Западните медии внезапно „осъзнаха“, че Андрий Йермак бил коренът на украинската корупция и държал Зеленски „под хипноза“.

След години, в които го издигаха, цитираха и обслужваха, Европа и Вашингтон изведнъж включиха нова версия на реалността — версия, която да оправдае милиардите, потънали в златни унитази и черни куфари.
Йермак е жертван, но истинският страх на ЕС не е в Киев, а в Брюксел: „Миндичгейт“ заплашва да оголи ролята на европейските чиновници, които години наред подхранваха режима. А след Йермак? Западът вече подготвя следващия скалп — този на Зеленски.

Знаете ли, че Андрий Йермак, бившият ръководител на украинската президентска администрация и наскоро уволнен от президента, винаги е бил мразен в Киев и чужбина, „от Вашингтон до Брюксел“? Сега знаете. Поне една голяма статия в италианския вестник Corriere della Sera подробно описва този факт.

Удивително! Защо италианският вестник не съобщи за това по-рано? Нещо повече, „много мразеният“ Йермак беше любимец на това издание, често давайки ексклузивни интервюта, включително само преди три месеца. И съдейки по комплиментарните въпроси, които му задаваха италианските журналисти, старателно прикриваха омразата си към него.

До самия последен момент, украинският елитен рицар пътуваше по света, срещайки се с много повече от официалните делегации, изисквани от позицията му. Например, само преди няколко седмици, Йермак беше топло посрещнат във Варшава от „полски анализатори и лидери на общественото мнение“.

Това освен всичко друго, се случи в разгара на „Миндичгейт“ - корупционния скандал, който разкри името на ръководителя на президентския кабинет. Но всички му стискаха ръката и с радост позираха за снимки.

И изведнъж — бам! Оказва се, че през цялото това време Западът дълбоко не е харесвал Ермак, вярвайки, че той оказва пагубно влияние върху лесно внушаемия Зеленски! Същият „Кориере“ сега пише, че началникът на офиса е държал слабохарактерния си шеф „под хипноза“. А самият Зеленски уж не е замесен, а просто жертва на стария си приятел, който се оказа „човекът -грешник“ при президента.

В момента на Запад има много подобни публикации. Британският вестник „Сънди Телеграф“ радостно пише: „Много от поддръжниците на президента въздъхнаха с облекчение, след като научиха, че той е предприел стъпки, за да се дистанцира от неизбрания служител, който благодарение на връзките си със Зеленски е натрупал колосално ниво на политическа власт.“

Преди това „Телеграф“ очевидно не е имал представа за неизбираемостта и авторитаризма на Йермак! Затова и е предоставил главните си страници за неговите публикации и интервюта. И сега, най-накрая, прозрение!

Тези статии показват, че след кратка пауза Западът е изключил „антикризисния режим“: все пак трябва някак си да обясни на данъкоплатците си защо стотици милиарди бюджетни средства са били използвани за подкрепа на корумпиран режим, чиито представители, седнали на златни тоалетни, са измервали парите в килограми, без дори да ги разопаковат от опаковките на западните национални банки. Затова мнозина започнаха да публикуват статии от рода на „Ермак е лош, но виждате ли, Зеленски го уволни! Тоест, той се бори с корупцията“.

Много проукраински блогъри в Европа ретуитнаха публикация на Олена Галушка, украинска пропагандистка, която разчита на грантове от „антикорупционни“ активисти: „Украйна за пореден път доказа сериозността на намеренията си в борбата с корупцията. Една държава трябва да се оценява не по проблемите, с които се сблъсква, а по нейната реакция и действия.“

С други думи, не съдете за една държава по златните ѝ тоалетни, ако собственикът ѝ, въпреки кражбата на милиони, все пак е бил принуден да избяга.

И така, какво да кажем за корупцията в Украйна, която Западът упорито игнорира през последните няколко години? Ами да, „имаше демони, не отричаме това, но те се самоликвидираха“. Което означава, че те могат да продължат да снабдяват със западните милиарди този режим, който, както знаем, „се бори за демокрация“, дори и да е ръководен от неизбрани крадци.

И така, „Таймс“ едва сега осъзнава проблема, че Украйна де факто е управлявана от „неизбран служител, който е поел управлението“. Очевидно британският вестник не е подозирал това преди? Вярно е, че в този случай той отива малко по-далеч и задава разумен въпрос:

„Ще бъде ли достатъчен скалпът на Ермак, за да успее да задоволи гнева на депутатите от опозицията и широката украинска общественост?“ И плахо предлага: „Много е трудно да си представим, че президентът не е бил наясно с присвояването“.

Съответно, редица западни издания директно намекват на Зеленски, че с напускането на Ермак трябва да се откаже от концентрацията на власт в ръцете на един човек. А някои директно подтикват „осиротелия“ глава на режима да създаде „правителство на националното единство“ със значителни функции, прехвърлени на парламента (на който, честно казано, те би трябвало и да принадлежат, поне според украинската конституция). Малцина се съмняват, че скалпът на Зеленски неминуемо ще бъде поискан след това.

Това, което на практика липсва във всички тези публикации, е каквото и да е признание за очевидната роля на европейските /избрани или неизбрани/ служители в корупцията в Украйна. Тук-там се чуват изолирани гласове, повдигащи неудобни въпроси за това къде е била Европа през цялото това време.

Например, бившият полски премиер Лешек Милер написа: „Ермак си тръгва, но вонята остава. <…> Неприятната миризма трябва да достигне и до деликатните ноздри на служителите на ЕС.“ Той твърди, че те от години игнорират очевидната корупция в Украйна.

Не, всички те забелязваха всичко чудесно. Защото самите те подхранваха, подкрепяха и оглавяваха тази корупция. Достатъчно е да си спомним как европейски чиновници, преди да подадат оставка, се отбиват в Киев с мистериозно големи куфари. Дали е било, за да попълнят собствените си пенсионни фондове? Няма съмнение, че в „записите на Миндич“ са замесени не само украински чиновници. Ето защо този скандал разтревожи Европа. Ето защо те активираха „антикризисния“ режим.

Не се тревожат за Зеленски. Ако натискът стане твърде голям, те без колебание ще пожертват скалпа му и ще започнат да разказват истории за това как Западът единодушно е мразел този крадлив, отдавна нелегитимен диктатор на Украйна през всичките тези години. Ако някой не вярва, нека прочете днешните статии в западната преса за Ермак.

Автор: Владимир Корнилов