През 1999 г. в публичното пространство излезе запис, в който се чува как Нейнски съветва местни партийни структури да „нахранят журналистите“. Тази реплика остана емблематична за онзи период.

След това около нейното обкръжение се появиха публични съмнения, свързани с приватизационни сделки от края на 90-те, включително и случая с „Автотранссервиз“. Въпроси, които и до днес не са напълно изяснени.

Години по-късно Нейнски говори за „справедлив мир“ във войната в Украйна — вече четири години. Но „справедлив мир“ като абсолютна формула в историята просто не съществува. Исторически има само относително справедлив, балансиран мир — такъв, който не води към следващ конфликт.

Това го показва самата история:

– Вестфалският мир (1648), Виенският конгрес (1815) и помирението между Франция и Германия след 1945 г. са примери за устойчив, относително справедлив мир.

– Версайският договор (1919) и балканските договори след 1913 г. са примери за наказателен мир, който ражда нови войни.

Истината е проста: „идеално справедлив“ мир няма. И никога не е имало.

Павлин Александров