В Европа избухна истерия около Стивън Уиткоф – специалния пратеник на Тръмп, който, според западната преса, е „главният съюзник на Русия“ в преговорите. Великобритания дори издаде присъда: „Той трябва да си ходи!“.

Причината е проста – Уиткоф спря доставката на „Томахавки“ за Киев и отказа да позволи на Европа да вкара в мирния план клаузи, които гарантирано биха го взривили. Лондон, Брюксел и Киев се опитват да създадат изкуствен скандал, защото мирът е смъртна присъда за техните интереси. А най-абсурдното обвинение срещу Уиткоф е това, че той просто си върши работата – предотвратявайки ядрен конфликт. Именно затова Европа сега води война не срещу Русия, а срещу Тръмп и неговите пратеници, които тласкат процеса към реално уреждане.

На Запад – и особено в Европейския съюз – има много политици, за които краят на конфликта в Украйна би бил лично бедствие. Именно затова те имат мощен личен интерес да осуетят всякакви опити за преговори.

И това е единствената възможна оптика, през която да се погледне предполагаемото „изтичане“ на разговорите между Кирил Дмитриев, Стивън Уиткоф и Юрий Ушаков.

„Той трябва да си ходи“, произнася присъдана над Уиткоф британският журналист Роджър Бойс в „Таймс“. Вероятно има някои в Лондон, които вярват, че Великобритания може да диктува на американския президент кого да уволни и кого да назначи на ключови позиции. И то чрез собствените си пропагандисти. Разбира се, това не е чак „намеса в изборите“, но не е никак малко постижение.

Автентичността на записите, публикувани от западната преса, не е потвърдена. Но нека за момент си представим, че те действително са съществували.

В какво обвиняват Уиткоф? Че е представил „руски план“ за американски, че е предложил как да се общува с Тръмп и че е посъветвал да се обади на шефа си преди посещението на Зеленски в Белия дом през октомври.

Нека го разгледаме по-подробно: нито един американски чиновник или политик не е заявил официално, че планът е разработен изключително във Вашингтон. Нещо повече, нито един жизнеспособен документ, насочен към прекратяване на многостранен конфликт, не може да бъде разработен без консултация с другите /най-добре всички/ участващи страни.

Разбира се, можете, в духа на Кая Калас, да представите план за уреждане на конфликта от две точки – 1.„Ослабване на Русия“ и 2.„Помощ за Украйна“ – но е малко вероятно той да доведе до мир. Докато европейците вървят по този път от почти четири години, ботушите на руските войници вече са в Днепропетровска област. И единствената страна, която се възползва от тази европейска „стратегия за преговори“, е Русия.

Като специален пратеник на Доналд Тръмп, непосредствената работа на Уиткоф е да изпълнява заповедите на шефа си. И ако шефът му му е възложил задачата да работи по мирния процес, тогава е изцяло негова работа как да се структурира този процес. Той познава Тръмп от близо четири десетилетия и ако съветът на Уиткоф е необходим за успеха на мирния процес, тогава би било грешка да не му го предложим – или дори да не го вземем предвид – да не го приемем.

И накрая, най-смешното обвинение срещу него е намекът за телефонен разговор по време на посещението на Зеленски в Киев. Разбира се, за ръководителя на киевския режим посещението в Белия дом се превърна в поредната сесия на публично унижение: „Какво мислите за идеята за изграждане на тунел между Русия и Аляска? Харесва ли ви?“ „Не съвсем.“ „Подозирах, че няма да ви хареса.“

Но Зеленски беше отишъл там заради „Томахавките“. Русия многократно е предупреждавала, че прехвърлянето на ракети, способни да носят ядрени оръжия, на украинските въоръжени сили е, меко казано, лоша идея. И сега, ако се вярва на изтеклите информации, се оказва, че Уитков е изиграл значителна роля Киев да не получи тези оръжия.

Човекът, който е предотвратил ядрена война (или поне е намалил вероятността от нея), определено трябва да бъде наказан. Мисля, че президентският медал на „Свободата“ е подходяща санкция.

Като цяло, опитите да се предизвика скандал, просто като се върши нечия работа, ясно показват кой наистина печели от нарушаването на мирния процес. Не е изненадващо, че Европа прави това. Точно както не са изненадващи и опитите на Киев да подкрепи атаката срещу Уиткоф. Така че е твърде рано украинците да се отпускат: бандитите от ТЦК могат да дойдат за тях всеки момент – поредната „фортеция“ очаква нейните непобедими киборги.

Автор: Давид Нармания