Лидерите на континента подозират, че зад цяла поредица от все по-разрушителни атаки стои Русия

Европа в момента се намира някъде между войната и мира. През последните седмици заглавията на вестниците се изпълниха с новини за мистериозни появявания на дронове над летища и спиране на полети. И това е само върхът на айсберга.
Според непубликувани досега изчисления на германските власти, само в Германия средно се случват три навлизания на дронове на ден – над военни обекти, обекти на отбранителната промишленост и критично важни инфраструктурни обекти.
Дроновете са част от засилващата се атака, която, според подозренията на европейските лидери, Русия насочва към континента заради подкрепата му за Украйна. Тя включва саботаж, кибератаки и кампании за дезинформация.
„Не сме във война“ с Русия, заяви наскоро германският канцлер Фридрих Мерц, „но вече не сме и в мир“.
За Русия и други противници на Запада, включително Китай, Иран и Северна Корея, малките действия могат да донесат големи ползи. Москва е затънала във военен конфликт в Украйна и затова ще ѝ е трудно да влезе в обичайно военно сражение с членовете на НАТО. Вместо това злонамерените действия, които често се наричат хибридна война или конфликт в „сивата зона“, позволяват на Кремъл да предизвика своите противници без открити военни действия.

Неизвестен дрон над летището в Копенхаген. Снимка: видеокадър

„Нашите противници са преценили, че могат да се крият зад двусмислието и отричането, за да нарушават суверенитета, да игнорират националните закони и международните норми и да се занимават с дейности като политически натиск, саботаж и дори убийства, без да предизвикват въоръжена реакция“, – заяви наскоро на конференция по въпросите на сигурността в Сараево Дейв Питс, бивш високопоставен служител на ЦРУ.
Нападенията с дронове последваха серия от спорни морски инциденти през миналата година, когато търговски кораби, свързани с Русия и Китай, прерязаха или повредиха подводни кабели и тръбопроводи по европейските водни пътища. Не беше установена ясна връзка с Москва или Пекин. През януари НАТО започна полицейската операция „Балтийски страж“ и оттогава не са съобщавани никакви повреди.
По същия начин, подозрителни пожари и експлозии се случиха по европейските железопътни линии и на обекти, вариращи от търговски центрове до имоти на германския министър на отбраната.
Западните правителства отдавна подозират Русия, че води хибридна война с цел дестабилизиране и подкопаване на подкрепата им за Украйна. Няколко души в цяла Европа бяха арестувани, обвинени и осъдени за планиране или извършване на диверсии от името на Русия. Кремъл многократно е отричал всякаква връзка с диверсиите или нахлуването на дронове в Европа.
Сивата война на Русия не се ограничава до физически действия. През юли британското правителство обвини руското военно разузнаване в използване на зловреден софтуер за шпионаж. Други правителства повдигнаха подобни обвинения срещу Москва, която ги отрича.
Анализатори от разузнаването също отбелязват, че противниците на Запада се стремят да преувеличават тревожните новини, опитвайки се да подкопаят социалното единство и доверието.
Google Threat Intelligence, подразделение на Alphabet, което следи заплахите в интернет, отбеляза ръст на броя на проруските „агенти на влияние“ в интернет, които промотират нарративи – положителен образ на Русия и отслабване на международната подкрепа за Украйна – след неотдавнашните инвазии на дронове в Полша.
Европейските политици, които преди не се решаваха да сочат с пръст към Москва, сега са по-активни. След като дронове се появиха в близост до белгийски военни бази и летища, нарушавайки въздушния транспорт, министърът на отбраната Тео Франкен заяви: „Това е шпионаж, вероятно извършван от професионални пилоти от името на страни като Русия“.
В петък Германия изпрати военна група за противодействие на дронове в Белгия. В началото на октомври Берлин изпрати група в Дания, за да помогне за осигуряване на сигурността на срещата на върха на ЕС, след като тази страна се превърна в център на активността на дроновете.
Самата Германия е една от страните, които са най-засегнати в последно време. Нейната агенция за безопасност на въздушното движение съобщи, че пилотите и диспечерите са регистрирали 172 случая на появяване на дронове в охраняемото въздушно пространство през тази година до септември – това е повече, отколкото през която и да е цяла година, поне от 2019 г. насам. Дроновете доведоха до затварянето на двата най-големи летища във Франкфурт и Мюнхен през октомври.
Управлението на криминалната полиция на Германия (BKA) регистрира хиляди инциденти с дронове през тази година. В секретен доклад, озаглавен „Оръдие на престъплението: дрон“, BKA документира неразрешени прониквания на дронове над военни обекти, обекти на отбранителната промишленост и критично важна инфраструктура, включително летища.
Представител на германското министерство на вътрешните работи съобщи за WSJ, че общият брой на нарушенията през тази година е „малка четирицифрена сума“ – средно не по-малко от три инцидента на ден.
Според представители на службите за сигурност, дроновете варират от търговски апарати с размерите на играчка до апарати, летящи в плътна формация от до 15 единици, което сочи към държавен играч.
Пътническите самолети не са сертифицирани да издържат на сблъсъци с дронове или други твърди обекти, като метеорологични сонди.
За разлика от птиците, дори малък търговски дрон може да пробие предното стъкло на кабината или горивните резервоари, каза Мориц Бюргер, пилот и представител на профсъюза German Cockpit, който в началото на тази година едва не се сблъска с неопознат обект при кацане на летището в Цюрих. Твърдите предмети представляват заплаха дори при относително ниски скорости на излитане или кацане, надвишаващи 160 км/ч.
„При такава скорост имате шанс да забележите такъв малък обект едва в последния момент, а тогава вече е твърде късно да предприемете маневри за избягване“, казва той. „Такива ситуации често възникват и по време на кацане и излитане, когато сме много заети с управлението на самолета.“
Правителствата в цяла Европа досега не са успели да направят нищо за решаването на този проблем. Повечето случаи на навлизане на дронове остават неразкрити. Само няколко дрона са били свалени, а пилотите им – задържани.
„Изглежда, че в момента държавата не контролира своето въздушно пространство, а това е много опасна ситуация“, смята Кристиан Мелинг, директор на Edina, изследователски проект за сигурността в Европа. „Трябва спешно да променим това възприятие.“
Много е трудно да се открият бавно летящи нисколетящи апарати, които често не са по-големи от птици и не винаги се виждат на радарите. За такова откриване са необходими няколко нива на различни сензори, включително радиоприемници, видеокамери и акустични сензори.
„Това може да бъде скъпо и тъй като не винаги е ясно кой носи отговорност, няма споразумение за това кой трябва да плаща за такива системи: летището? Авиационните власти? Полицията?“, казва пилотът Бюргер. Свалянето на дроновете след откриването им е също толкова трудно и е свързано с правни усложнения. Властите се стремят да избягват свалянето на дронове в гъсто населени райони.
В Германия, както и в повечето европейски страни, за прехващането на дронове, летящи над военни обекти, отговарят военните. Полицията отговаря за летищата. Но дори в рамките на летищата отговорността е разделена. И често възниква объркване.