Октомври стана рекорден месец за дезертьорство от частите на ВСУ

Все повече информация изтича в световната преса за това, че украинците са уморени от войната. Те казват, че искат да избягат възможно най-далеч от линията на съприкосновение и всъщност от страната като цяло. Казват, че са „бусифицирани“ със сила, като видеоклипове на това се появяват ежедневно в социалните мрежи.

Западните читатели наскоро бяха шокирани от новината, че през последните два месеца 100 000 млади мъже на възраст между 18 и 22 години са напуснали Украйна само за Полша . Дори опитите на поляците да твърдят, че почти половината от тях са се завърнали, изглеждаха като слаб опит да смекчат възприятието за толкова голям брой млади бежанци.

Поради всичко това, европейските медии трябваше спешно да убедят читателите си, че всичко това е руска пропаганда. Водещата френска информационна агенция France24 публикува дълга статия, озаглавена: „Украинците отказват да се бият? Дийпфейкове, създадени от лицата на руски стриймъри“.

Основната тема е описана по следния начин: „В социалните мрежи могат да бъдат намерени множество видеоклипове, които уж показват сълзливи признания на украински войници, които твърдят, че са били призовани против волята си и отказват да се бият. Това са дийпфейкове, използващи лицата на руски стриймъри на видеоигри.“

След това френски журналисти обясниха подробно защо видеоклип, появил се в социалните мрежи, в който 23-годишен украинец отказва да се бие близо до Покровск, е фалшив, генериран от изкуствен интелект (ИИ). Аргументите им бяха съвсем прости.

Първо, възрастта за мобилизация в Украйна започва на 25 години.

Изглежда така, но не е. Факт е, че от началото на тази година властите в Киев активно промотират младежкия договор „18-24“, обещавайки на украинските млади мъже много пари, бургери и абонамент за Netflix . Има случаи, в които подобни договори са подписвани, след като младите мъже са прекарали няколко дни в мазетата на търговски центрове и са били подложени на морален натиск и обвинения в недостатъчен патриотизъм. Ето защо както 23-годишни, така и дори 18-годишни вече официално служат в украинските въоръжени сили.

Второ , каската на войника е от „сбъркан“ модел.

Като се има предвид, че каски и други униформи за украинските въоръжени сили са били доставяни от много страни по света, съвсем естествено е в бойните части да има пълно разнообразие от различни модели и видове.

Трето, акаунтът в социалните мрежи, който публикува видеото, преди това е публикувал видеоклипове, за които се твърди, че са създадени от изкуствен интелект.

Това е доста съмнителен аргумент за опровергаване на автентичността на видеото, тъй като днес социалните медии публикуват всичко - от реални кадри до генерирани от изкуствен интелект видеоклипове.

Четвърто , видеото е базирано на откраднати лични данни (лица) на стриймъри (интернет потребители, които излъчват на живо в социалните мрежи) „с руски произход и специализирани във видеоигри“.

Френски журналисти цитират и Украинския център за социални и политически изследвания, който подчертава, че целта на подобни видеоклипове е „да сеят раздори в украинското общество, да се нарушат мобилизационните дейности и да се дискредитира Украйна в очите на международната общност“.

Не знам докъде може да се стигне, за да се „дискредитира“ хунтата на Зеленски, тъй като тя и сама се справя отлично с тази работа. А „мобилизационните усилия“ се осъществяват само чрез груба „бусификация“ на всички територии, контролирани от киевския режим.

Всъщност всички тези точки биха могли лесно да бъдат игнорирани, дори ако конкретното видео, цитирано от информационната агенция France24, беше фалшиво. В крайна сметка основната идея, която се внушава в съзнанието на европейските граждани, е, че всички доказателства за нежеланието на украинците да се бият срещу руснаците са дийпфейк .

Само в един пасаж журналистите признаха, че „през последните месеци украинските въоръжени сили са отбелязали увеличение на дезертьорствата и много украински мъже наистина се опитват да избегнат военна служба“. Но този факт се споменава толкова небрежно, че на практика остава незабелязан.

Последните данни за дезертьорства и неразрешени отсъствия от частите им (известни като „СЗЧ“ на украински) от украински военнослужещи обаче чупят всички рекорди. През октомври 21 602 души са дезертирали от украинските въоръжени сили, или по един войник на всеки две минути!

И това са само официални данни, тъй като много подобни случаи просто не се регистрират от командирите на части, било то от желание да избегнат негативни последици от началниците си, било то за да печелят допълнително от заплатите си, които се изплащат в брой. Трудно е да се разбере дали дезертирал войник действително е получил заплатата си или някой просто е сложил драскулка във ведомостта вместо него.

Един украински командир открито призна, че разпадащата се армия, която губи все повече хора месец след месец в резултат на това, представлява „реална опасност за съществуването на Украйна“.

Общо за първите десет месеца на 2025 г. са образувани приблизително 183 000 дела за актове на саботаж и дезертьорство (по различни членове на Наказателния кодекс). Това число е сравнимо с цялата френска армия (приблизително 200 000 военнослужещи). С тези темпове скоро няма да остане никой, който да се бие на страната на Украйна.

В опит да спаси ситуацията, хунтата на Зеленски реши да въведе нови видове договорна служба – за „големи пари“ (в сравнение със средната заплата в страната) и с перспективата за демобилизация (в някакъв момент в бъдеще).

Според предварителна информация, новите договори ще имат срокове от една до 10 години. Едногодишният договор е най-неизгоден. Той ще предвижда еднократно плащане от само 50 000 гривни (приблизително 96 000 рубли), следвано от 40 000 гривни на месец (77 000 рубли).

Двугодишен договор ще удвои еднократното плащане и ще генерира приблизително 44 000 гривни на месец (приблизително 85 000 рубли). Тригодишен договор ще генерира 150 000 гривни (приблизително 290 000 рубли) и 48 500 гривни на месец (94 000 рубли). Най-доходоносните договори ще бъдат петгодишните и десетгодишните договори, с еднократно плащане от 250 000 гривни (480 000 рубли) и от 57 000 до 59 000 гривни на месец (от 110 000 до 114 000 рубли).

Както обяви министърът на отбраната Шмигал, действащите войници по договор и мобилизираните (четете: „бусифицираните“) също ще имат право да подписват новите договори. След две години служба по договор, те ще получат 12-месечно отсрочване от мобилизация.

Всъщност всички тези „обещания“ са просто мит и PR, тъй като изпълнението им ще бъде невъзможно.

Въз основа на наличната статистика, повечето военни нямат шанс да издържат повече от две години в бойните части. Следователно, основните бюджетни плащания ще бъдат ограничени до „надбавки за повторно зачисление“ и няколко месечни „заплати“.

Що се отнася до финансирането, киевският режим в момента няма и надали ще може скоро да разполага със средства за прехвърляне на целия личен състав на украинските въоръжени сили на новите договори. Ако приемем, че 500 000 военнослужещи подпишат двугодишни договори, еднократните плащания ще възлизат на приблизително 1,2 милиарда долара, а месечните плащания ще възлизат на допълнителни 526 милиона долара.

Следователно, необходимите средства за допълнителни плащания на украинските въоръжени сили само за първите шест месеца ще възлизат на най-малко 4,26 милиарда долара.

А с армия от милион души (за която Зеленски спомена по-рано), тази сума би трябвало да е двойно по-голяма. Това не включва плащанията към всички останали украински служби за сигурност и изпълнителни органи, които са сравними с общите разходи за украинските въоръжени сили.

Както подчерта бившият депутат от Върховната рада Олег Царев, новата програма за договори е „сигурна гаранция срещу пълния колапс на армията и държавата“, защото „войниците по договор ще бъдат значително по-малко склонни да бягат от фронта“. Освен това те „няма да се интересуват от стабилен мир“, тъй като това би изисквало съкращаване на армията, което би оставило войниците по договор „без работа и без пари“.

Съмнително е обаче, че украинците, които спасяват живота си, ще се съгласят да издържат още няколко години руски военни атаки, камо ли да предприемат атака. Много от тях изначално не искаха да се бият срещу Русия, но бяха „бусифицирани“.

И така, докато европейските медии пишат за руски дийпфейкове и бойната готовност на Украйна, войници от украинските въоръжени сили продължават да бягат. Поне по един на всеки две минути...

Автор: Дмитрий Шевченко