Иглика Горанова

Тези дни БСК се оплака отново от лицензите и незаконната регулация, което само по себе си не е новина. Новото е, че от камарата констатирали, че обратно на държавната политика за намаляване на регулаторните режими, в последните две години общините увеличили незаконните правила.
Този правен абсурд има своя желязна логика - „растежът“ на режимите и таксите е изцяло за сметка на бизнеса.
Ето защо въпросът може ли общините да не спазват закона заслужава някакъв смислен отговор. И той трябва да е извън клишето, че администрацията затова е администрация, за да създава правила, които после да не спазва.

Без контрол

Бегъл поглед към нормотворчеството показва, че през 2004 г. държавата приема закон за ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност, в който се казва, че лицензи има право да издава само централната власт. Тази крачка се прави, за да се спре безконтролното издаване на лицензи и събирането на две и три такси за една и съща дейност.
Независимо от наличието на такъв закон в доклада за състоянието на администрацията за 2009 г. е отбелязан любопитен факт - 14 общини издават лицензи. Факт е, че тези общини не са глобени и вероятно ще продължат да издават лицензи.

Абсурд до абсурда

Този нонсенс е възможен, защото контролът над тях се извършва от областните администрации. И тук започват отговорите.
Областните управители са с орязани щатове и вече втора година обясняват наляво и надясно, че нямат хора. А без хора трудно могат да упражняват контрол над административното обслужване и режимите на общините. Затова и местната власт се промъква волно покрай закона и събира някой и друг лев от бизнеса, за да закърпи бюджетите си. Отделно от това въвежда и нови правила за събиране на пари за услуги, които не са включени в националния списък. И така вместо за 264 от общо 2100 услуги, общините искат пари и документи и за други „дейности“– за кариери, погребения, рязане на дървета и пр. Така си помагат финансово.
А че не могат да бъдат наказани, стана ясно още по време на управлението на тройната коалиция. В качеството си на министър на държавната администрация Николай Василев съвместно с Гергана Паси дадоха на прокуратурата около 90 общини заради незаконни режими. Практиката не бе спряна и когато властта реши да накаже въпросните администрации с това, че не им даде компютри. Което очевидно не е решило проблема.

В търсене на е-правителството

Както междувпрочем не е решен и проблемът с е-правителството, което трябваше да въведе ред в административното обслужване и да приобщи гражданина към модерните форми на общуване със служителите на държавата. Над 350 млн. лв. до момента са похарчени за изграждането на е-правителството, което има всичко на всичко 49 активни услуги от възможни 2010. Което значи, че ще се изливат още милиони евро. За това прахосничество лична отговорност има бившият министър на държавната администрация Николай Василев. За сравнение БСК дава Естония, която срещу 50 млн. евро има работещо е-правителство и 99% от гражданите ползват електронен подпис.
Подобно отношение към парите и законите води единствено дотам, че България е на 84-то от 134-те възможни места по държавно регулиране според показателя за глобална конкурентоспособност. А по данни на „Транперанси интернешънъл“ корупцията у нас се увеличава заради тежките регулации за бизнеса. Което много трудно може да се приеме като комплимент за нас.