T, което ще бъде гръбнакът на бъдещата германска система за ПВО. Според документа Бундесверът планира да закупи 14 пълни системи IRIS-T SLM на стойност 3,18 милиарда евро, 396 ракети IRIS-T SLM за около 694 милиона и още 300 ракети IRIS-T LFK за близък обсег на стойност 300 милиона евро. Общо това прави приблизително 4,2 милиарда евро, превръщайки IRIS-T в една от най-значимите програми в германските планове за противовъздушна отбрана.

Дронове и Космос

Дроновете също заемат все по-централно място в списъка с желания.

В по-високия сегмент Бундесверът иска да разшири въоръжената си флота от Heron TP, експлоатирана съвместно с израелската IAI, като планира закупуване на нови боеприпаси за около 100 милиона евро. Следват 12 нови тактически дрона LUNA NG на стойност приблизително 1,6 милиарда евро. За флота са предвидени четири морски дрона uMAWS за около 675 милиона евро, включително резервни части, обучение и поддръжка.

Някои от най-скъпите нови проекти на Бундесвера обаче не се намират нито на сушата, нито в морето, нито във въздуха — а в орбитата.

В списъка фигурират над 14 милиарда евро за сателитни програми, включително нови геостационарни комуникационни спътници, модернизирани наземни станции за управление и, най-амбициозно, създаване на съзвездие от нискоорбитални сателити на стойност 9,5 милиарда евро за осигуряване на постоянна и устойчива на заглушаване връзка за войските и командните пунктове.

Тази инициатива съвпада с плана на министъра на отбраната Борис Писториус за инвестиции от 35 милиарда евро за засилване на „космическата сигурност“ на Германия.

Ще останат ли парите в германската икономика?

Един от най-спорните елементи в списъка с желания на Бундесвера е възможното допълнително закупуване на 15 изтребителя F-35 от Lockheed Martin, на стойност около 2,5 милиарда евро по американската система за военни продажби в чужбина (Foreign Military Sales).

Тези самолети ще запазят участието на Германия в схемата за ядрено споделяне, но и ще затвърдят зависимостта ѝ от американската поддръжка, софтуер и достъп до бойни данни.

Това може да сигнализира и за по-нататъшно сближаване с американските оръжейни системи — в момент, когато нарастват политическото напрежение около съвместния френско-германско-испански проект за изтребител от шесто поколение Future Combat Air System (FCAS).

Същата американска рамка се използва и за други високопрофилни програми.

Бундесверът планира да закупи 400 крилати ракети Tomahawk Block Vb за около 1,15 милиарда евро, заедно с три пускови установки Lockheed Martin Typhon на стойност 220 милиона евро — комбинация, която би дала на Германия възможност за удари на разстояние до 2000 километра.

Военноморските планове включват и четири самолета за морско патрулиране Boeing P-8A Poseidon на стойност 1,8 милиарда евро, също по линията на американските военни продажби.

И трите програми обвързват бъдещите способности на Берлин за удари и разузнаване с американския контрол върху износа и поддръжката.

Общо около 25 проекта, свързани с чужди доставчици, на стойност приблизително 14 милиарда евро, са ясно посочени в вътрешното планиране на Бундесвера — под 5% от общия бюджет от 377 милиарда евро.

И все пак именно тези проекти осигуряват почти всички стратегически, ядрени и далекобойни способности на Германия — от сертифицирани за ядрено въоръжение самолети до системи за удари в дълбочина и морско наблюдение.

За сравнение, почти половината от целия списък е насочен към германската индустрия — обхващайки бронирани машини, сензори и производството на боеприпаси. Във финансово отношение местните компании доминират; политически обаче именно малкият дял чуждестранни системи определя най-чувствителните роли във въоръжените сили на Германия.