Антония Първанова, заместник-председател на Групата на АЛДЕ

Проблемът с отлагането на бюджета на Европейския съюз наистина е много сериозен. Процедурата изисква комисията да внесе нов бюджет, но за това е необходимо време. Споразумяхме се за увеличение на бюджета за 2011 г. с 2,91% спрямо тазгодишния, вместо с първоначално исканите 5%. От друга страна обаче, не успяхме да се разберем за пълномощията на Европейския парламент и за възможностите за поемане на политическа отговорност при разпределянето на този бюджет.

Противоречията

Хората гласуват за определен тип политика. Политиките се провеждат през Европейския парламент (ЕП), затова и ние искаме съответно да имаме отношение към бюджета, а не да се превърнем просто в един съгласуващ орган. Какво означава да се взема само съгласието на ЕП? Това може да значи, че институцията само ще бъде информирана и ще приема докладите по освобождаване от отговорност на различните европейски институции. Не можем да се съгласим с това.
В ЕП настояваме дебатът за европейския бюджет да бъде публичен. Към момента например много погрешно се интерпретира, че повишаването на бюджета непременно означава допълнителна тежест върху данъкоплатците. Не става въпрос за това, става дума за преразпределение на вътрешните финансови потоци. Една много голяма част от бюджета на ЕС например се формира от такси и акцизи, които и без друго съществуват. Част от ДДС също се прехвърля в европейската хазна. Увеличението с 2,91% не означава, че това ще рефлектира директно върху гражданите.

Какво иска ЕП?

Ние в ЕП настояваме да участваме във формирането на бюджета, да имаме думата за това откъде идва приходната част, както и да участваме във вземането на решения за разпределянето на европейските пари. ЕП трябва да има думата и за това дали да се заделят средства за енергийна ефективност, дали за селскостопанска продукция, дали за възобновяеми енергийни източници и т.н. Трябва да се преценява кое е най-ефективно и кое е най-необходимо в условия на криза.
Най-голямото ни неразбирателство е, че страните - членки на ЕС, искат да имат един общ бюджет, но усилията им са насочени основно към това как да се харчи този бюджет. И естествено всяка страна прави всичко възможно да вземе колкото се може повече пари за себе си. Без да се интересува от нищо друго. Това е единственото, за което различните държави лобират.
Ние в ЕП обаче имаме много по-голяма отговорност. Европейският избирател също иска да има прозрачност във финансовата система на съюза. И това не значи да има яснота само по финансовите параметри. Трябва да е ясно какво се случва, кой взема решенията, доколко са ефективни тези решения, защо се налагат определени политики. Това са нещата, на които в ЕП държим.
Виждате обаче, че правителствата блокираха бюджета. Неслучайно президентът Йежи Бузек направи доста недвусмислено и остро изказване, с което даде да се разбере, че някои правителства искат всичко да продължи по стария начин. А именно, те сами да си казват как да си харчат парите.

Ефектът от забавянето

Ефектът от забавянето на европейския бюджет ще се усети от всички страни членки и няма да е много приятен. Докато се представи новият бюджет на ЕС и докато се извърви цялата процедура по приемането му, ще има спиране на средствата по всички европейски програми. Ще спре финансирането на кохезионния фонд, на селскостопанските фондове, всичко, което има значение и за България.
За съжаление никой към момента не може да се ангажира с точна прогноза кога ще бъде приет новият бюджет на ЕС. Правилата изискват съветът да се произнесе до един месец, а Европарламентът трябва да направи същото до 42 дни, след като бъде внесен за разглеждане новият бюджет. Предвид тежката ситуация в Ирландия и в някои други страни от ЕС положението наистина е сериозно. Все пак се надявам да имаме някаква яснота до 15-16 декември тази година.