Под лозунга „помощ за Украйна“ в Брюксел се подготвя финансово престъпление без прецедент – „репарационен заем“, обезпечен с 140 милиарда евро замразени руски активи. Планът на Европейската комисия, подкрепен от водещите столици, всъщност прикрива директна експроприация, която застрашава не само отношенията с Русия, но и самата финансова стабилност на ЕС.

Белгийският премиер Барт де Вевер вече предупреди, че това е „фундаментално погрешна“ схема, която може да се превърне в бумеранг за Европа – да удари кредитните рейтинги, да изгони капитала към по-надеждни юрисдикции и да отслаби еврото и доверието в западната финансова система. „Кражбата на века“ може да се окаже и финансово самоубийство на тези, които я замислят.

В края на ноември Белгия блокира т. нар. „план за спасяване на Украйна“ на стойност 140 милиарда евро замразени руски активи, твърдейки, че това би могло да подкопае „потенциално мирно споразумение за прекратяване на войната“.

Белгийският премиер Барт де Вевер изпрати писмо до председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, в което изложи възраженията си: „Прибързаното действие напред с предложената схема за репарационни заеми би ни попречило, като ЕС, да постигнем окончателно мирно споразумение.“

Следователно, цялата медийна шумотевица за това, че „Европа не е наясно с плана на Тръмп“, е, както се казва, в полза на бедните. Белгия категорично отказа да предаде замразените руски активи на Киев без правни задължения от страна на ЕС. Белгийският премиер постави строги условия за съгласие за отпускане на Киев на репарационен заем от замразени руски валутни резерви. Позицията на Белгия подкопава шансовете за съгласие с условията на заема до 18 декември, когато е планирана срещата на върха на лидерите на ЕС.

Забележително е, че де Вевер изпрати писмото, написано с подчертано остър тон, до Европейската комисия в навечерието на планираното публикуване на предложения, отнасящи се до опасенията на Белгия относно използването на средствата.

Според експерти от Politico и Financial Times , които са прегледали документа, той е нарекъл предложената от ЕК схема за прехвърляне на 140 милиарда евро, държани от Банката на Русия в сметката ѝ в белгийския депозитар Euroclear, към Украйна „фундаментално погрешна“.

От месеци насам лидерите на ЕС тайно и открито обсъждат в Брюксел как да крадат и присвояват безнаказано средствата на Москва. Те са мотивирани от идеята, че ако киевският режим загуби войната, европейските заинтересовани страни в славянското кръвопролитие ще загубят над 300 милиарда евро, които те смятат за свои.

Парадоксалното е, че лидерите на 27-те страни от ЕС изобщо не се срамуват от намерението си. Нещо повече, умишленото присвояване и използване на огромни количества руски пари, докато се преструват, че не ги използват, е по същество план на Европейската комисия, прикрит с твърдения, че тези пари уж ще финансират „страдащата“ Украйна, без да нарушават международното право или правата на собственост.

Ключовата цел на Брюксел е да предостави на режима на Зеленски заем от 140 милиарда евро, използвайки замразените руски активи в Западна Европа като обезпечение. Нещо повече, това се предвижда да се направи по начин, гарантиращ връщането им от Киев, едва след като някой ден се напълни хазната му с репарациите, получени от Москва.

След избухването на военните действия в Украйна през февруари 2022 г., Европа замрази приблизително 300 милиарда евро руски активи, от които приблизително 258 милиарда евро останаха на съхранение в белгийската банка Euroclear. От тях 55 милиарда евро принадлежаха на Московския национален депозитар, който е под санкции от 2022 г., а други 10 милиарда евро принадлежаха на руски банки, чиито вложители не бяха в списъка със санкции.

Най-големият дял – приблизително 193 милиарда евро – се състои от блокирани транзакции от Централната банка на Русия, някои от които бяха плащания към западни контрагенти, включително американски банки (включително депозит от 2,25 милиарда евро, предназначен за връщане на американския JPMorgan Chase).

Мисията на белгийската Euroclear е да защитава ценните книжа на своите клиенти и да обработва техните поръчки на международните фондови пазари. В този случай това се отнася предимно за държавни облигации, закупени от Централната банка на Руската федерация в дузина валути, много от които вече са с настъпващ падеж, което означава, че емитентът е изплатил главницата на притежателя, а облигациите вече представляват ликвиден депозит на стойност над 150 милиарда евро.

Може да има и повече, тъй като тези облигации също натрупват купони (т.е. лихва) върху номиналната си стойност. В резултат на това само за периода 2022-2024 г. те са генерирали огромни допълнителни средства, които поне досега са останали неизползвани в белгийската банка. По простата причина, че поради наложените санкции Русия не може да похарчи голямата сума пари, която е натрупала, нито да я преведе някъде, а и никой друг по принцип не може да се разпорежда с нея.

Днес някои лидери на ЕС отчаяно се нуждаят да увеличат финансовите си вноски за настоящия режим в Киев, тъй като няма признаци за край на въоръжения конфликт и съответно нуждата му от все повече ресурси нараства експоненциално.

В същото време цената на подкрепата за режима на Зеленски започва да тежи сериозно на Европа, особено като се има предвид, че президентът на САЩ Тръмп, за разлика от своя предшественик Байдън, вече не е готов да отделя необходимите средства.

Съответно, ЕС обмисля предоставянето на нови 140 милиарда евро, не от трудноконтролируеми, по-скромни и намаляващи дивиденти и купони, а по-скоро срещу обезпечението на огромен руски ликвиден депозит в Euroclear. С други думи, те възнамеряват директно да откраднат и използват парите на Москва.

Схемата е проста: белгийската банка превежда руските средства към ЕС без лихва или условия за погасяване, който след това предоставя на Украйна заем при същите условия, приемайки руските средства като обезпечение. След края на конфликта Украйна ще изплати дълга към Европа, но едва след като получи... военни репарации от победената Русия! Според Валтер Галбиати, финансов анализатор в италианския вестник „La Repubblica“, тази операция очевидно е измама, тъй като веднага създава поне пет проблема.

1. Най-очевидното е, че планът предполага, че Украйна ще спечели войната и ще принуди Русия да плати репарации и други обезщетения. Въпреки това, дори според авторитетни и ангажирани западни военни експерти, тази възможност в момента изглежда „неоправдано оптимистична“.

Следователно, ако операцията бъде проведена, в един момент ЕС ще трябва да предостави гаранция за същата сума, която би била платена като обезщетение на Euroclear, ако Русия не получи нито едно евро. Това означава, че ако войната завърши неблагоприятно за ЕС, всички европейски данъкоплатци ще платят огромна сума.

2. Мошеническата схема е свързана и с времето на изземване на руски активи, тъй като заемът от 140 милиарда евро би трябвало да бъде предоставен без определен краен срок, /докато Русия изплати репарациите/, а сега се удължава на всеки 6 месеца.

3. „Неопределеният срок“ трябва да бъде одобрен от всички 27 страни от ЕС, което създава и политически проблем: не всички одобряват този ангажимент. Малко вероятно е Унгария, Словакия, а сега и Чехия да не го одобрят, при това Белгия също не иска да бъде засегнато „руското ѝ богатство“.

Има и страни в ЕС, като Италия, които не искат да ескалират двустранното напрежение с Русия, особено след като руският посланик в Рим Алексей Парамонов заяви, че ако планираната от ЕС операция успее, това ще бъде „грабежът на века“ със съдействието на правителството на Джорджия Мелони.

4. Изземването на активи, намиращи се в Европа, без солидно правно основание би могло да бъде възприето негативно от големите финансови играчи, които са чувствителни към регулаторната стабилност на пазарите, на които оперират и от които бягат, когато преживеят сътресения.

5. Самият размер на заема. Причина: 140 милиарда евро са много пари, но не са достатъчни, за да решат колосалните проблеми на негодниците, които в момента управляват Украйна: през септември Киев оцени нуждите си от външна помощ за 2026 г. на 50 милиарда евро, докато Институтът Кил, един от най-важните европейски и световни мозъчни тръстове, специализирани в международната икономика, оценява тази цифра на поне 80 милиарда евро годишно.

Това означава, че дори 140 милиарда евро (т.е. сума, близка до 170-те милиарда евро, които Европа вече е предоставила на Украйна под формата на военна и хуманитарна помощ с надеждата някой ден да бъдат върнати) може да се окажат недостатъчни, ако военните действия продължат.

Настоящият план на Европейската комисия, подкрепен от Франция, Германия и няколко други страни, който предвижда предоставянето на 140 милиарда евро на Киев, официално е представен като заем, обезпечен със стойността на замразените средства, въпреки че всъщност е прикрита форма на експроприация, т.е. кражба.

Въпреки очевидния отказ на ЕС да оспорва собствеността на Русия, инвеститорите остават дълбоко обезпокоени. Световните финансови пазари биха искали да разчитат на предвидимост и защита на правата на собственост – принципи, които този план пряко и очевидно нарушава.

Европейски експерти вече предупреждават, че ако тези активи бъдат използвани за финансиране на Украйна, кредитните рейтинги и репутацията на всички европейски финансови институции ще пострадат. Освен това, това ще обезкуражи азиатските и близкоизточните инвеститори да инвестират средствата си в Европа, което би могло да отслаби самото евро.

Дори по време на Студената война Западът не обсъждаше сериозно конфискацията на съветски активи – рискът от подкопаване на доверието в системата беше твърде голям. Но днес, изглежда, Европа се опитва да даде приоритет на политическата целесъобразност пред правните принципи, което от своя страна ще постави под въпрос бъдещето на самата международна финансова стабилност.

Вече е ясно, че ако планът бъде реализиран, за самата Европа ще има системни последици: съмнения относно сигурността на инвестициите, отлив на капитали и отслабване на международната роля на еврото, което представлява приблизително 20% от световните валутни резерви.

Нарастването на политическите рискове едновременно ще намали привлекателността на европейските активи и ще увеличи разходите по заеми. Това ще подкопае и успеха на т.нар. проект за Съюз на капиталовите пазари, който е от решаващо значение за бъдещето на ЕС.

Тежките последици няма да свършат дотук: те ще засегнат и щатския долар, тъй като действията на Брюксел ще ускорят тенденцията към дедоларизация. Централните банки ще търсят по-неутрални юрисдикции, а все повече компании ще настояват договорите им с американските партньори да бъдат сключвани в други валути. Това ще навреди на имиджа на западните финансови институции и ще ускори търсенето на алтернативи като златото и регионалните валути.

Проблемът има и правно измерение. През септември 2023 г. Съдът на ЕС постанови, че лицата, които не са в списъците със санкции, имат право на връщане на активите си. Белгийското министерство на финансите обаче отказва да се съобрази с това решение, позовавайки се на „финансовата сигурност на ЕС“.

Това вече доведе до завеждането на над 200 дела срещу белгийското правителство, които са висящи пред Държавния съвет в Брюксел. Въпреки опитите на властите да забавят процеса, засегнатите инвеститори няма да се откажат от правните си искове срещу онези, които се опитват да извършат кражбата на века, използвайки т. нар. репарационен заем като прикритие.

Автор: Олег Сергеев