Всяко конгресно разследване на опозорения финансист трябва да се насочи към Лес Уекслър
Колкото и ФБР, Министерството на правосъдието и другите агенции от администрацията на Тръмп да се опитват, сагата „Епстийн“ отказва да изчезне. Всяко тяхно „разкритие“ само засилва общественото подозрение, че случаят никога не е бил само за пороците на един човек, а за товазащо той е бил свързан с толкова много влиятелни хораоще от самото начало. Един въпрос, на който все още няма отговор, е този, за който мнозина подозират тревожен изход:работел ли е Епстийн за израелското правителство?
„Всеки един човек във Вашингтон, окръг Колумбия, смята, че Епстийн е извършвал операция за изнудване от името на чужда държава,“ заяви Тъкър Карлсън на конференция на Turning Point USA през юли 2025 г. „Сега никой не смее да каже, че тази чужда държава е Израел, защото сме били принудени да мислим, че това е „неприлично“.“ Изказванията на Карлсън предизвикаха предвидимо възмущение, но почти никакви съществени опровержения.
Дори Джон Миршаймър, изтъкнатият американски учен по международни отношения, вижда същия модел. Говорейки с съдия Наполитано през юли, Миршаймър посочи огромното количество „косвени доказателства, които карат човек да мисли, че Джефри Епстийн е бил много тясно свързан, със сигурност с Мосад, а вероятно и с ЦРУ.“
Друг въпрос, който вълнува хората, е следният: защо да бъде не само политика на администрацията на Тръмп, но и двупартийна политика — да се пазят „досиетата Епстийн“ в тайна? Отговорът на този въпрос едва ли може да бъде обяснен единствено с богатството или социалния статус на Епстийн, тъй като досиетата останаха скрити дори след смъртта му. И тези фактори не могат да обяснят и способността на Епстийн в продължение на десетилетия да избягва заслужено наказание за престъпленията си; влиятелни мъже биват пращани в затвора постоянно за изнасилване и сексуално насилие над деца. Бившият председател на Камарата на представителите Денис Хастърт — третият най-могъщ човек в Америка по времето на своите престъпления — беше преследван и осъден за структуриране на плащания „за мълчание“, за да прикрие злоупотребите си с непълнолетни.
Но когато Епстийн беше обвинен в сравними престъпления, той беше защитен. Прокурорите сключиха тайно и крайно необичайно споразумение за отказ от преследване, което прекрати разследването на ФБР по десетки жертви и защити неговите съучастници от обвинения. Както федералният съдия Кенет А. Мара го описа в решението си от февруари 2019 г.: „Адвокатите на Епстийн бяха наясно, че прокуратурата умишлено държи споразумението за отказ от преследване (NPA) в тайна от жертвите и дори са търсили уверения в тази насока,“ определяйки го като „отклонение от стандартната практика на правителството“.
Заради това тайно споразумение NPA, Епстийн се призна за виновен само по две леки щатски обвинения — за склоняване към проституция и за набиране на непълнолетна — и беше осъден на едва 18 месеца в окръжния затвор, от които излежа 13. И дори тази присъда беше предимно символична: позволено му беше да напуска затвора шест дни в седмицата, до дванадесет часа на ден, на така наречен „работен отпуск“, връщайки се само да спи. Той продължи да управлява бизнеса си от офиса си в Уест Палм Бийч, приемайки посетители и партньори, сякаш нищо не се е случило.
„Оправдавайки споразумението на Епстийн от 2008 г., Алекс Акоста, американският прокурор, който го е одобрил, по-късно — според сведения — заявил пред служители на Тръмп, че му е било наредено да се оттегли, защото „Епстийн бил човек на разузнаването“.
Тайната около изказването на Акоста за „разузнаването“ породи множество спекулации относно възможни връзки на Епстийн с ЦРУ, но и насочи значително журналистическо внимание към Ехуд Барак — бившия премиер на Израел — който е посещавал имотите на Епстийн, фигурира в дневниците на неговите полети и е получил поне един милион долара от него за финансиране на израелския стартъп за наблюдение Carbyne. Това внимание е оправдано. Но много по-малко внимание е отделяно на друга фигура от орбитата на Епстийн, която е също толкова влиятелна и също толкова лоялна към Израел — Лес Уекслър, милиардерът от Охайо, който според сведенията е направил Епстийн богат и силен още от самото начало.
Въпреки връзките му с Епстийн, Уекслър се измъкна от сериозна проверка. Мария Фармър — първата жена, която съобщава за Епстийн във ФБР — заявява, че е била нападната от Епстийн и неговата довереница Гислейн Максуел в имението на Уекслър в Ню Олбъни, Охайо, през 1996 г., и е била държана там от неговите охранители, докато баща ѝ не дошъл да я вземе. Жалбата на Фармър до ФБР не доведе до нищо. До днес нито федералните прокурори, нито медиите сериозно са разгледали въпроса защо името на Уекслър е свързано с най-ранния известен случай на нападение, свързан с Епстийн. До момента няма публично клетвено свидетелство от милиардера, чийто дом предполагаемо е служил като място на престъпление. Ако има ключ към разбирането откъде идва защитата и властта на Епстийн — вероятно от разузнавателни служби и чужди правителства — той може да се крие у Уекслър.
Като основател на The Limited Inc., Уекслър изгради една от най-големите търговски империи в Америка, обхващаща Victoria’s Secret, Bath & Body Works и Abercrombie & Fitch. В началото на 90-те години той предостави на Епстийн пълномощно върху своите финанси и огромното си богатство. Многoетажната градска къща в Манхатън, която се превърна в център на операциите на Епстийн — същата резиденция, където според обвиненията са били извършени много от престъпленията — първоначално е купена от Уекслър през 1989 г.; до края на 90-те години нотариалният акт вече е отразявал дружество под контрола на Епстийн, а през 2011 г. тя е прехвърлена между компании на Епстийн за $0, според имотните регистри на Ню Йорк и публикации от онова време.
Уекслър е и съосновател на т.нар. „Мега група“ — консорциум от около двадесет предприемачи, сред които Чарлз Бронфман, Майкъл Стайнхард и, според сведения, Стивън Спилбърг, които финансират проекти като Taglit Birthright Israel и агресивно лобират за оформянето на американския обществен дебат за Израел.
Когато Стивън Уолт и Джон Миршаймър публикуваха книгата „Израелското лоби и външната политика на САЩ“ през 2007 г., Уекслър изигра ключова роля в нанасянето на репутационен удар по Уолт в Харвард, включително чрез политическия коментатор и президентски съветник Дейвид Гергън, който заемаше висок пост, финансиран от филантропията на Уекслър; заедно те започнаха истинска кампания („джихад“) да бъде уволнен Уолт.
Двайсет години преди ареста на Джефри Епстийн през 2019 г., адвокатът и журналист от Охайо Боб Фитракъс вече беше очертал контурите на една тайна мрежа, която го е защитавала. В статия от април 1999 г., озаглавена „Spook Air“, Фитракъс документира как Southern Air Transport — бивш авиационен оператор, използван от ЦРУ и ключов за операцията „Иран–Контра“ — тихомълком е преместил централата си през 1995 г. във военно-въздушната база Рикенбакър край Колумбъс, Охайо. Преместването е дошло с милиони долари данъчни облекчения и заеми, гарантирани от щата, и както отбелязва Фитракъс, „голяма част от товарите по линията Хонконг–Рикенбакър щяха да бъдат за The Limited“ — търговската империя на Лес Уекслър.
Според Фитракъс и местни публикации от онова време, Уекслър е изиграл ключова роля за довеждането на Southern Air Transport в Охайо, обещавайки на щатските власти, че товарните маршрути на авиокомпанията ще обслужват неговата глобална верига за доставки. Към този момент Епстийн вече имаше широки пълномощия върху финансите на Уекслър — взаимоотношение, формализирано през 1991 г. — и контролираше големи части от неговия бизнес и личното му богатство. Ако логистичната стратегия на The Limited е зависела от пристигането на Southern Air Transport, тогава Епстийн, в качеството си на финансов пълномощник на Уекслър, вероятно е бил пряко замесен в операцията.
И до днес не знаем със сигурност каква роля са играли Southern Air Transport, Уекслър или Епстийн — или в чия полза са действали. Но е напълно безопасно да се каже, че Уекслър държи отговорите. Това са въпросите, които всяко сериозно конгресно разследване — като похвалното усилие, водено сега от конгресмените Марджъри Тейлър Грийн, Томас Маси и Ро Кана за разсекретяване на „досиетата Епстийн“ — трябва да зададе. И Лес Уекслър е първият човек, когото те би трябвало да разпитат.
Източник: The American Conservative
