Явор Дачков разговаря с посланик Бойко Коцев - дипломат с 44-годишен стаж, бивш постоянен представител на България в ЕС, дългогодишен посланик в Русия (2012–2018), заместник-министър на вътрешните работи и един от най-опитните експерти по международни отношения у нас. Записът е направен на 24 ноември 2025 г. в Ехо Медия Студио. Повод за разговора е излизането на новата му книга „Отвъд протокола“ (ИК „Изток-Запад“) - естествено продължение на „Дипломатически етюди“. Книгата ще бъде представена от Радослав Илиев на 27 ноември от 18 ч. в Тържествената зала на Централен военен клуб. 

Срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Анкъридж, Аляска, вече е очертала основните параметри на края на войната и на новото разпределение на силите в света. Украйна е само частен случай в този процес, а истинският предмет на разговорите е бъдещата архитектура на европейската и глобалната сигурност. В сегашния етап конфликтът има само двама печеливши: Русия, която държи инициативата на бойното поле и ще вземе онова, което Киев отказва да отстъпи доброволно, и Съединените щати, за които продължаването на войната носи ясни икономически и стратегически ползи. Постигнатото между двете страни остава зад кулисите и предстои най-трудната част - практическата реализация чрез поредица от преговори, взаимни отстъпки и компенсиращи решения в различни сфери, докато се достигне до работещо равновесие. Европейските реакции в този процес се изчерпват с обичайните дипломатически блъфове - твърди позиции на думи, които няма да доведат до реална ескалация в условията на ядрено възпиране. Краят на войната няма да бъде военен, а политическа договорка, която постепенно се оформя между Вашингтон и Москва.

Още акценти: 

Причините за войната вУкрайна

Конфликтът произтича от разширяването на НАТО, събитията след Майдана, неизпълнените Мински споразумения и перспективата Украйна да се превърне във военна платформа срещу Русия. Към това се добавя технологичният скок в съвременните ударни системи, който позволява разполагането на ракети, достигащи Москва за 2-3 минути - време, в което реакция е практически невъзможна. Такъв потенциал превръща Украйна в пусков плацдарм, а не в буфер, и създава непосредствена екзистенциална заплаха.

Военният капацитет на Русия и истинската цел на СВО

От военна гледна точка Русия разполага с пълния капацитет за месец-два да завземе цяла Украйна, ако това беше целта. Но целта не е териториално завладяване. Влизането в Украйна има за цел отваряне на диалог и задействане на преговори за стратегическа стабилност в Европа. Украйна е само частен случай; основният въпрос е новата общоевропейска архитектура на сигурността и установяването на ясни „граници на недопускане“ за двете страни. Реакциите на руската армия след украински удари по цивилни обекти показват, че Москва разполага с модернизирани оръжия, значителна част от които Западът не може да спре.

Американският прецедент и правната логика на Москва

Принципът „Right to Protect“ възниква с американската интервенция в Гранада през 1978 година, когато САЩ оправдават военните действия с необходимостта да защитят свои граждани и местно население, застрашено от вътрешнополитически събития. Този казус създава нов модел на поведение в международното право - възможност външна сила да се намеси под претекст за защита. Именно върху този американски прецедент стъпва Русия, следвайки същата последователност от юридически действия: референдум, формиране на субектност, искане за защита и интеграция. Разликата е само в това кой прилага модела, не в самата процедура.

Русия е ключът към глобалната стратегия на Тръмп

В процеса на търсене на трайна стратегическа стабилност трябва да бъдат приветствани усилията на Доналд Тръмп, тъй като той е единственият световен лидер, който разполага с реалната способност да наложи започването на диалог и да изведе страните към политическо уреждане на конфликта. Неговата визия за международните отношения се различава съществено от досегашната линия на Вашингтон: за него Русия е необходим партньор. Без участието на Москва е почти невъзможно да бъде постигнат траен успех в Близкия изток, където Съединените щати са силно обвързани с Израел, а Русия - както по инерция от съветския период, така и чрез активната си роля в Сирия - си е изградила авторитет и възможност да влияе върху процесите. Участието на Русия е необходимо и за чувствителните политики на САЩ в Азия, включително в отношенията с Китай, където балансирането без руско посредничество е далеч по-трудно.

Санкциите 

От времето на Иван Грозни Русия живее под различни форми на изолация и санкционен натиск, затова руското общество е исторически подготвено за подобни политики - икономически, политически и психологически. Този тип външен натиск не разклаща държавата, а я консолидира: санкциите сплотяват обществото около държавната политика, засилват чувството за обща отговорност и укрепват вътрешната устойчивост. По тази причина нито една санкционна кампания не постига целите си. Ако действително се търси влияние върху Русия, подходът трябва да бъде обратният - страната да бъде допускана, включвана и ангажирана, а не изолирана. Санкциите имат предсказуем ефект: не отслабват Русия, а я обединяват и адаптират към новите условия.

Ролята на Великобритания

Лондон преследва стратегия на максимален натиск върху Русия, въпреки че не поема икономическата тежест от конфликта. Част от най-острите инициативи за ескалация идват от британска страна, докато реалната цена се поема от държавите в ЕС, чиито интереси често се разминават с британските.

Корупцията в Украйна

Корупцията е дълбока и системна, особено във военните доставки и администрацията. Външни фактори допринасят съществено - чрез западни компании, посредници и консултанти, които оформят корупционни схеми „под прикритието на помощ“. Част от корупционните практики е привнесена отвън, а не само резултат от вътрешни слабости.

Срещи с Евгений Примаков и Сергей Лавров

„С Евгений Примаков се видяхме в кабинета му, когато вече беше в напреднала възраст, но умът му работеше блестящо.“ Примаков е стратег с изключителна аналитична памет и дълбоко разбиране за глобалните процеси. Сергей Лавров е дипломат, който „знае всяка запетайка“, подготвен, прагматичен, владеещ детайла и протокола, способен да води тежки разговори без емоция - и може да бъде много неприятен, когато ситуацията го изисква. Това е школата, в която силата идва от знанието, а не от позата.

Руската демокрация

Политическата система функционира като силна държавност с широка обществена подкрепа за вертикалата на властта. Партиите са инструмент за консенсус, а не двигател на процесите. В редица региони губернаторите се избират пряко и има случаи, в които централната власт губи избори - доказателство, че системата съдържа механизми на изборна конкуренция, макар и различни от западния модел.

Неразбирането между Запада и Русия

От дългогодишни двустранни преговори личи фундаментално неразбиране между Европа и Русия. Западните партньори често не успяват да разчитат правилно руските сигнали, езика на дипломатическите послания и политическата мотивация зад тях. Според оценките от практиката, 60% от проблемите в отношенията произтичат от грешно тълкуване на думите и вербалните послания, а останалите 40% - от разминаване в интересите. Русия предлага диалог, защото алтернативата е война, а войната като инструмент за разрешаване на конфликти неизбежно води до унищожение на една от страните.

Кирилицата и православието

Православието и кирилицата са основата на историческата и духовната връзка между България и Русия. Това е традиция, която оформя общ цивилизационен код и трайна културна приемственост, устояла на политически промени и геополитически конфликти. Но България днес не представлява стратегически интерес нито за Русия, нито за Съединените щати, освен в два ограничени аспекта - сигурността като член на НАТО и евентуалното участие в регионалната инфраструктура, за да не бъде изолирана от търговските пътища. Останалото са духовни, културни и човешки връзки.

Еврозоната 

Еврозоната може да донесе стабилност, но само при финансова дисциплина и компетентно управление. Общата валута улеснява достъпа до финансиране, но прави по-видими структурните слабости: ако проблемите не са решени предварително, еврото ги умножава, вместо да ги облекчава.

„Отвъд протокола“

Книгата събира ключови епизоди от 44 години дипломатическа работа: реални преговори, кризи, срещи със световни лидери, решения, взети далеч от публичността, и вътрешната логика на външната политика, която рядко достига до обществото.