Ройтерс

Ако валутната война доведе до търговска война, не е изключено да се появи и една неочаквана облагодетелствана страна – околната среда.
И това не е просто защото вълната от тарифи би се отразила пагубно на световната търговия и на глобалната икономическа активност, след като редуцира въглеродните емисии, които причиняват глобалното затопляне.
Една евентуална търговска война и борбата за ресурси, с които тя в крайна сметка ще е свързана, биха подсказали на нововъзникващите пазари и особено на Китай да се стремят по-активно към зелени източници на енергия с по-ниски емисии на въглерод. Така Китай ще убие с един куршум два заека, като от една страна, използва за екологичното балансиране на собствената си икономика спестените трилиони долари, които изкривяват световната търговия в момента, а от друга – като осигури енергийното си бъдеще в свят, който може да се окаже енергийно враждебен.
Ясно е, че се задава валутна война. Япония, Корея, Бразилия и няколко други по-малки държави се намесиха пряко или чрез съответните политики, за да контролират ръста на валутите си, докато в същото време американската администрация се намира под все по-силен натиск да постигне разумен компромис с Китай относно юана.
Както посочва Албърт Едуардс, стратег в Societe Generale в Лондон, комбинацията от висока безработица, манипулация на китайската валута и факта, че 42 млн. американци получават финансови помощи под формата на купони за храна, лесно може да доведе до открит търговски конфликт.
Това би било икономическа катастрофа, но тя също така ще ускори и засили растящата конкуренция за сигурни ресурси, както енергийни, така и под други форми.

Разследване на екосубсидиите

В сряда Китай опроверга изнесената в доклад информация, според която страната щяла да намали квотите за износ на редки земни метали с 20% през следващата година. Китай, който добива около 90% от световните редки земни метали, съкрати износната си квота със 72% през второто полугодие. Редките земни метали се използват в редица важни производствени процеси, включително в производството на хибридни коли, вятърни турбини и някои видове снаряди. От САЩ заявиха, че разследват изнесени данни, според които Китай е блокирал няколко пратки с металите за САЩ и Европа.
В петък САЩ съобщиха, че разследват субсидиите, които Пекин може би е осигурил за зелените технологии, с цел да внесат оплакване пред Световната търговска организация (СТО). От Вашингтон предупредиха, че Китай вероятно е осигурил на компаниите си повече от $200 млн. под формата на екосубсидии. Една търговска война несъмнено ще нанесе светкавичен удар върху енергийните цени, но ще изтъкне и важността на енергийната сигурност.
За много от гъсто населените, бързо растящи, но енергийно бедни развиващи се страни, враждебните действия може да са точно тласъкът, от който се нуждаят, за да се ангажират с по-икономичните източници на енергия. Те имат необходимост от огромни авансови инвестиции и са по-неефективни от въглищата и петрола по отношение осигуряването на прехрана на хората. В същото време енергийната ефективност може да се окаже пътят към енергийната независимост, която е проблем от изключителна важност за страни като Китай и Индия.

Параграф 22 на глобалното затопляне

Джордж Магнус, старши икономически консултант към UBS, твърди, че нововъзникващите пазари, включително Китай, са в задънена улица, що се отнася до глобалното затопляне. Съществува тясна връзка между въглеродните емисии и икономическия растеж, но дори и тя да се скъса чрез засилените инвестиции на отделни страни в зелени технологии, едностранните действия не могат да бъдат гарант, ако останалите нации не предприемат подобни действия.
Като се имат предвид тези съмнения, нововъзникващите пазари като Китай все пак може би са в по-добра позиция да реформират икономиката си към по-мащабно използване на зелената енергия.
„Нововъзникващите пазари имат огромно предимство пред западните икономики, тъй като не са натоварени с натрупала се през годините незелена икономическа и енергийна инфраструктура“, пише Магнус, който е и автор на новоизлязла книга със заглавие „Въстание. Ще изградят ли нововъзникващите пазари световната икономика или ще я разклатят?“
И добавя: „Инвестициите в технологии с нисък разход на въглеродни емисии в нововъзникващите пазари ще бъдат ограничени в дългосрочен план.“
Енергийната интензивност (изчислена като количеството енергия, необходимо за производството на 1 долар от БВП) падна с 15,6% в Китай от 2005 г. до 2009 г., но се повиши с 3,2% през първото тримесечие на тази година.
Наскоро публикувано изследване на Харвардския университет и пекинския университет „Цинхуа“ за нивата на въглеродния диоксид в околностите на Пекин от 2004 г. насам потвърждава официалната статистика за подобряването на енергийната ефективност.
На икономика с годишен ръст от 9-10% обаче ще й е необходима доста рязка промяна, за да постигне значително намаляване в абсолютните нива.
Ако Китай направи големи инвестиции в националната си индустрия за зелени технологии, това би му помогнало да реши и част от проблема със свръхизлишъка от спестявания, който ефективно изнася и с който наводнява световната икономика.
Възможно е, пък и ще е справедливо, икономическият национализъм и страхът, които една евентуална търговска война би породила, да подтикнат Китай да стане първата страна, която сама ще се ангажира с мащабни инвестиции в зелената енергия. Това, разбира се, съвсем не означава, че Китай ще бъде последван от Индия, Индонезия и още по-малко от Африка по поетия път.
Все пак обаче това би бил желан страничен ефект от токсичното развитие.