Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис наскоро обяви намерението си да организира многостранна среща с участието на държави от Източното Средиземноморие, за да се разгледат текущите морски спорове.
И все пак, предвид сложността и нестабилността на един от най-чувствителните региони в света, оптимизмът остава ограничен, пише Euractiv.
Мицотакис се надява да събере на едно място представители на Кипър, Египет, Турция и Либия. Целта е да се проучат потенциални решения на дългогодишните спорове относно морските зони, които са области от решаващо значение за добива на газ и петрол в региона.
САЩ винаги са демонстрирали силен интерес към осигуряването на стабилност в региона, тъй като големите американски енергийни компании инвестират там. За Европа залозите са още по-високи: енергийните ресурси от зоната биха могли да помогнат на ЕС да се насочи към по-голяма стратегическа автономност.
Защо ситуацията е толкова сложна?
Разрешаването на тези спорове няма да бъде лесно. Всички регионални играчи са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), с изключение на Турция.
Основният спор е свързан с това дали островите – между 3000 и 4000, от които около 300 са обитаеми – могат да претендират за изключителни икономически зони (ИИЗ), които им дават право да изследват и експлоатират морски ресурси.
UNCLOS потвърждава, че могат, при условие че островите са населени. Анкара обаче отхвърля това тълкуване, тъй като то насърчава това, което нарича „справедливо разделяне“ на морските зони, основано на общи географски принципи.
Турция твърди, че малките гръцки острови близо до брега ѝ, като например Кастелоризо, не трябва автоматично да генерират изключителни икономически зони (ИИЗ), тъй като това би намалило „несправедливо“ морската зона на Турция. Вместо това Анкара предлага границата да се прокара приблизително по средата на Егейско море, предоставяйки пълни права за ИИЗ само на континенталната част на Гърция.
Гърция, за разлика от това, твърди, че островите се ползват със същите права като континенталните територии съгласно международното право и настоява, че морските граници трябва да бъдат очертани между най-отдалечените гръцки острови и турското крайбрежие.
За да подкрепи претенциите си, Турция подписа морско споразумение от 2019 г. с либийското Правителство на националното съгласие (ПНС), по това време международно признатата власт в Триполи. Споразумението противоречиво пренебрегваше присъствието на гръцки острови, включително Крит.
ЕС, САЩ и Египет осъдиха турско-либийското морско споразумение и отказват да го признаят за валидно съгласно международното право.
В същото време генерал Халифа Хафтар – базираният в Бенгази командир на Либийската национална армия и дългогодишен съюзник на Гърция – никога не е ратифицирал споразумението. Според наличната информация обаче той може би преосмисля решението си след натиск от турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Всяка подобна промяна би усложнила допълнително спора, тъй като морското споразумение би получило подкрепа от цяла Либия, увеличавайки натиска върху Атина.
В отговор Гърция и Египет подписаха отделно споразумение за разделяне на морските граници през август 2020 г., което пряко се припокрива с турско-либийските претенции. Кипър и Египет имат подобно споразумение от 2003 г. Въпреки това и Гърция, и Кипър се въздържат от пълно формализиране на собствените си граници на изключителните икономически зони, опасявайки се да не провокират силен турски отговор.
Нарушаване на сделките
Това не е първият опит за въвеждане на ред в Източното Средиземноморие. ЕС стартира подобна инициатива през декември 2020 г., която не даде резултати, като анализаторите и сега не са оптимисти.
Ключова пречка е отказът на Турция да се ангажира с Кипър, който Анкара не признава след инвазията си през 1974 г. и последвалата окупация на приблизително една трета от острова. Турция смята, че гръцко-кипърското правителство не може да представлява целия остров.
„Ако Турция приеме участието на Република Кипър в многостранен форум за Източното Средиземноморие, това ще отбележи ясно отклонение от основната ѝ позиция в преговорите“, коментира Георгиос Цогопулос, старши сътрудник в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP).
При това положение енергийните въпроси около Кипър не могат да бъдат решени на практика, добавя той.
Граници на морските зони на страните в Източното Средиземноморие. Източник: Euractiv
Според Костас Ифантис, експерт по международни отношения, има много пречки, макар да отбелязва, че стремежът на Гърция за многостранни преговори „има логика“, тъй като двустранните разговори между местните играчи са стигнали до задънена улица.
„За да може тази инициатива да напредне, Либия или Турция – или и двете страни – ще трябва да се откажат от сюрреалистичното си двустранно споразумение“, изтъква той пред Euractiv. „И, разбира се, Турция ще трябва поне да толерира – ако не и да признае – присъствието на Кипър. В този момент е трудно да си представим как това би могло да се случи“, заключва Ифантис.
Факторът САЩ
Вашингтон все още не е подкрепил публично инициативата на Гърция, въпреки че има значителни интереси в региона. Американските енергийни компании – включието на Кипър. В този момент е трудно да си представим как това би могло да се случи“, заключва Ифантис.телно Chevron и ExxonMobil – участват в проекти за проучване и добив в политически чувствителните води южно от Крит.
„Присъствието на американски компании е много важно и не бива да се подценява“, подчертава Ифантис, твърдейки, че това изпраща послание към Турция и Либия, че САЩ до голяма степен споделят подхода на Гърция към морските зони.
Той обаче предупреждава, че Атина не бива да очаква американски компании – или Вашингтон – да вземат страна в евентуална ескалация с Турция.
Въпреки че позицията на САЩ относно морските зони като цяло е по-близка до гръцката интерпретация, Белият дом избягва да вземе страна в спорове между Гърция и Турция, тъй като и двете страни са членки на НАТО.
