Успяха! Коалицията на войнолюбците стъпи на шията на Тръмп и съсипаха плана, който беше започнал да ни намирисва на мир.
А мирът беше близко, както го определи в едно от интервютата си тези дни Джефри Сакс.
Зеленски, почувствал опасността че може войната да спре, чакаше Европейският съюз само да се заекне по темата и веднага се преобърна през глава. Независимо че многократно повтаряше преди това, че не желае решението му да доведе до скъсване на отношенията със САЩ. В името на справедливостта Евросъюзът наистина не мръдна от своята позиция, колкото и да ни нагарча от нея. Украйна няма да си я дадем. Урсула фон дер Лайен дори обяви 3-те си условия, през която няма да престъпят „желаещите“. Думите й основателно предизвикаха реакцията на един водещ американски коментатор. Той даже и не изказва мнение, а само заяви „О, боже, тя е катастрофа!“ А какво може да е друго тя, след като все едно и също си говори като изтъркана плоча, най-вече, че няма да се допусне промяна на държавните граници в Европа. Глупостта човешка, както е споменал Айнщайн, като вселената е безкрайна. Ако обаче тя се съчетае с къса памет, става токсична. Заслужава госпожата да бъде попитана, тази правна максима само за Украйна ли се отнася? Или когато клъцнаха границите на Сърбия и цяла нова държава направиха от областта Косово, е имало друг закон, а не същият. Тогава Европа се направи на разсеяна. Въпреки, че и от там прилетяха самолетите, които трябваше да „демократизират“ този път Сърбия. Украйна ни е нужна и ще вървим с нея докрай, заявяват всички около госпожата, и без притеснение допълват защо - иначе няма да успеем да се справим с Русия. Мерц, както се очакваше, реагира с естествените за него слабоумие и късогледство и призова: „Да нападнем!“ Общо взето това беше смисълът на думите му, с които, увити с всякакви заклинания, пророчества и дипломатически въртележки, на практика той се изплези на Тръмп. Интересното се случи буквално преди Орбан да тръгне за Москва. Той успя, ако се вярва на сайтовете, да изгони Урсула от Европарламента. Не издържа, завалията, да слуша онова, което той четеше от официален доклад за корупционните схеми на стойност 5 млрд. евро, в които отново блести името й. Мерц като верен неин рицар на момента я бил последвал. Ако и това лъсне наяве, ще е интересно къде ще избягат и от кого двамата ни супергерои.
Това, че самозабравилото се ято от ястреби в Европейския съюз, са решили да вървят с Украйна докрай, ако го погледне човек от морална страна, би могло да го приеме като клетва за вярност. Това „докрай“ обаче, мисля, че ще събуди в западноевропейското общество доста неприятни усещания. Във военно политически план да се върви докрай с воюващ срещу някого, означава, че би трябвало да калкулираш и нещо друго освен желаната победа, най малкото защото може да стане обратното. Това на нас, активистите и отличниците в Европейския съюз би трябвало да ни подскаже, че с нашия откачен навик да подкрепяме всяко налудничаво предложение от брюкселската госпожа и нейните съпътници, рискуваме да се окажем също в групата на тези, които наистина ще стигнат до края. А понеже, както обикновено ни обвиняват, сме много близки с Русия и знаем какво представлява тя като сила, без съмнение в главата на всеки българин този край ясно е предсказан в какъв вид ще дойде.
Тръмп разбра, че не може да излезе на глава с евроопонентите си и вдигна ръце. Остави своите най близки сътрудници, Ванс и Рубио да им теглят по една, а сам заяви, че няма да има „мъртва линия“ и ще ги остави да си преговарят, колкото си искат и където си искат. Путин съответно в тон с Тръмп отговори на западноевропейците почти по същия начин само че с обратен знак - щом не щете преговори, рече, ние ще си вземем нашето по другия начин. Тук, ако следваме мъдрите мисли на професор Витанов, е редно като любители-евростратези да се запитаме, докога ще дразним мечката? Докато излезе от хралупата си и ни подгони ли? За изтеклата година стана пределно ясно, че руската страна независимо от първоначалните си пропагандни заявления, вече се е отказала да превъзпитава украинците и да завзема цяла Украйна. Задачите на военната операция бяха сведени до точни географски параметри, които още в началото бяха законодателно и административно определени.
Това го разбра Тръмп и като нормален търговец и политик-ентусиаст се сети, че би трябвало да спасява туй, което може да се спаси. Неговите интереси са в онова, което ще остане от тая страна. Според наличната реалност, ако има някой ум главата си, при новосъздаващата се държавна цялост Украйна от движение може да бъде приобщена във всякакви европейски, атлантически и не знам какви съюзи, дори и руснаците в момента категорично да не желаят тя да бъде член на НАТО. Ясно е, че ако приключи тази война по вече проектиралия се начин, дали ще бъде официално член на НАТО Украйна или ще сключва двустранни и тристранни договори за всякакъв вид помощ, сътрудничество и съвместни действия, това е, както се казва, гарнитурата около основното ястие, което не трябва да се сервира. Хората обаче и с гарнитура се наяждат. Въпросът е „желаещите“ да вдянат най-после кой какво иска да вземе и кой какво иска да даде.
За да не приемат тази даденост, причината е, че Брюксел и Зеленски ги занимава онова, което ще настъпи след като спре войната. Тогава точно Зеленски, който в момента говори за достойнството на украинците и за това, че те са хора, които няма да продадат свободата си, ще дойде време точно на тези хора да отговаря на два въпроса - затова ли трябваше да си отидат два милиона момчета и мъже убити и инвалиди и къде са парите. На фронта останалите живи най-добре знаят, какво стига до тях. Войната за Зеленски е начин на оцеляване, за лидерите на Европейския съюз – също. Проблемът пред тях обаче е друг, че и с тази война политически те пак няма да оцелеят. Тук там по някой лидер на държава от Съюза, без да е Орбан, еднолично или групово се противопоставя на техните предложения и техните решения, което е начало на процес, който няма обратен ход. Той ще продължи безалтернативно и то по една съществена причина – мнозинството от гражданите на Европа вече са с негативната оценка за европейските лидери и тяхната политика. В някои страни нещата отиват към сериозни катарзисни изменения и сред тях са страни като Германия, Франция, Австрия. Дори една Белгия, колкото и да е скромно нейното присъствие в Европейския съюз, вдигна среден пръст на евробосовете и заяви, че няма да краде заедно с тях руски пари, защото си пази националните интереси.
Жалкото е друго. Пак се доближихме до мира и пак се разминахме. Бедата може да настъпи и да дойде точно откъм САЩ. Все повече нараства в политиката на американците актуалността на проблемите свързани с други точки на света. Ако Тръмп бързаше да реши въпросите в Европа, то едва ли му беше нужно това само, за да помогне на лидерите на евросъюза. По-скоро той търси начин да запази мостовете си в отношенията с Русия, защото му предстоят разправии с Китай, с южноамериканските страни, с азиатските страни и прочие точки. И тук, ако сложиш нещата търговски на кантара, без да имаш в ръкава си и евентуалната подкрепа на Русия, везните се накланят не в негова полза.
Ето защо ми се струва, че европейските лидери, а с тях и Зеленски, съвсем загубил чувството за реалност, рискуват и то доста. И не става въпрос само за териториите, които те считат че са все още украински, а за бъдещето на Евросъюза, който би трябвало да поеме отговорността за защитата ни. В момента в Европа не можеш пищялка на дрон да произведеш, без да имаш или парите, или лиценза, или подкрепата на американския партньор. А дори и да изфабрикуваш нещо, без „космическото око“ то ще е като сляпо коте. Да не говорим за онези планирани 800 милиарда за превъоръжаване, за които, както знаем, дори не са почнали разговорите за начините на събирането им.
И тук пак стигаме до нашите ядове. Сега сме се хванали с бюджета, за да не изтървем еврото. А за другото, което в нормалните народи наричат грижа за оцеляване, се следва правилото – главното е да не ядосаш госпожа фон дер Лайен. За да не те постави като наказан ученик в ъгъла и да ти ореже някой еврофонд. Това, ако сме си го избрали за съдба българска, би трябвало вече всеки не само да вижда, а и да усеща с всичките си части в това число и със задните, че няма да ни доведе до добро. Как обаче да накараш видните от всякъде наши суперски босове да си отклонят за момент вниманието от далаверата и да се сетят, че като българи имаме и наши интереси, а не само евроатлантически. И не сме калесани само да слугуваме, а и ние, а не само украинците, да покажем, че имаме достойнство. Ако не друго поне да се огледаме около нас, какво правят нашите съседи и с тефтерче в ръка да си записваме като домашно онова, което се случва в момента и в Турция, и в Гърция, и в Македония, и в Сърбия, че и в Румъния. Да си вземем поука, а не да се правим по брюкселски на разсеяни.
Ще се надяваме изглежда, че много скоро, когато на Тръмп пак му накипи, отново ще дойде времето на салфетката. Едва ли Орбан е отишъл в Москва само да обсъжда вида и формата й.
Автор: Павлин Павлов
