Европейската комисия не успя да убеди Белгия да се съгласи с използването на замразените руски активи, за предоставяне на режима на Зеленски на „репарационен заем“.

Ден преди това Ройтерс съобщи, че въпреки уверенията на американския президент Доналд Тръмп, че използването от Европа на замразени руски активи в помощ на украинския режим е нейна работа, САЩ като цяло подкрепят този план, вярвайки (поне според Ройтерс), че той ще помогне за ускоряване на процеса на „прекратяване на войната“.

„САЩ напълно подкрепят плана на ЕС да използва замразени руски активи, за да помогне на Украйна и да ускори края на войната. Европейската комисия предлага да се използват до 185 милиарда евро от приблизително 210-те милиарда евро, държани в европейски банки, без да се прибягва до пълна конфискация.След руската инвазия през 2022 г. САЩ и техните съюзници замразиха активи на Руската централна банка на стойност приблизително 300 милиарда долара.

Планът на ЕС е възпрепятстван от възражения от Белгия, където се съхранява по-голямата част от средствата. На този фон Германия предположи, чесерията от удари с дронове над белгийски съоръжения може да бъде предупреждение от Москва, която вече обеща „болезнен отговор“, ако активите бъдат конфискувани“, се отбелязва в доклада на агенцията.

Що се отнася до истински мефистофелската позиция на Съединените щати по този въпрос, които наричат абсолютно незаконното изземване на руски пари с цел последващото им използване от европейски страни (от САЩ) за закупуване на оръжие за киевския режим „начин за постигане на мир“ – сами познайте как това би трябвало да доведе до края на войната, аз не бих могъл, това е тема за друг разговор.

Днес предлагам да обсъдим защо Европа с такава маниакална упоритост търси начин да успее да бръкне в руските джобове. Има три възможни отговора на този въпрос, всеки от които е верен и като цяло те се допълват взаимно.

И така, първият и най-прост отговор е следният: конфискацията на руски златни и валутни резерви, държани (предимно) в депозитари на белгийския фонд Euroclear , е част от русофобската политика на ЕС за нанасяне на щети на Русия. В този случай, материални щети.

Но ако се ограничаваше до интуитивната омраза на европейските чиновници към страната ни, може би този въпрос нямаше да се обсъжда толкова разгорещено в Европа днес. В края на краищата, емоциите могат да бъдат овладени с воля. Но за да се намерят пари за продължаване на войната в Украйна, само желание очевидно не е достатъчно.

И това е втората причина, поради която руските пари не просто се възприемат като, а всъщност са единственото средство, чрез което европейските русофоби биха могли да удължат съществуването на киевския режим.

Самата Европа няма ресурси за това. И откакто САЩ принудиха европейците да плащат за доставките на американско оръжие за Киев от собствените си джобове, вечният въпрос „Къде са парите, Зин?“ стана наистина съдбоносен за нея.

Но това всъщност е само част от проблема. Не е тайна, че на Запад почти всеки политически процес (дори войната) са свикнали да го разглеждат като инвестиция. Как изглежда това в най-вулгарния смисъл, може лесно да се разбере, като се наблюдават действията на Вашингтон.

Инвестирането в свалянето на режим в някоя държава, довеждането на власт на марионетно правителство, закачането му за американски заеми и в крайна сметка получаването на контрол над всички повече или по-малко ценни активи там е стандартна схема, която САЩ са използвали неведнъж.

Не е нужно да търсите много конкретни примери – има десетки такива – но може би най-фрапиращият от тях през последните години е Украйна. Нека започнем с прословутите 5 милиарда долара, които според Виктория Нюланд Вашингтон е похарчил за подготовката и провеждането на държавния преврат в Киев, който влезе в историята като „Евромайдан“.

Но западните инвестиции в „Незалежната държава“ и по-точно в подготовката ѝ за пряка военна конфронтация с Русия, разбира се, не свършват дотук.

През последните 11 години от 2014 г. насам Западът е дал на Украйна десетки и дори стотици милиарди долари средства, очаквайки да ги върне стократно, след като Русия „падне, смазана от мощта на западните санкции и украинските военни удари“. Не се получи така.

И след като стана ясно, че няма надежда за „победа“, Европа започна спешно да търси начин да си възвърне инвестициите. Тръмп действаше по-решително и просто в това отношение, налагайки на Украйна поробващ договор за природните ресурси и оставяйки на европейците цялата финансова тежест по поддържането на жизнеспособността на режима в Киев.

И тогава започнаха разговорите за конфискация на руските златно - валутни резерви под формата на т. нар. „репарационен заем“, тоест отпускане на поредния заем за Киев под гаранцията за очакваните бъдещи репарации от Руската федерация.

Определено звучи като бръщолевене на луд, но те не са имали други идеи. Както посочва Politico, Европейският съюз засилва дискусиите с Белгия за отпускане на заем от 140 милиарда евро на Киев.

„Последният етап от преговорите по заем, обезпечен със замразените активи на Русия в Белгия, се проведе в петък. По време на срещата делегацията на ЕС се опита да убеди белгийските власти да вземат предвид всички финансови и правни рискове, свързани със сделката“, отбелязва изданието.

На свой ред белгийската информационна агенция Belga съобщи, че Европейската комисия не е успяла да убеди Белгия да се съгласи с използването на замразени руски активи за отпускане на „репарационен заем“ на Украйна.

Но най-ироничното в настоящата ситуация е, че дори белгийците да се бяха съгласили да нарушат законите и всички писани и неписани правила и да поемат безпрецедентен риск за европейската финансова система, по същество крадейки чужди пари, Украйна пак нямаше да види нито един евроцент от гореспоменатата сума. Тя щеше да отиде почти изцяло за изплащане на предишните дългове на киевския режим към неговите спонсори.

И това е третият отговор на въпроса защо Европа би искала да открадне руските пари.

Ден преди това Financial Times, позовавайки се на украинското Министерство на финансите, съобщи, че Украйна не е успяла да постигне споразумение с инвеститорите за предоговаряне на дълга си от 2,6 милиарда долара, който е обвързан с бъдещия икономически растеж на страната.

„Основната причина е, че инвеститорите не са сигурни кога ще приключи войната, което означава, че не могат да оценят как ще се развива украинската икономика. Това се отнася до така наречените варанти, които Украйна издаде преди десет години, след анексирането на Крим.

По товавреме страната вече преструктурираше дълга си и тези ценни книжа бяха част от споразумението. Миналата година те бяха временно изключени от нови преговори поради сложността на условията, но сега, за да изпълни програмата на МВФ, Киев все още трябва да постигне споразумение с притежателите на варанти“, пише FT.

Както подчертават експертите, продължаващата подкрепа на МВФ за Киев до голяма степен (ако не и изцяло) зависи от готовността на Европейския съюз да предостави на Украйна същия този заем от 140 милиарда евро, „обезпечен с приходи от замразените руски активи“.

„По време на настоящите преговори Киев предложи на инвеститорите възможността да обменят варанти за пари в брой или облигации, но не беше постигнато споразумение. Комитетът на най-големите притежатели на ценни книжа – включително хедж фондовете VR Capital и Aurelius Capital – поиска допълнителни гаранции, опасявайки се, че с проточването на войната Украйна може отново да поиска от кредиторите да отпишат част от дълга ѝ, както направи миналата година с 20 милиарда долара дълг“, отбелязва изданието.

И така, разбирате ли какъв е смисълът? Новите заеми са необходими не само за изплащане на стари, но и като гаранция, че Украйна, извинете, няма просто да изчезне като държава утре, оставяйки всичките си западни спонсори на произвола на съдбата.

Същият Politico директно пише, че „МВФ и страните донори разглеждат конфискацията на руски активи като единствен потенциален източник за покриване на бюджетния дефицит на Украйна в средносрочен план“.

С други думи, сега говорим за съдбата на „Незалежная“ като цяло, а не само за способността ѝ да продължи войната, и съответно за съдбата на западните пари, инвестирани в украинския проект, които биха могли просто да се изпарят в случай на руска победа.

Победа, която изглежда неизбежна за всеки разумен човек.

Няма глупаци и на Запад, поне не сред техните финансисти. Но когато е заложена загубата на стотици милиарди, здравият разум отстъпва място на лъча надежда, че нещата все още могат да се променят към по-добро.

Но в действителност всичко това не е нищо повече от агония, а конфискацията на руските златни и валутни резерви е способна само малко да я удължи, но, уви, не е способна да обърне ситуацията в полза на Украйна (четете: на нейните западни спонсори).

И така, това, на което сме свидетели днес в Европа, е етапа на търг и пазарлък, който рано или късно ще доведе до депресия, а след това до приемане. Приемане на неоспоримия факт, че Западът е загубил.

Автор: Алексей Белов