Много се радвам, че имам възможността да говоря пред Германо-българския икономически форум. Благодаря за гостоприемството на българското правителство. Искам да потвърдя пред вас дългогодишното приятелство между нашите два народа, което днес беше подчертано и от министър-председателя, и от президента. Тези взаимоотношения могат да се проследят назад до IX век, когато империята на франките е имала връзки с ханство България. Днес фундаментът е нашето общо членство в НАТО и в Европейския съюз.
Както на правителствено ниво, така и с представителите на Германо-българската индустриално-търговска камара обсъдихме положителния факт, че германската икономика има водеща роля в България. От друга страна, когато погледнем инвестициите, ни предстои още работа и има място за подобрение. Усилията за реформи на министър-председателя Борисов са в правилната посока и особено що се отнася до борбата с корупцията, където са направени много смели стъпки. Въпреки това моите впечатления от дискусията с представителите на бизнеса са, че има още какво да се направи и затова започнах с това, че предстои още много работа. Имате дълъг списък от реформи в правната система, в социалната система. Мога да ви кажа, че и в Германия здравната реформа не се реализира лесно. Това са трудни стъпки. Най-важното обаче са надеждните икономически връзки. Именно правовата и устойчива държава е от особено значение за фирмите, за да нямат проблеми в работата си. Освен това трябва да бъдат преодолени трудностите, породени от прехода, започнал през 1990 г. Чак през 2014 г. икономиката ще постигне показателите отпреди реформите. За гражданите на България това означава, че имат дълъг и труден път пред себе си, който да ги доведе до работещи пазарни механизми.
От една страна, имаме бизнеса, който иска преди всичко да печели пари. От друга страна, имаме гражданите, които искат да потребяват, и, от трета, държавата, която трябва да осигурява стабилност и да не живее със заеми. В този сложен триъгълник трябва да бъдат намерени решения, така че инвеститорите да печелят и да реинвестират печалбите си, защото трябва да бъдат направени сериозни подобрения в инфраструктурата, а, от друга страна, хората да не страдат. Това е отговорът на въпроса, как България може да стане солиден икономически партньор.
Икономическата криза в последната година беше тежък удар. Ако германската икономика се сви с 5% и започнахме годината с бюджетен дефицит, което означава, че всяко шесто евро е заем, то какво остава за една държава като България, която не е толкова икономически развита. Растежът на България не е толкова сериозен и разбирам трудностите, породени от това. Моята молба към представителите на правителството е да окуражат германските инвеститори да вървят по пътя си и да осигурят надеждността, която е необходима за икономическия климат. От друга страна, съм политик и знам, че гражданите също си задават въпроси, но не смятам, че е възможно развитие без помощта на икономиката. Положителна стъпка ще бъде присъединяването към Шенген и предлагаме подкрепата си. Смятам, че трябва да преодолявате тежко наследство, като например неусвояването на еврофондовете. Трябва де се справите с това за кратко време, за да може България да използва наличните ресурси. Средствата от структурните фондове трябва да се похарчат за проекти, които да са видими за хората, като магистрали например.
Впечатлението ми от разговорите с камарата е, че предприемачите имат воля да инвестират и работят в България. Приносът им е важен за българската икономика. Готови сме да подкрепим България там, където е необходимо. Що се отнася до бюрокрацията, тя съществува и в Германия, но ние имаме опит с процедурите, изисквани от Европейския съюз, и можем да дадем съвет.
Тема, която винаги е била от особено значение и за която искам да ви помоля за бързи действия, е тази за образованието. То допринася съществено за това, младите хора да останат и да се реализират в родината си. Това, което чувам, е, че образованието тук е прекалено теоретично и няма връзка със съвременната икономика. Може да се използва германският опит, при който възможно най-много млади хора имат възможност да влязат в предприятията още докато учат и така да усвояват професията си на практика. В Германия това е т.нар. дуална система, която в идеалния случай е обучение в предприятието, което се допълва от теоретическо образование. В продължение на десетилетия в Германия по този начин е изградена солидна структура от специалисти, които се учат през целия си живот.
Ще се спра специално на енергетиката. Този отрасъл се отразява пряко на благосъстоянието на населението. Затова енергията не трябва да е прекалено скъпа, за да могат хората да си я позволят. От друга страна, енергийната система трябва да бъде модернизирана и тук е важно правителството да направи дългосрочен план за това, докъде иска да стигне и какви стъпки ще предприеме. Готови сме да помагаме.
В Германия за щастие тенденцията отново е възходяща, но Европа още дълго ще се занимава с последствията от кризата. Високо ценя това, че България не тръгна по пътя на увеличаването на външния дълг, а фиксира курса на лева и е готова да се присъедини към еврозоната, когато изпълни всички критерии. Изрично подчертавам, че сме готови да приемем България, строго спазвайки изискванията. В България съществуват опасения, че след кризата в Гърция еврозоната скоро няма да се разширява. Мога да ви успокоя, тъй като от 1 януари 2011 г. Естония става част от зоната.
Като се замислите кои са интересните сфери за развитие на България с изключение на класическите, със сигурност ще се сетите за енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. Това са много интересни сфери, в които могат да се направят много инвестиции, и Германия е готова да помага в тази област.
Благодаря на камарата, че не е избягала в общи формулировки и критики, а е подготвила 101 предложения за промяна на нормативни актове и закони, които предаде на правителството. Бях уверена, че по тях се работи. Една част от тях вече се осъществяват, а други се обсъждат. Това са класическите въпроси, които се повдигат и в Германия и са свързани с данъците, сигурността на инвестициите. Разбрах, че се работи по много юридически въпроси. Данъчните все още чакат.
Германия и България са част от общия Европейски съюз. Единният вътрешен пазар е нашият шанс. Отделните държави са твърде малки, за да оцелеят сами на глобални пазар и затова пред нас стои въпросът как да оформим и конструираме вътрешния. Заедно с класическия единен вътрешен пазар желаем да създадем и общ енергиен пазар. България още води вътрешна дискусия дали да внася, дали да изнася енергия. Това е свързано и с големите проекти, независимо дали те се казват „Набуко“ или „Южен поток“. През декември ще има европейски съвет по въпросите на енергетиката, който ще е важен за всички страни членки. Европа не бива да забравя, че светът няма да ни чака. Непрекъснато повтарям, че по време на кризата картите се размесват и раздават наново и трябва да внимаваме при това раздаване Европа да не загуби своята конкурентоспособност. Всички в ЕС с право смятаме, че кризата до голяма степен е преодоляна, но тепърва предстои да обмисляме как се държат отделните валути една спрямо друга. Да обмислим въпроса, кой каква стратегия преследва, и на срещата на Г-20 в Южна Корея отново ще обсъдим този въпрос, тъй като някои индустриални нации и целият ЕС вече са част от прилагането на стратегия за изход от кризата. Има и такива обаче, които все още не са започнали. Със сигурност ще продължим да поддържаме тесен контакт по тези въпроси.
Трябва да внимаваме също Европа да се занимава с неща, които ще засилят конкурентоспособността й. Не съм сигурна, че всяка инициатива, подета от ЕС и защитавана с цялата му енергия, е била правилна. Други въпроси са много по-важни, като общата научна политика, общата политика за широколентов интернет, за общ енергиен вътрешен пазар не получиха приоритета, който заслужаваха. Новите страни - членки на ЕС, имат усета за това, кое е добре за бъдещето и кое не. Затова ще ви помоля от българска страна непрекъснато да ни напомняте и да ни казвате какво трябва да правим, за да запази Европа конкурентоспособността си и да бъде силна. Натискът от конкуренцията върху ЕС през следващите години няма да отслабне. Това се вижда, като се погледнат амбициите за китайски инвестиции в Гърция и Полша. Тогава веднага ще забележим кои са конкурентите ни. Не искаме да упражняваме протекционистка политика. Ще приемем всички, които са по-добри от нас, но се нуждаем от добри иновации, от добра наука, от добри предприятия, за да може ЕС да продължи да бъде силен. Не правим това самоцелно, за да се потупаме по рамото, а за да повишим благосъстоянието на хората, които живеят в нашите страни. Германия доскоро беше успешна в своя модел на социална пазарна икономика. По време на кризата видяхме, че когато отпаднат всички държавни контроли и правила, нещата не отиват на добре. От друга страна, държавата не трябва да иззема всичко, за да могат фирмите да се развиват.
Последно ще кажа това. Германия спечели много от това, че освен големи фирми има и много малки и средни, които в непрекъсната конкуренция помежду си разработваха все по-добри и по-добри продукти. За целта предприятията се нуждаят от свобода и от ясни правила за конкуренция. Многото малки и средни предприятия са гръбнакът на икономиката, тъй като по-гъвкаво реагират на промените в глобалната икономика. На това се дължи и успехът на Лудвиг Ерхард (канцлер на Германия от 1963 г. до 1966 г. и творец на следвоенното икономическо чудо - бел. ред). Той е гарантирал правото на конкуренция между фирмите, което е предотвратило монопола и е дало възможност на малките структури да се развиват. Ерхард не получи овации за това свое решение, беше критикуван от големите фирми, които искаха да стават все по-големи. Въпреки това той успя да отстои позицията си и да наложи правилата на конкуренция, с което помогна на Германия да се развие по начина, по който се разви до днес.
Благодаря ви за вниманието и за това, че се ангажирате с българо-германските отношения за благото на вашите фирми и за отношенията между нашите две държави.

Заглавието е на редакцията.