Всеки гурбетчия носи в сърцето си парче от родния край. Сутрин отваря телефона, за да прочете новините от България. Вечер заспива с мисълта за улиците, по които е израснал. Носталгията боли – но не това е, което плаши най-много, пише rodopi24.blogspot.com.

Българин, живеещ от години в Германия, споделя пред изданието за своите истински страхове, които го посрещат при всяко завръщане у дома. И те нямат нищо общо с парите, еврото или кредитите.

"Живея и работя в Германия. За толкова години видях две катастрофи. Но в родния край те са плашещо явление. Вероятно хората в Кърджали не са се замисляли как живеем ние. Сутрин ставам и първо гледам телефона – искам новини от любимия ми Кърджали, от цялата област. Вечер лягам с тях. Обичам да виждам актуални снимки, връщат ме в спомените, носталгията ме смачква, тежи", споделя мъжът.

Това, което го плаши, е нещо друго – агресията по улиците.

"Тя е навсякъде – от шофьорите, които карат безразсъдно, до тийнейджърите, които се държат така, сякаш всичко им е позволено. Имам чувството, че животът у дома е подценен. Никой не го цени. Една липса на мигач може да доведе до катастрофа, но и до нещо по-страшно – безразличие към самия живот."

Гурбетчията завършва посланието си с апел, който звучи просто, но тежи като признание: "Бъдете по-спокойни, хора. Това виждат и децата, и оттам идва цялата злоба и агресия."