Ройтерс

Милиардерът финансист Джордж Сорос повтори този месец предупреждението си, че златото е заключено в класически балон и директно заяви на инвеститорите, че ценният метал „определено не предлага сигурност“ в тези тежки времена.
Същото мнение Сорос изрази през февруари по време на Световния икономически форум, когато ценният метал се търгуваше под $1150 за тройунция. Миналата седмица обаче златото стигна $1300 след продължително покачване и вече е с 400% над дъното от $252, регистрирано през 1999 г. Няма и намек за промяна на тенденцията в обозримо бъдеще. Всеки, шортвал златото през февруари, сега е с огромни загуби.
Хедж фондът на именития финансист, Soros Fund Management, е сред играчите с най-оптимистично отношение към златото тази година. Схемата удвои акциите си в SPDR Gold Trust приблизително по времето, когато Сорос отправяше предупреждението си на форума в Давос.
Самият Сорос вече не участва в управлението на фонда, но очевидното разминаване в личната му позиция относно златото и стратегията на собствения му фонд със сигурност ще се стори странно на мнозина наблюдатели. В действителност то илюстрира инвестиционната философия на един от най-успешните финансисти за последните 50 години и е най-добрият начин да вникнем в случващото се на пазара за ценни метали.

„Алхимия на финансите“

Сорос очерта теорията си за формирането на цената и механизмите за образуването и спукването на балоните във великолепната си книга „Алхимия на финансите“, публикувана през далечната 1987 г. и актуализирана през 2003 г. Тя остава едно от най-ясните и проницателни обяснения за това, как и защо се появяват балоните, и показва, че успехът на милиардера се гради върху способността му да печели от „лудостта на тълпите“.
Сорос отрича наложената представа, че „пазарните цени са пасивно отражение на основните параметри“ (догма, която той отхвърля като пазарен фундаментализъм), както и че има стабилизиращи сили, които автоматично връщат цените към равновесно състояние.
Сорос представя теорията на „рефлексивността“, която признава модулирането на усещанията и цените от основните показатели, но определя връзката като двупосочна. Милиардерът излага теория за непрестанно захранващ се цикъл на взаимодействие между тези елементи.
„Твърдя, че финансовите пазари винаги грешат, в смисъл, че работят с господстващо предубеждение, което може да се превърне в истина, въздействайки не само върху пазарните стойности, но и върху основните параметри, които цените предполагаемо отразяват“, пише той.
„Хипотезата за ефективния пазар и теорията за рационалните очаквания твърдят, че пазарите са винаги прави. Моето виждане е, че те почти винаги грешат, но често налагат своята истина“, откровен е Сорос.
Самозахранващият се цикъл, описан от него, не може да функционира вечно. Междувременно обаче възпроизвежданите положителни сигнали раздуват балоните до размери и продължителност, които никой не би си представил в началото.
„Обикновено всеки самоподхранващ се процес минава през методични свивания в началните си фази и ако ги преодолее, предубеждението се затвърждава и става по-трудно оспоримо. В късните етапи корекциите стават все по-малко, а опасността от обрат нараства.“
Сорос посочва редица примери за подобно поведение – от бума на конгломератите през 60-те години и на инвестиционните тръстове за недвижими имоти (REITs) през 70-те години до технологичния бум, възхода и гръмкия срив на Enron и WorldCom в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие. При всеки от изброените случаи първоначалният етикет бе „нова парадигма“.
Най-интригуващо обаче е обяснението на Сорос за динамиката на балона с REITs. Финансистът вижда предпоставките за балон сравнително рано и публикува анализ, с който съветва инвеститорите да се включат в тренда.
В документа той скицира образуването и спукването на балона като пиеса в четири действия и предупреждава, че в даден момент разочарованието ще повлияе на цените и ще доведе до рязък спад, по-малко нови включвания, повече регулация и по-умерен растеж.
„Този момент обаче все още е доста далеч. Преди това ипотечните тръстове ще нараснат многократно като размер, а акциите им ще скочат неимоверно. Тази опасност не бива да разколебава инвеститорите към днешна дата. Единствената реална заплаха сега е процесът да не се задейства изобщо.“
В дебата, дали пазарите са „теглилка“ за установяване на реалната фундаментална стойност или „социологически барометър“, който отчита популярността на определени теории и силата на тълпата, Сорос е твърдо на страната на второто.
Успешният спекулант не е този, който шортва балоните и чака стабилизиращите сили да върнат пазара бързо към някаква фундаментална стойност, а този, който ги разпознава в зародиш и се качва на борда с надеждата да скочи, преди корабът да се е ударил в айсберга.
Умението да разчиташ поведението на хората е също толкова важно, ако не и по-важно от информираността за основните параметри на самия актив. Успешният спекулант разпознава следващата „новост“ по-рано от останалите, качва се на борда и продава преди катастрофата.

Рефлексивно инвестиране

В този свят златото е балон в най-чист вид, тъй като освен разходите за изкопаването му, при него няма почти никакви основни показатели, като изключим самата цена. В последно време инвеститорите го купуват именно защото стойността му на пазара върви нагоре и се очаква тенденцията да продължи. Поскъпването създава търсене на свой ред. Това е класическа форма на рефлексивно инвестиране.
Ръстът в пазарната стойност на златото насърчава капиталовложителите да увеличават активите си от ценния метал, а централните банки – да изоставят традиционната си склонност да премахват нискодоходния актив от резервите си.