Аквацентърът, проектиран от иранката Заха Хадид, се превърна в място, където се изсипа дъжд от рекорди за броени дни на олимпиадата в Лондон. Два световни рекорда бяха подобрени във финалите по плуване. Дана Волмер от САЩ и южноафриканецът Камерън ван дер Бург спечелиха златните медали в дисциплините си с нови върхови постижения.
Американката беше най-бърза на 100 метра бътерфлай, като завърши за 55,98 секунди. Тя подобри предишното върхово постижение с 0,08 секунди. То беше поставено от шведката Сара Сьостром през 2009 година. Така 24-годишната Волмер, която е и световна шампионка в дисциплината, стана първата жена, слязла под 56 секунди. Сребърния медал заслужи китайката Лу Ин с 56,87 секунди, бронза взе австралийката Алисиа Каутс с 56,94 секунди. Ван дер Бург спечели златния медал на 100 метра бруст с 58,46 секунди. Той изпревари с 0,12 сек предишния световен рекорд на австралиеца Брентън Рикард от 2009 година в Рим.
Ама как става така, че един басейн за бързо плуване е по-бърз от друг басейн, използван за същата цел? Отговорът на въпроса даде репортаж по телевизия NBC. Елитните плувци знаят, че факторът, който най-много затруднява скоростното плуване, са вълните, които се раждат в басейна при старта. „Турбуленциите, създадени от самите плувци, пречат на скоростта, когато става дума за бързо плуване“, казва пред NBC Миси Франклин, 17- годишната плувкиня, която грабна първия си олимпийски медал в Лондон. Миси стана олимпийска шампионка по плуване в дисциплината 100 метра гръб за жени с време 58,33 секунди. Според нея инженерите, които са строили олимпийския басейн в Лондон, са направили чудеса, за да намалят вълните, породени от самите плувци. Какво представляват вълните? Те се движат по водната повърхност, предавайки енергия , която се излива в самата вода. „С всяко свое движение плувецът провокира енергия, която се предава на водата в басейна. Когато замахва с ръка или с крак, той предизвиква вълни и насища средата с енергия.“, това казва преподавателят по механика в Massachusetts Institute of Technology (MIT) Анет Хосой в репортажа на NBC. Басейните за шампионатите обикновено са строени с бетон, като никой не се е замислял за турбуленциите, които самите плувци провокират и които после им пречат. Но при строежа на лондонския олимпийски басейн всичко това е отчетено предварително. Идеята на конструкторите е била да намалят вълните при старта и да разпръснат максимално бързо енергията, която те провокират. По-малко вълни и по-малко енергия при старта на плувеца във водата – това е изходната точка. Постигнали са го с модификация на дълбочината. За състезанията в рамките на олимпийските игри е избрана дълбочина на басейна три метра. Според експертите точно тази дълбочина тушира най-добре вълните при старта – преди да стигнат дъното, те се разпръскват и не могат да продуцират турбуленции обратно нагоре. Ето защо олимпийският басейн в Лондон се превърна в култово място за рекорди. И с право може да бъде наречен „най-бързият от всички басейни по света“.