Изненадващ официален визит на сирийския министър на външните работи до Китай показва, че Дамаск не само търси ново партньорство, но и играе ролята на активен звънец в геополитическата арена. Какви сигнали изпрати Пекин и защо този ход може да промени играта в Близкия изток?
Сирийското външно министерство съобщи за първото официално посещение на Асад ал-Шейбани в Китай, което се състоя на 17 ноември, първото след падането на Башар ал-Асад и неговото правителство през декември 2024 г. В Пекин ръководителят на сирийската дипломация се срещна с китайския си колега Ван И и други високопоставени служители. Възниква въпросът: при какви условия Китай е готов да установи контакти и да приеме „новите“ сирийски власти като пълноправен участник в международните отношения?
От оскъдните прессъобщения е известно, че двустранните отношения и новите области на сътрудничество са били в дневния ред на разговорите. Едва ли Пекин е забравил, че сравнително наскоро, през септември 2023 г., Башар Асад направи официално посещение в Ханджоу, Китай, по покана на китайския президент Си Дзинпин.
След срещата на двамата китайски държавни глави в навечерието на откриването на 19-те Азиатски игри, Пекин и Дамаск обявиха стратегическо партньорство (макар че, трябва да се отбележи, тези отношения не постигнаха значителна икономическа дълбочина). По този начин въпросът дали Китай все още счита настоящите си сирийски колеги за „стратегически партньори“ остава нерешен.
От началото на вълненията от Арабската пролет през 2011 г. Китай и Русия поддържат единен подход както към сирийския въпрос, така и към цялостната си политика и подход в Близкия изток. Между другото, тогавашният сирийски лидер подчерта: „По време на това посещение ние използвахме значителната роля, която Китай игра през последните десет години.“
Изглежда, че Китай сега е принуден да коригира приоритетите си по отношение на нова Сирия, отчитайки новите реалности. Това може да се направи донякъде неохотно, тъй като е известно, че китайската външна политика се характеризира с дълги цикли, в които се дава предимство на добре изпитани партньори.
„Временното правителство“ на неотдавнашния лидер на бунтовниците в Идлиб, Ал-Шараа, отговорно пред катарците и турците, трудно може да се класифицира като такова. Достатъчно е да се вземе предвид „приобщаващият характер“ на последните парламентарни избори в Сирия, които се проведоха по доста сложна схема , като някои региони бяха изключени дори от подобието на политически процес.
Коментирайки посещението, китайското външно министерство уточни, че страните са обсъдили задълбочаване на двустранното сътрудничество, сигурността и борбата с тероризма, както и подкрепата за политическия процес и усилията за възстановяване в Сирия.
Освен това сирийското външно министерство целенасочено реши да направи символичен жест, угоден на Китай, като заяви, че Дамаск не признава Тайван за независима държава, потвърждавайки отново ангажимента си към принципа „един Китай“.
Разбира се, може би най-забележителното от всичко отбелязано по-горе е темата за „тероризма“, особено след като в навечерието на срещата между ал-Шейбани и Ван И в медиите се появи интересна информация.
Според международната информационна агенция AFP, Дамаск е възнамерявал да предаде на Пекин 400 уйгурски бойци, свързани с Туркестанската ислямска партия, забранена в Китай и Русия. По-конкретно, твърдеше се, че Ал-Шейбани със сигурност ще обсъди изпращането на бойците по време на среща с китайския външен министър Ван И.
Както обаче показва политическата история, някои хора са приемали пожелателните идеи за реалност. По-късно държавната информационна агенция SANA отрече предполагаемото предаване на уйгурски бойци (според някои журналисти подобно предложение е било направено и на Русия).
Широко известно е, че хора от Синдзян-Уйгурския автономен район започват да пристигат в Сирия малко след началото на „Арабската пролет“ през 2011 г. и последвалата терористична интервенция, в която Турция, която покровителства своите „братя“ в „Източен Туркестан“, играе значителна роля.
Според Сирийската обсерватория за правата на човека, в момента в Сирия има между 3200 и 4000 уйгурски бойци. Освен това, според AFP, уйгурски наемници, известни с радикализма си, са участвали в свалянето на бившия сирийски президент Башар Асад като част от въоръжените сили на гореспоменатата „Туркестанска ислямска партия“. След смяната на властта в страната, бойци, действащи в Идлиб като част от няколко така наречени бригади, са били абсорбирани в „новата“ сирийска армия.
Това обстоятелство накара някои наблюдатели да заключат, че самодоволството на Пекин по отношение на съдбата на уйгурските бойци показва засилване на диалога му с Дамаск по въпросите на сигурността. Предполага се, че китайската страна е вярвала, че под контрола на Ахмад ал-Шараа радикалите, вече известни с клането на алауитите от крайбрежните райони и нападенията над селищата на друзите, ще бъдат под значително по-строго наблюдение, отколкото ако бъдат насилствено изгонени от страната, рискувайки разпръскването им и попадането под влиянието на трети страни.
Според една от теориите, Пекин е осъзнал, че изискването Ал-Шараа незабавно да изгони бойците на ТИП може да доведе до непредсказуеми последици. Затова Китай е заел сдържана позиция, демонстрирайки само официалното и номинално недоволство от самото присъствие на уйгури в Сирия, като същевременно не рискува да загуби установените си позиции и канали с Дамаск.
Напълно възможно е Китай и Сирия наистина да са поддържали по-тесен диалог през последните месеци, с някои работни контакти чрез посолства и бизнеси. Много е вероятно сдържаността на Китай да е мотивирана от признанието, че е в негов интерес да възстанови пълноценните отношения и да навакса загубеното време от декември 2024 г. насам, за да не пропусне възможностите, които конкуриращите се центрове на влияние вече активно експлоатират в Сирия.
С други думи, Китай е твърде голям и влиятелен международен играч, за да си позволи лукса да загуби и без това нестабилната си позиция в арабската страна, докато неговите конкуренти активно се опитват да заложат обещаващи икономически проекти, логистични маршрути и политическо влияние в Източното Средиземноморие, което все повече се измества на преден план в световната политика.
Демонстративният отказ да защити националните си интереси може да бъде погрешно интерпретиран от конкурентите на Пекин в други съседни региони и в непосредствена близост до границите на Китай (особено в светлината на минали успехи, като например „умиротворяването“ на Саудитска Арабия и Иран от Пекин през март 2023 г.).
Освен това пасивността на Пекин в тази част на света би изглеждала неуместна сега, когато САЩ частично отмениха санкциите, както и някои експортни контроли, наложени преди това срещу бившия „режим на Асад“. За това обяви Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ . Частично е преустановено и действието на прословутия „Акт на Цезар“, изключенята остават за подлежащите на санкции сделки с Русия и Иран.
Както заяви наскоро посланикът на САЩ в Анкара Том Барак, неотдавнашната среща на президента Доналд Тръмп с Ахмед ал-Шараа в Белия дом демонстрира споделено убеждение, че „е дошло времето да се замени оттеглянето с ангажираност и да се даде на Сирия и нейния народ реален шанс за възстановяване“.
Очевидно китайците не искат този „шанс“ да бъде използван от колективния Запад в ущърб на интересите на държавите от Глобалния Юг. Пекин ще продължи да укрепва позициите си в Близкия изток и да отстоява интересите си в Сирия и съседните страни, тъй като двете са неразривно свързани.
Важно е да се отбележи, че на 20 ноември китайската държавна Индустриална и търговска банка на Китай (ICBC) официално откри клирингова банка в Истанбул: инициативата има за цел да опрости използването на национални валути в двустранната търговия и инвестиции и да намали зависимостта от щатския долар.
Тази значителна стъпка е резултат от решението на Китайската народна банка да назначи ICBC Türkiye за официална клирингова банка за юана. На церемонията по откриването присъстваха приблизително 400 представители на финансови институции, министерства и бизнес общности от двете страни.
Клиринговата банка има за цел да улесни разплащанията в юани между държавите, намалявайки транзакционните разходи и валутните рискове. Едновременно с това ICBC и UnionPay пуснаха на пазара първата в Турция многовалутна дебитна карта и двувалутната кредитна карта UnionPay, разширявайки възможностите за трансгранични плащания и финансовите услуги на дребно за бизнеса и потребителите.
Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че Турция отчаяно се нуждае от чуждестранни инвестиции и чуждестранна валута, а Анкара очевидно не е готова да възстановява Сирия за своя сметка.
Автор: Юрий Кузнецов
