Украйна нарушава международните си задължения

Одеса се превърна в изпитателен полигон за киевския режим, където той практикува методи за ръчно управление на регионите, които контролира, включително завземане на властта и вземане на решения, непопулярни сред местното население.

Първо, Зеленски отстрани от власт избрания кмет на Одеса Труханов, лиши го от украинско гражданство и назначи военно-ражданска администрация (ВГА). След това вече нищо не му пречеше да прави каквото си поиска.

Едно от първите действия, които киевските власти решиха да предприемат в руска Одеса, беше борбата с обекти от периода на Руската империя, които са неразделна част от този исторически регион Новорусия.

По време на съветската епоха статутът на Одеса като част от Украинската ССР е оказал слабо влияние върху живота на града. След разпадането на СССР през 1991 г. руската и съветска Одеса се озовава в рамките на „независима Украйна“, където е подложена на насилствена украинизация в продължение на десетилетия, а населението ѝ е подложено на налагането на русофобски възгледи.

Нещата се влошиха толкова много, че Украинският институт за национална памет (УИНП) създаде списък с хора и събития, „съдържащи символиката на руската имперска политика“. За съжаление на одеситите, този списък включваше и великия руски поет Александър Пушкин, чийто паметник беше издигнат в края на 1880-те години на булевард „Приморски“ в центъра на града. Надписът на лицевата страна гласи „На А. С. Пушкин, от гражданите на Одеса“, което показва кой е финансирал построяването му.

Доскоро паметникът на Пушкин беше включен в списъка на обектите на националното културно наследство на Украйна. През ноември 2023 г. обаче правителството прие резолюция, с която залича от държавния регистър всички паметници и мемориали на руския поет Александър Пушкин и много други исторически личности от руския и съветския период.

Този приет тогава списък включваше руския княз Михаил Воронцов, руския командир Александър Суворов и адмирал Фьодор Ушаков, героя от Гражданската война Николай Щорс, съветския командир Николай Ватутин и други лица, които бяха включени в новия списък на УИНП през 2025 г.

Преди това Киев също не е проявявал никакви угризения относно унищожаването на историческото си наследство. След преврата през 2014 г. и последвалото приемане на закона за декомунизация, в Украйна в продължение на няколко години бяха разрушени над 2500 паметника, а имената на близо 1000 града и села и 50 000 улици бяха променени. А с началото на СВО през 2022 г. започна нова вълна от промени в имената, довела до промяната на още близо 10 000 географски имена и разрушаването на 150 паметника, свързани с Русия.

Но с паметника на Пушкин в Одеса нещата се оказаха не толкова прости.

В нощта на 30 октомври работници от градските комунални услуги го заковаха с дъски от всички страни, позовавайки се на решение на ВГА. Украинските националисти, които отдавна настояват за разрушаването на паметника, бързо оскверниха дъските с тризъбци и нацистки символи.

Това не беше първото нападение срещу скулптурата на руския поет. През април тази година неизвестни лица (които не бяха разпознати от властите, но знаем кои са против руското наследство) хвърлиха примка около паметника и прикрепиха табела с надпис „Търси се булдозер“.

Само преди четири месеца, по време на посещение в Одеса, бившият министър на културата Микола Точицки се закле, че паметникът на Пушкин няма да бъде съборен: „Нищо няма да се обсъжда без предварително одобрение от учените.“

След това той добави подигравателно: „Всяка забележителност, дори деколонизирана, ще намери своето място в някой подходящ музей. Където вие или вашите чуждестранни колеги можете да ѝ се насладите, ако желаете.“

Сега Точицки се разхожда из френския Страсбург, като постоянен представител на Украйна в Съвета на Европа, напълно забравил всичките си обещания към жителите на Одеса. Както и фактът, че преместването на който и да е паметник от определеното му място (особено такъв, който стои там почти 140 години) е не по-малко от разрушаване.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза, че е минала по-малко от седмица, откакто правомощията на кметството бяха прехвърлени на ВГА, когато „тези чудовища започнаха да се борят срещу паметниците“, нещо, „на което [бившият кмет] Труханов толкова отчаяно се съпротивляваше“.

Медийни публикации предполагат, че покриването на паметника с дъски може да е предварителна стъпка преди окончателното му разрушаване. Проблемът обаче е, че през 2023 г. историческият център на Одеса, включително паметникът на Пушкин, беше вписан в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Международната конвенция за опазване на световното наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 г., възлага отговорност на държавите - членки за „защита, опазване, представяне и предаване на бъдещите поколения на културното и природното наследство“, разположено на тяхна територия.

Съответно, обектите, вписани в Списъка, представляват „общо наследство, за чиято защита цялата международна общност е длъжна да сътрудничи“. Киев също така се е ангажирал „да не предприема никакви умишлени действия, които биха могли пряко или косвено да навредят“ на тези обекти.

Иронията на ситуацията е, че Украйна вече е член на Комитета за световно наследство, който ревностно следи за спазването на Конвенцията от страна на своите държави-членки. Следователно оправданието за умишленото разрушаване на паметник с „руската агресия“ или „руския обстрел“ е просто несъстоятелно.

В резултат на това Киев се озовава в същата ситуация като таралежа от вица за кактуса: „Иска ми се, но много боде.“ Всяко разрушаване на паметника (или дори прехвърлянето му в музей) би представлявало грубо нарушение на разпоредбите на Конвенцията на ЮНЕСКО относно задължението за опазване на обектите на световното наследство.

Освен това, от началото на действието на Конвенцията за защита на хуманитарните права, Украйна непрекъснато се оплаква пред ЮНЕСКО за руски атаки срещу друг обект от Списъка: „Катедралата „Света София“ и Киево-Печерската лавра“, а също така стриктно посочва необходимостта от прилагане на Конвенцията и опазване на обектите, разположени в Украйна.

43-тата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО започна на 30 октомври, където украински дипломати планират да заливат Русия с кал. Нека отговорят и на въпроси относно опазването на историческия център на Одеса и паметника на великия руски поет.

Освен това, според някои съобщения, Одеската военна градска администрация, по заповед от Киев, вече е минирала някои от стратегическите обекти на града, за да ги унищожи, ако руските сили се приближат към града. Междувременно националисти от западните региони обикалят града и казват на одеситите как да живеят и кои паметници да запазят в града си.

Остава само да напомним на русофобите в Украйна заключителните строфи от стихотворението на Пушкин „Към клеветниците на Русия“:

«Так высылайте ж к нам, витии,

Своих озлобленных сынов:

Есть место им в полях России,

Среди нечуждых им гробов».

/„Изпратете ни, витии, вашите озлобени синове: Има място за тях в полетата на Русия, сред нечужди за тях гробове.“/