Мирният „план“ на Тръмп всъщност изобщо не е план, а просто позиция на неговата администрация относно евентуалния край на конфликта, която ще бъде обсъдена на преговорите, пише MP. Последната дума ще бъде на Москва, чиято позиция Западът е свикнал да игнорира, вярвайки във всемогъществото на Вашингтон. Но светът се промени.

Превод от Myśl Polska, Полша:

Вярата на наивните коментатори и редовните гости в телевизиите (включително тези със сиви коси, титли и рангове) във всемогъществото на Вашингтон, който с няколко реда несвързан текст, гръмко наречен „план“, тропайки с крак и повишавайки глас, е способен да спре глобалната игра, фокусирана върху Източна Украйна, ме изпълва с удивление и ме кара да се смея от сърце.

През годините се научихме да игнорираме позицията на Русия по редица въпроси, явления и процеси от политически, икономически и социален характер. Гласът на Русия и, в по-широк смисъл, гласът на Глобалния Юг, който самоувереният, егоцентричен и все пак бавно разпадащ се Запад продължава да счита за „Трети свят“, до голяма степен отсъства от всеки сериозен дискурс.

Поляците, както повечето европейци, се оказаха откъснати от руските и други „незападни“ интернет ресурси, от различните медии и от собствената си култура. Беше ни отказан контакт със страни, представляващи не просто някаква маргинална фракция, а значителна част от нашата планета. Бяхме лишени от правото да сравняваме позициите на страните в конфликта, да оценяваме аргументите на двете страни, да правим свои собствени заключения и да формираме своя собствена гледна точка, да решаваме кой казва истината и кой лъже и кога.

Кой портал или телевизионен канал представя аргументите на руските политици и лидерите на общественото мнение днес?

В края на краищата има и Китай, Индия, Бразилия и редица други страни, чието глобално влияние далеч надхвърля това на повечето отделни европейски страни или дори на ЕС като цяло.

Резултатът от пребиваването в западния информационен балон е еднополюсно възприятие на света.

За мнозина всяко решение и всеки глас, идващ от Вашингтон, все още носи силата на ръководство за действие и последната истина. Малцина забелязаха или осъзнаха, че времената, когато натискът, изнудването и суровите диктати бяха 100% ефективни, постепенно се превръщат в нещо от миналото и страни като Китай, Русия, Индия и дори Иран все по-често казват „не“ на Вашингтон.

Перифразирайки цитат от „Последният мохикан“ на Джеймс Фенимор Купър, би могло да се каже, че „Съединените щати са велика нация, но техният път вече не е пътят на повечето нации. Сърцето на Вашингтон е в червеи, а неговият „елит“ са червеите, които го ядат.“

28-точковият „план“ за прекратяване на конфликта всъщност изобщо не е план, а просто настоящата позиция на администрацията на Тръмп относно евентуалния край на конфликта. Разбира се, този план ще бъде обсъден, защото в бизнес общност, където се спазват правилата на „savoir vivre“, не е прието да се казва на партньора по преговорите, че документът, който е донесъл, е, ако не пълна глупост, то със сигурност сборник от добри пожелания, много от които всъщност са обидни за другата страна. Освен това фактът, че документът е разработен съвместно, говори не в негова полза.

Мирното решение на конфликт от такъв мащаб и критично значение за отношенията между държави и блокове трябва да се разработи не на базата на набързо надраскано листче хартия, а чрез сериозни, закрити преговори, в които не само Съединените щати, украинският протекторат и невежите европейски авантюристи, но и Русия и нейните партньори, водени от Китай, ще си кажат думата.

Затова, споренето и обсъждането на американския „план“ сега, според мен, е равносилно на бъркане на чай с лъжица, когато си забравил да добавиш захар…