„Блумбърг“

Търговията със суапове за застраховка срещу просрочване на дълга – най-бързоразвиващият се бизнес на Уолстрийт преди кредитната криза – отбеляза спад от 40% до 60% в рамките на три години на фона на приготовленията на банките за нови правила за дериватите.
Спадът, изчислен от изпълнителните директори на четири от най-големите търговци с кредитни суапове, означава по-ниски печалби за фирмите, които преди са генерирали от деривати две трети от търговските приходи на кредитния пазар. Moody's Inverstors Service смята, че правилата може да се трансформират в съкращения на 50% от работните места в групите, търгуващи с контрактите.
Инвеститорите избягват стратегиите, които допринесоха за обезценки на активите и загуби на стойност $1,82 трилиона по време на най-дълбоката финансова криза от времето на Голямата депресия. Нетната стойност на неизплатените кредитни суапове в световен план е паднала с 20% от октомври 2008 г., сочат данни, които разкрива Depository Trust & Clearing Corp. в Ню Йорк.
„За много банки това беше основен източник на печалби, заяви Хал Скот, професор по финанси в Харвардския университет и директор на Комисията по регулация на капиталовите пазари, неправителствена група от академици и изпълнителни директори, която през май 2009 г. призова да се вземат мерки за намаляване на рисковете, които дериватите създават. Сегашните данни са част от по-голямата картина на понижена финансова активност, дължаща се на несигурността на регулаторната реформа.“

62 трилиона долара

JPMorgan Chase създаде кредитните суапове през 90-те години като начин за защита на инвеститорите срещу лоши дългове, но търговията с тях се увеличи неимоверно, след като индустрията започна да създава стандартни условия до 2003 г.
Договорите, съгласно които на продавача на застраховка се плаща годишна премия за това, че се е съгласил да покрие загубите на купувача, в случай че основният кредитор по дълга го просрочи, скочиха от $632 млрд. през 2001 г. до повече от $62 трлн. в брутна номинална стойност в пика през 2007 г.
През октомври 2008 г. Ричард Фулд, тогавашният главен изпълнителен директор на Lehman Brothers, обвини за срива на фирмата си „дестабилизиращите“ сили, включително повишаващата се цена на суаповете по дълга на инвестиционната банка. Мениджърът на хедж фондове Джордж Сорос нарече пазара „несигурен“, а инвеститорът милиардер Уорън Бъфет веднъж оприличи дериватите на „финансови оръжия за масово унищожение“.
За разлика от съкровищните и корпоративните облигации търговците не разкриват предишни данни за обема на търговията със суапове. Четирите банки предоставиха свои оценки, при условие че не се споменават имената им. Дериватите са договори, чиято стойност е обвързана с активи, включително акции, облигации, суровини и валути, или със събития като промени в лихвените нива или времето.
Петте най-големи дилъри – JPMorgan, Goldman Sachs, Morgan Stanley, Citigroup и Bank of America – купиха кредитна защита за $340 млрд. нето на 30 септември, което е с 38% по-малко от сумата от $689,9 млрд. през март 2009 г., показват данни на Фед на Ню Йорк.
Анализаторът на Barclays в Ню Йорк Роджър Фрийман изчислява, че преди и по време на кредитната криза дериватите са генерирали две трети от приходите на Goldman Sachs от търговия на кредитния пазар. Този тип договори в момента заемат по-скоро около една трета, като останалото идва от облигации, твърди той. Майкъл Дювали, говорител на Goldman Sachs в Ню Йорк, отказа коментар.
Средният дневен обем транзакции на американски корпоративни облигации е паднал с 12% през последните шест месеца в сравнение със същия период на миналата година, посочва Асоциацията на финансовите пазари и фондовата индустрия.
Въпреки че Фрийман очаква покачване след юли, когато е крайният срок за съставяне на новите правила в сектора, промените вероятно ще свият маржа на печалбата и ще доведат до освобождаване на трейдъри в банките.
„Поне привидно настъпва спокойствие около структурата на този пазар и неговото развитие, споделя в телефонно интервю Фрийман. Бих казал, че ние и изобщо хората в бранша сме предпазливи оптимисти за растежа оттук нататък.“
Отделите за кредитни деривати бяха сред най-засегнатите от вълната, в която американската индустрия за търговия с ценни книжа съкрати над 80 хил. работни места след финансовата криза, коментира Майкъл Карп, главен изпълнителен директор на Options Group, нюйоркска агенция за подбор на персонал. Банките, в които през 2006 г. и 2007 г. работеха по 20-30 души в отделите за продажба на кредитни деривати, сега държат на работа между 5 и 10.“
Част от задачите на закона „Дод-Франк“ за финансова реформа, подписан от президента Барак Обама през юли, е именно да ограничи рисковете за икономиката от суаповете. Повечето сделки вече ще минават през клирингови къщи, които са капитализирани от банките и изискват стандартен размер допълнително обезпечение зад всяка транзакция.
Според председателя на Комисията за търговия на фючърси и опции Гари Генслър непрозрачността дава на банките информационно предимство. За редуцирането й сделките ще трябва да бъдат сключвани по системи, които карат дилърите да се конкурират при ценообразуването, и могат да автоматизират някои транзакции, извършвани днес по телефон. Освен това сделките ще бъдат отчитани публично.

Падащи маржове

Промените могат да смъкнат маржа на печалбата от кредитни суапове преди данъчно облагане от около 35% на 22-23%, казва анализаторът от Sanford C. Bernstein & Co. Брад Хайнц, когото сп. „Инститюшънъл инвестър“ определя като най-добрия специалист в областта на брокерските фирми.
Главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Лойд Бленкфайн описа подобен сценарий на 16 ноември на конференция, спонсорирана от Bank of America. След като промените във фондовите пазари смъкнаха комисионите и обема на търговията й, банката инвестира в нови компютъризирани платформи и премахна половината от общо 5000 места в отдела. „Регулацията на извънборсовия пазар на деривати ще доведе до по-голяма прозрачност и автоматизация, заяви Бленкфайн. Прозрачността може да редуцира маржовете, но също така открива нови възможности под формата на по-сериозно клиентско участие и продуктови иновации.“