Bloomberg

Франьо Бобинач, главен изпълнителен директор на словенската компания Gorenje, която е най-големият балкански производител на кухненски уреди, руши бариерите от югославската гражданска война в името на разширението и по-високите печалби.
Тази седмица Бобинач представи погледа си към проблемите на трансграничната търговия на Югоизточния форум за мениджмънт в алпийския словенски курорт Блед, в който взеха участие директори на компании от шестте бивши югославски републики. Страните се разделиха през 90-те години в най-кървавия за Стария континент конфликт от Втората световна война насам, заради който икономическите и правните реформи в региона изостанаха зад развитието на голяма част от Източна Европа.
Компаниите, сред които Gorenje, хърватският производител на храни и козметика Atlantic Grupa и сръбската рафинерия Naftna Industrija Srbije, твърдят, че подновяват старите си връзки, за да създадат нова „Югосфера“. Сърбия, Хърватия и Словения водят преговори за сливане на държавните си авиолинии, фондовите си борси и железопътните линии с цел възстановяване на контактите помежду си и стимулиране на икономиките.
„Беше време, когато политиците критикуваха компаниите, които правеха бизнес в другите страни от бивша Югославия“, спомня си Бобинач в интервю от 13 септември. Сега обаче изпълнителните директори искат да популяризират „висококачествени продукти от времето на федерацията“, добави той.

Естествени партньори

Общият брутен вътрешен продукт (БВП) на шестте бивши югославски републики Словения, Босна и Херцеговина Хърватия, Сърбия, Македония, Черна гора и отцепилата се провинция Косово възлиза на $192 млрд., приблизително колкото БВП на Чехия или Португалия, сочат данните на Международния валутен фонд (МВФ).
„Тези страни са естествени партньори“, коментира в интервю Тимъти Аш, директор на отдела за проучвания на нововъзникващите пазари в Royal Bank of Scotland в Лондон.
Опитите на Хърватия и Сърбия да се присъединят към Словения в Европейския съюз (ЕС) бяха опетнени от тежки гранични спорове, финансови претенции и слабата правна система в Сърбия, която „Прозрачност без граници“ определя като втората най-силно корумпирана балканска държава след Босна и Херцеговина.
От 2000 г. до момента Сърбия е привлякла чуждестранни инвестиции за едва $14,1 млрд. по данни на националната й централна банка. За сравнение преките чуждестранни инвестиции в Чехия между 2000 г. и 2009 г. възлизат на цели $87 млрд. по официалните данни на чешката централна банка.
Друго черно петно върху стремежа на Сърбия към членство в ЕС е неспособността й да предаде предводителя на босненските сърби във войната Ратко Младич, който от дълго време е издирван от ООН за геноцид, както и отказът й да признае независимостта на Косово.
„Може би не всички са готови за „Югосферата“, но на практика живеят в нея“, казва Тим Юда, автор в сп. „Икономист“ и създател на понятието „Югосфера“. И добавя: „Сутрин пият хърватско мляко, после гледат предаване по Bosnian TV и хапват нещо леко, произведено от сръбска компания, собственост на словенска, която скоро ще бъде закупена от хърватска.“

Решаване на конфликти

Хърватия и Словения се договориха за разрешаване на граничния си спор и поеха ангажимент да преодолеят сблъсъка относно базираната в Любляна Nova Ljubljanska Banka, която получи забрана да оперира в Хърватия, тъй като югославският й предшественик дължи на местните вложители $208 млн. плюс лихвите.
През юли базираната в Загреб Atlantic купи словенската Droga Kolinska, за да придобие Cockta, най-продаваната безалкохолна напитка по комунистическо време, която конкурира Coca-Cola на местния пазар. Словенската Petrol пък придоби хърватския дистрибутор на пропан-бутан Butan миналия месец. Mercator Poslovni Sistem, най-голямата верига супермаркети в Югоизточна Европа, подписа съдружие със сръбската Coka.
„Правителствата намериха общ език и развиват успешни многостранни отношения. Този напредък ни прави много щастливи“, уверява главният изпълнителен директор на Atlantic Емил Тедеши.

Железопътно свързване

Ръководителите на държавните железопътни компании на Словения, Хърватия и Сърбия се срещнаха в сръбската столица Белград на 9 септември, за да очертаят структурата на общата железопътна компания и да опростят процедурите на граничните митнически проверки. На 28 и 29 септември регулаторите ще се срещнат в черногорския град Милочер, за да обсъдят създаването на регионален фондов пазар с цел подобряване на ликвидността и привличане на инвеститори.
„Сътрудничество между бившите югославски републики подсилва търговията и икономиките им, тъй като страните извън ЕС могат да извлекат полза от връзките си с онези, които вече са членки на съюза, заяви на конференцията в Блед словенският министър за Европейския съюз и развитието Митя Гашпари. Проектът за рационализиране на железопътния транспорт между Словения, Хърватия и Сърбия ще подобри конкурентоспособността на трите икономики.“
Анализатори, като Аш от Royal Bank of Scotland, също са на мнение, че членството на Словения в ЕС й отрежда водеща роля в региона. Словенските компании, като фармацевтичната Krka и веригата супермаркети Mercator, вече градят панбалканските си мрежи.
„Ако политическите отношения са добри, търговските също ще се подобряват, убеден е и главният изпълнителен директор на Krka Йозе Коларич. Нашето желание е да бъдат премахнати всички възможни препятствия.“