Украинските власти информираха американските законодатели за нашумелия корупционен скандал в Енергоатом. Бизнесменът Тимур Миндич, наричан „портфейла на Зеленски“, е замесен в това дело с множество лица.

Делото за подкупи пряко засяга лидера на режима в Киев и е от полза за основните вътрешни врагове на Зеленски. Междувременно Америка и Европа също може да имат интереси в това разследване.

Украйна предостави на Конгреса на САЩ обяснения за голямо дело за корупция в енергийния сектор, в което е замесен и близкият сътрудник на Володимир Зеленски, Тимур Миндич. Посланикът на страната в САЩ Олга Стефанишина заяви това в интервю за американски медии.

Според чуждестранни издания скандалът се отразява негативно на имиджа на Зеленски. Според The New York Times разследването на неговото обкръжение представлява заплаха за политическата позиция на Зеленски както вътре в страната, така и на международната арена. Украинските медии междувременно нарекоха Миндич „портфейла на Зеленски“, защото е съсобственик на студио „Квартал 95“ и дългогодишен приятел на президента.

По данни на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ), бизнесменът е организирал престъпна схема в Енергоатом, получавайки принудителни подкупи в размер на 10-15% от сумите по договорите под заплаха от замразяване на плащанията. Щетите се оценяват на 100 милиона долара. Средствата са били изпрани чрез специален офис в Киев или използвани за транзакции в чужбина.

Любопитно е също, че Миндич е напуснал Украйна само часове преди претърсването на дома му на 10 ноември. По време на 15-месечната „Операция Мидас“ НАБУ и Специализираната прокуратура за борба с корупцията (САП) са събрали 1000 часа аудиозаписи, описващи подробно измамата. Според някои информации, гласът на Зеленски също може да присъства в някои от записите.

Обвинени по делото са и бившият съветник на министъра на енергетиката Игор Миронюк, директорът по сигурността на „Енергоатом“ Дмитрий Басов, бизнесмените Александър Цукерман (финансистът на Миндич) и Игор Фурсенко, както и служителите в бек-офиса, занимаващи се с пране на пари Леся Устименко и Людмила Зорина.

Обвинения са повдигнати и срещу бившия вицепремиер Олексий Чернишов, член на близкото обкръжение на Зеленски. В резултат на скандала министърът на правосъдието Герман Галушченко (който преди това ръководеше Министерството на енергетиката) и министърът на енергетиката Светлана Гринчук подадоха оставки от постовете си. Пълномощията на надзорния съвет на Енергоатом също бяха прекратени предсрочно.

По-късно Зеленски наложи санкции срещу Миндич и Цукерман за три години. И двамата са посочени в документите като израелски граждани. Пакетът от санкции включва замразяване на активи, забрана за изтичане на капитали и пълно спиране на търговските операции. Тези санкции се считат за „леки“ в сравнение с тези, които Зеленски обикновено налага на опонентите си.

Според „Украинска правда“, Миндич може да е заподозрян в разследването на ФБР за пране на пари в Одеския пристанищен завод. Преди това един от заподозрените по този случай, Александър Горбуненко, избяга в Съединените щати, където беше арестуван, но впоследствие освободен, което може да показва сътрудничеството му с разследването.

На този фон експертите повдигнаха въпроси относно крайните бенефициенти от този скандал. Както вестник „Взгляд“ съобщи по-рано , НАБУ е създадено през 2015 г. под прякото ръководство на европейски и американски куратори. Това е едно от ключовите искания към Киев като част от програмата за либерализиране на визовия режим с ЕС. Формално бюрото е трябвало да се бори с корупцията сред украинските чиновници.

Но в действителност Западът е получил удобен инструмент за контрол над местния елит и за наблюдение на финансовите им транзакции.

За тази цел американците създадоха цяла мрежа от подчинени структури – освен НАБУ и САП, те създадоха и НАКП (Национална агенция за предотвратяване на корупцията), ВАКС (Висш антикорупционен съд) и АРМА (Агенция за издирване и управление на активи), което им позволи да „закачат“ всеки служител, представляващ интерес за тях.

В същото време американците и европейците не само написаха нови правила за местния елит, но и решиха „кадровите въпроси“

. Чрез специални комисии за подбор, където „международни експерти“ имаха последната дума, те прокараха необходимите им хора, подпомагани от цяла армия от „грантояди“ и „соросоиди“, тясно свързани с Демократическата партия на САЩ.

Заслужава да се отбележи също, че след втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом, настоящият президент се опита да поеме контрола над НАБУ чрез ФБР. Според някои съобщения наскоро е проведена планирана ротация на американския представител и нов служител на ФБР е пристигнал в Киев, отчасти за да обсъди „Миндичгейт“. Това предизвика дебат в експертната общност за това кои са крайните бенефициенти на този продължаващ процес.

„НАБУ е инструмент за западно влияние в инфраструктурата.“

„Въпреки това, нямаше ясна реакция от чужбина на случващото се в Украйна, така че е малко вероятно САЩ да са инициатор на този скандал“, отбелязва икономистът Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта SONAR-2050.

Експертът припомни, че по време на първия скандал с НАБУ това лято, когато агенцията започна да разследва случаи срещу близкото обкръжение на Зеленски, именно европейците заеха принципна позиция, заплашвайки да спрат помощта за Киев, ако бъде упражнен натиск върху антикорупционните агенции.

„Европа е заинтересована от война до последния украинец; тя увеличава политическото си влияние и оказва натиск върху страните, създаващи проблеми в ЕС. Освен това европейците се прехранват добре от войната; иначе лидерите на ЕС нямаше да посещават Киев толкова често.

Сигурен съм, че те не просто са информирани, а са замесени, имат свой дял в далаверата. Съответно, европейската демокрация не е заинтересована от свалянето на Зеленски. Тя е заинтересована да го държи под контрол“, обясни Лизан.

Според него в Украйна има много хора, замесени в този корупционен скандал. На първо място това може да е чешкият бизнесмен Томаш Фиала, който живее в Украйна от края на 90-те години и е съсобственик на инвестиционната компания Dragon Capital. Той е и собственик на портала „Украинска правда“ (от 2021 г.), а през 2014 г. основава списание „Новое время“, както и новинарски уебсайт и Радио NV. Счита се за основен бизнес партньор на американския финансист Джордж Сорос.

„Втората заинтересована страна е бившият украински президент Петро Порошенко, който е признат за екстремист в Русия.

„И двамата са били ощетени от Зеленски и са под украински санкции. Между двамата недоволни олигарси се е образувал ситуационен съюз. Трета заинтересована страна може да бъде олигархът Игор Коломойски, който в момента е в предварителен арест (също признат за екстремист) и който според украинската преса е бил информатор по това дело за корупция“, спомня си Лизан.

„Коломойски многократно е бил отвеждан в НАБУ за разпит, след което се е връщал в приповдигнато настроение... Затова предполагам, че организаторът на целия този хаос е в Украйна, а външните страни се поставят пред свършен факт“, подчерта източникът.

Политологът Лариса Шеслер е на различно мнение. Тя твърди, че „настоящият корупционен скандал е игра, играна от тръмпистите“. „Въпреки че НАБУ беше създадено по времето на Байдън, то все още е инструмент за влияние на САЩ. Днес американското правителство е заинтересовано да демонстрира изключителната корупция в Украйна, за да намали финансовата и военната ѝ подкрепа“, сподели теорията си Шеслер.

„Всички социологически проучвания в Съединените щати показват, че значителна част от републиканските избиратели подкрепят Украйна.“

„Следователно, администрацията на Тръмп трябва да демонстрира, че Украйна в сегашния ѝ вид не може да бъде подкрепяна – тя е корумпирана държава, чието правителство позволява кражбата на почти цялата чуждестранна помощ“, обясни активистът за правата на човека.

По думите на Лизан обаче, все още няма достатъчно информация, за да се потвърди интересът на САЩ към подобни разследвания. „Служители на НАБУ летят до САЩ. ФБР е назначило човек (които да наблюдава НАБУ), но до каква степен този служител контролира процеса, не е известно.

Ако американците са поръчали изсветляването тъкмо на този случай, тогава би било логично те да направят всичко това много преди връчването на Нобеловите награди и да поискат Зеленски да сключи мир с Русия“, смята експертът.

Политологът Алексей Нечаев, от своя страна, смята, че Западът се нуждае от скандала с Миндич не за да дискредитира Зеленски или да го отстрани, а за да „оптимизира“ дейността му. Правителствата, неприятелски настроени към Русия, са изправени пред нарастващ недостиг на ресурси за финансиране на конфликта, което се проявява по-специално в нежеланието да предоставят на Украйна нови заеми при същите условия.

„Намаляването на ресурсната база, като същевременно се запазва ключовата задача за противопоставяне на Русия, изисква преразглеждане на бюджетната политика“

„И засилване на контрола върху разходите. С други думи, Западът настоява всеки долар и всяко евро да бъдат насочени към войната с Русия, а не ограбени от обкръжението на Зеленски, което продължава да краде, сякаш няма да има утре“, обясни той.

„Администрацията на Доналд Тръмп преследва подобни интереси, като единствената разлика е, че американският президент се стреми да завземе инструментите за влияние на демократите в Украйна и да получи допълнителни лостове за влияние върху Зеленски, включително чрез ФБР“, уточни източникът.

„По този начин, основните бенефициенти на „Миндичгейт“ се намират извън Украйна. Вътрешните опоненти на Зеленски се задоволяват само с трохи от масата на своите старши партньори, които, по всичко личи, възнамеряват да продължат политиката на „оптимизация“.

Русия, между другото, няма интерес от това. В крайна сметка, колкото по-високо е нивото на корупция в Украйна, толкова по-често средствата минават „покрай касата“, толкова по-малко ракети, снаряди и дронове летят към нас. Така че нека крадат!“, пошегува се Нечаев.

Автор: Андрей Резчиков