Ройтерс

Метеорологичните крайности през 2010 г. ще засилят призивите за мерки в отговор на глобалното затопляне, но едва ли ще разрешат патовата ситуация в климатичните преговори на ООН, в която богатите и бедните държави не могат да се разберат как да бъде поделено бремето.
Исламабад обвини излъчените от човечеството емисии от парникови газове за опустошителните наводнения, отнели живота на може би 1600 души. Руският президент Дмитрий Медведев също видя пряка връзка между лятната гореща вълна и глобалното затопляне.

Усещане за инертност

Засега обаче няма признаци, че големите замърсители (Русия е на трето място в света по излъчвани вредни емисии след Китай и САЩ) възнамеряват да увеличат приноса си в борбата с климатичните промени, за да преодолеят застоя в разговорите.
Делегат в последните преговори на ООН, проведени в Бон в началото на август, казва, че „се усеща инертност“ въпреки притесненията около аномалиите във времето и прогнозите на ООН, че 2010 г. ще е най-топлата година от началото на измерванията през 50-те години на ХІХ в.
Съществува и риск метеорологичните крайности да засилят, вместо да намалят, напрежението между богатите страни, които в исторически план са с най-голяма вина за глобалното затопляне, и бедните държави, които са най-уязвими при наводнения, суши и циклони.
Климатичните изменения могат дори да изместят протичащия от десетилетия дебат за колониалното наследство като причина за търкания между богати и бедни страни. „Глобалното затопляне може да се превърне в постколониален спор и да унищожи голяма част от възможностите за договаряне“, казва Йохан Рокстрьом от Стокхолмския университет.

По-осезаема заплаха

„Климатичните изменения добиват все по-реални измерения за много страни“, казва Салемул Хя, старши сътрудник в Международния институт за околна среда и развитие в Лондон. Според него това ще засили усещането за неотложност при следващите ежегодни климатични преговори между министрите на екологията от членките на ООН, която ще се проведе в Мексико от 29 ноември до 10 декември. На форума на високо равнище в Копенхаген миналия декември бе постигнато само необвързващо споразумение за забавяне на климатичните изменения.
Богатите и бедните страни вече са в конфликт по въпроса, как да бъде поделено наложителното редуциране на емитираните парникови газове. Развиващите се нации казват, че заможните трябва да направят много по-големи понижения. Те пък от своя страна искат бедните да предприемат по-сериозни мерки за ограничаване на растящите си емисии.
Специалистите не таят големи надежди за постигане на пробив в Канкун, отчасти защото САЩ все още не са се присъединили към останалите развити държави в усилията за намаляване на количеството вредни емисии.
Русия и Пакистан директно обвързаха аномалиите във времето с глобалното затопляне, въпреки че според повечето климатолози измененията са предпоставка за крайности във времето, но не могат да бъдат свързани с отделни събития.
Пакистанският министър на екологията Хамид Африди заяви, че глобалното затопляне е „главната причина“ за наводненията, и отбеляза, че страната му отделя едва 0,4% от световните парникови газове. Близо 1600 души загинаха, а два милиона загубиха домовете си при най-тежките наводнения в Пакистан от десетилетия насам.
„За съжаление случващото се в момента в централните ни региони е доказателство за глобалните климатични промени, защото досега в историята си не сме се сблъсквали с подобни метеорологични условия“, заяви президентът Дмитрий Медведев на 4 август във връзка с опустошителните пожари и сушата в Русия.
„Това е много добър знак за руската общественост, която все още изпитва сериозни резерви относно климатичните промени“, казва Алексий Кокорин от руското представителство на природозащитната организация WWF. Според него много местни граждани се съмняват, че глобалното затопляне е причинено от човечеството.

Увеличение на вредните емисии

Арилд Мьое, специалист в областта на руската климатична политика в института „Фритьоф Нансен“ в Осло, заяви, че Медведев и преди е правел намеци, без от това да последват конкретни действия. „Медведев е казвал много верни неща по различни въпроси – от корупцията до ролята на неправителствените организации, но те не са ставали част от законодателна инициатива“, казва Mьoe.
Целта на Москва за емисиите парникови газове през 2020 г. предвижда покачване спрямо настоящите равнища. Руските емисии намаляха драстично след окончателното разпадане на Съветския съюз през 1991 г. и през 2008 г. все още бяха с 33% под нивата от 1990 г.
Китай, който е най-големият емитент, следван от САЩ, не обвини директно климатичните изменения за наводненията и свлачищата, убили над 2000 души. Зачестилите природни бедствия показват, че „климатичните изменения са реална заплаха за екосистемите, икономическото и социалното развитие на Китай“, коментира пък в. „Бейцзин жибао“ миналата седмица.
Се Чжънхуа, шеф на влиятелната Държавна комисия за развитие и реформа, призова през януари за „непредубедена нагласа“ към климатологията, като посочи, че според някои специалисти промените са резултат от „цикличността в самата природа“.