К.д.п. Никифор Герчев, MNI специалист по морско спасяване

Преди няколко дни морските спасители проведоха не далеч от Варна поредната крайбрежна спасителна операция за намирането и спасяването на 4-ма младежи в малка надуваема лодка. Не знам кодовото име на операцията, но седмица преди това друга подобна беше наречена операция „Дюшек”. И двете не се различаваха по баналния сценарий, а именно – навлизане в морето с „подръчни” плавателни средства.
В подобни случаи органите, ангажирани с планирането на действията за откриване и спасяване на бедстващите, нямат сериозна, своевременна и достоверна информация за характера на инцидента и обикновено я получават със закъснели оскъдни сведения от типа „Една жена каза, че й били казали...”.
След операция „Дюшек” по предложение на кап. Църнаклийски –шефа на морската ни администрация, представители на различните структури, вземащи участие при подобни събития, се събраха, за да направят анализ на действията си по време на операцията. Няма да се спирам на материалните и неимуществените разходи, защото човешкият живот е много по-важен от разходите, понасяни от българския данъкоплатец. Освен това по конституция държавата е длъжна да се грижи за живота и здравето на населението си.
За последната операция прочетох в местната варненска преса, а и по разни сайтове, горе-долу едно и също. Най-общо „черешката” на новината бе описана така, цитирам: „След слизането на брега в района на рейдовата кула спасителите получиха благодарности от момчетата и целувки от момичетата”. Край на цитата. Сладникав сценарий с хепиенд и нищо повече. Не занимавам читателя с придружаващата писанията банално поднесена хронология на събитието.

Всъщност каква поука получи обществото?

Питам се, дали изнесеното е важно за хората? Нали медиите са призвани да поднасят ясна и точна информация за трагични или екстремни събития не само като новина, а и като познание, поука, обществен контрол, за да може да бъдат избегнати бъдещи подобни явления и случки. Това, че спасените целунали спасителите си, ли бе най-важното, и то написано в медии, които претендират за специализирани в морското дело?
Хвалебствия, нежни послания и липса на какъвто и да е укор, но това е пагубно за обществото, особено за младите, за които морето е „до колене”, само като развлечение и емоция! Не се спирам на щастливата случайност, че събитието е било наблизо до Варна, т.е. „под носа” на спасителните средства. Ами ако това се бе случило доста по-далече, катерите щяха да пристигнат твърде късно, а реално и времето се бе влошило, задуха силен вятър...? Преди много години от същия район с малка лодка морето отнесе две деца и те останаха завинаги в покоите на Нептун. В сегашния случай твърде вероятно би било майки да вържат нови 3-4 черни забрадки. Заради едната младежка глупост.
Именно безотговорността властва в обществото ни и тя не е само в морето, но и на пътя. Миналия ден съобщението от пресцентъра на МВР гласеше: „Четирима души са загинали в 22 тежки катастрофи в страната през изминалото денонощие, 32-ма души са ранени, а двама с опасност за живота.”
Ние хората като разумни същества „хомо сапиенс” имаме възможност да избираме характера на своите деяния, разбира се, съобразявайки се в границите на дадената ни свобода от обществото, морала и закона, но сме отговорни за своите постъпки не само пред себе си. Всички ние, не само тези, които неразумно, необмислено допускат авантюристични постъпки. Не трябват сладникави писания, а търсене на отговорност, да се дава гласност от морална гледна точка и в изпълнение на гражданския дълг. И най-вече медиите, защото според мен те са онази сила, която въздейства пряко и непосредствено, събужда чувството за отговорност, за да не се допълва печалната морска и пътна галерия с нови трагични образи.
Вярно е, че всеки начин на живот и огледалното му отражение в средствата за масова информация е достояние на съответния народ, а всяка промяна в условията на живот поражда и промяна в поведението, но в случая има нещо много гнило. Мисля, че сме длъжни да правим така, че все по-малко „хомо серсеминс” да смущават духовния мир на обществото, което и без друго е болно.