Идеята да се отзовават депутати не звучи съвсем логично, защото би означавало всеки месец да правим избори. Смисълът на мандата е да има устойчивост. Ако смятат, че 4 години е много, нека да го намалят на 2 години. В момента всеки минувач може да ви каже, че не иска да има никакви депутати или че те трябва да отидат в затвора. Но как биха се отразили всички тези желания на системата?!
Логично е скандалът с подаръците за депутатите да рикошира в управляващите, но е трудно да се коментира, преди да е проведено проучване.
Ясно се вижда, че хората много бързо отдръпнаха подкрепата си за този парламент. Обикновено тези ниски нива на доверие са характерни за четвъртата година от мандата, а до момента не са минали и две години от предишните избори. Нормално е да се случи отлив и това става винаги, защото хората разбират, че властта идва от друго място, а не от парламента. Сега каквото и да се внесе в пленарна зала, мнозинството ще го одобри, ако е внесено от правителството. Което означава, че този път много бързо катастрофира Народното събрание.
Основната причина е, че управляващото мнозинство излезе почти веднага с послание, че е подчинено на един човек. Тази пълна зависимост от правителството представя Народното събрание като безгласна буква.
Другата тема, която излезе покрай скандала за наказанията на депутатите, е доста спорна. Ако говорим за наказания, свързани със закон, то това е неизпълнимо, защото народните представители трябва да имат имунитет. Това е защита от своеволия на правителството. Естествено деянието е морално укоримо и трябва да има нетърпимост към подобни прояви. Наказания, които са записани в закон, не трябва да има, защото всяко мнозинство в парламента ще може да злоупотребява с тези наказания и да наказва политическите си противници. Не, че историята ни не изобилства с такива примери, но все пак живеем в демокрация.
Решението за порицание и глоба е нормално, защото на практика няма какво да се направи повече. Те не могат да накарат никой депутат да напусне.

---

Антоний Гълъбов, социолог: Скандалът с подаръците не влияе на общественото мнение

Президентът има възможност да инициира конституционни промени и ако той имаше такова желание, можеше да го направи в продължение на 2-та си мандата. Но днес да говори, че трябва да се отзовават депутати, е популизъм, който е съизмерим с този на Симеон Сакскобургготски. Спомняте си, че през 2001 година несъществуващата още партия НДСВ искаше да се въведе един член от Живковата конституция, според който избирателите могат да отзовават народните представители. Всъщност, през периода на държавния социализъм това не се е случвало никога. Така че в това отношение Първанов просто повтаря неща, припомнени от Симеон Сакскобургготски, нищо повече.
Скандалът с подаръците за депутатите е класически капан, в който попаднаха 16 народни представители. За съжаление той не влияе сериозно на общественото мнение, защото хората очакват точно такова поведение от парламентаристите. Народът очаква те да са в НС, за да се облагодетелстват. Незадоволителната реакция на всички партии допълнително задълбочава това разбиране. Скандалът ще отшуми, но сме свидетели на факт, който уплътнява становището на хората. Истината е, че отвъд конкретния капан, депутатите винаги са се радвали на подобни щедри оферти. В това отношение успехът на капана говори и за навик. Не една и две фирми са правили подобни подаръци на депутатите.
Сериозен проблем е, че партиите не реагираха както трябва на скандала и не беше нормално да се задействат една седмица по-късно. В момента отговорността за случилото се не е персонална, а се проектира върху целите политически сили. В това отношение имаме поредния лош пример за кризисен PR. Върху две фигури от ГЕРБ има много сериозно негативно напластяване – Лъчезар Иванов и Геновева Алексиева, които бяха обвинени в конфликт на интереси.