Лъчезар Богданов, „Индъстри Уоч“

Регулацията на местните данъци и такси не е така прост процес. Начинът, по който разсъждават общините, е: искаме едни пари повече да влизат при нас.
Само по себе си това не е добро за българските граждани. За тях добре би било, ако от една страна, има ефективно използване на публичните средства, а от друга - защитни механизми в политическата система, които да насърчават съответните нива на управление да определят максимално ниски данъци. С други думи да се създаде данъчна конкуренция, която по подобие на пазарната, да насърчава отделните власти и да предлага най-добри условия. Ако това не е заложено в модела, за мен той няма никакъв смисъл.

Конкуренция между общините

Ако се намери механизъм за конкуренция между общините, реформата би имала смисъл. Вариантът, при който обаче се събират едни и същи пари, но се разпределят по друг начин, не е особено добър. Изравнителните субсидии за един или друг вид дейност ще се нарича просто: „аз ви преотстъпвам този процент, за да извършвате тази дейност“. Този механизъм работеше и преди за Данък общ доход. В Козлодуй обаче, където всички работеха в АЕЦ и имаше много приходи от ДОД, държавата каза: много богати ще станете, имате много приходи, ще ви ги вземем тези пари и ще ги дадем на бедна община, която няма работещи хора и те не плащат данъци!
При това положение какъв е смисълът да децентрализираме данъчната система, ако се каже, че навсякъде трябва да има едни и същи услуги – образование, здравеопазване и т.н.? При този вариант едните общини ще събират по-малко пари, а държавата ще го досубсидира, за да плащат за тези дейности. Какъв е смисълът от всичко това? Да си играем!

Данъците трябва да са национални

Ако обаче по някакъв начин държавата приема, че огромна част от разходите на общините са фиксирани и определени услуги трябва да се оказват, то и данъците трябва да са национални, няма друг начин. Не може да казваш: „вие си правете сами данъци, а ако не ви стигат парите, ние ще ви додадем от централния бюджет“. Една подобна политика не насърчава нищо. Няма никакви стимули за промяна в поведението. Или ще имаш децентрализиране и на функции, и на приходи. Или ако имаш централизирани функции като ангажимент, че ще има училище, в което ще се плаща определена сума за ученик, ще има парно в училище и ще се учи български език по държавен стандарт, ще има и централизирани данъци.

Няма да има ефект за бизнеса

От гледна точка на бизнеса също няма да има ефект. Как действа системата в Америка в момента? Там ангажиментите са щатни, всеки отделен щат има различна образователна система, има различни пътища, различни детски градини, но събира и различни данъци. Тогава хората, когато решават къде да правят бизнес, си казват – в този щат данъкът е по-висок, но има и по-добри пътища и т.н.
Т. е. или трябва да има конкуренция и да се допусне общините да са различни. Или искаме например едно училище в Каспичан да дава същата услуга като едно училище в Пазарджик и при този вариант би трябвало и общините в Каспичан, и Пазарджик да имат едни и същи бюджети. Ако не позволиш различие в това, което харчат общините, няма как да позволиш различие в начина, по който събират парите. Разходите трябва да вървят ръка за ръка с приходните права.
Друг важен момент, който задължително трябва да се има предвид при подготовката на реформата, е, че общините трябва да могат сами да определят размера на данъците за икономически активното население. Тук не става въпрос за имотите, защото няма как да си изнесеш имота от една община в друга. Трябва да се дава възможност данъците за бизнеса да се определят от общините, при това не само в посока нагоре, а и в посока надолу, под 10%, за да има реални механизми за привличане на инвестиции и конкуренция между общините.