„Блумбърг“

Хвърлете още един жаден поглед към онова ново „Ферари“, разгърнете още веднъж брошурата за замъците в „Мейфеър“, пак огледайте замъка в Прованс. Европейските банкери би трябвало да се наслаждават на тазгодишните си бонуси. Защото може да са им последни.
Миналата седмица Комитетът на европейските банкови надзорници (CEBS) обяви предложенията си за ограничения върху бонусите. Допълнителните възнаграждения кеш, които банкерите ще получават, ще бъдат орязани. По-голямата част от бонусите ще бъдат изплащани в акции с условие за възстановяване на сумите, ако банката се срине. Дните, в които кариерата в областта на финансите бе най-лесният и бърз път към богатството, вече са зад нас.

Излишна жестокост

Проблемът е, че комитетът може да накърни сериозно имиджа на големите имена в европейската банкова индустрия като Barclays и Deutsche Bank. Новият документ налага доста по-тежки правила от онези, които се подготвят в останалите региони по света.
Вместо да проявява излишна жестокост, комитетът трябваше да намери механизъм за реформа на цялата система. Не беше нужно да се опитва да регулира на микроравнище банки, които вече не работят по най-подходящия начин.
Никой не може да отрече нуждата от преразглеждане на културата на бонусите. Възнагражденията във финансовата индустрия се бяха превърнали в оръжие на конспирацията срещу широката общественост. И това трябваше да се промени.
Трейдърите правят големи залози с парите на други хора. Ако спечелят, прибират цяло състояние. Ако загубят, се оттеглят, сменят си работата и пак се пробват. Дори и някои от лидерите в сектора са разбрали, че тази схема не е особено справедлива.
„Можете да изградите огромен трейд и ако късметът ви проработи, парите ви заливат така, все едно сте крадец с късмет. Ако се провалите, може да ви уволнят, но не връщате парите, обясни нагледно Джеймс Горман, главен изпълнителен директор на Morgan Stanley на конференция миналия месец. Рискът е асиметричен: или излизате на нула, или на плюс. А това е дисбаланс.“
Организацията няма да се промени сама. А и няма много доказателства, че банковата индустрия е подобрила начина си на работа от кредитния крънч насам. Ако съдим по резултатите от едно американско проучване, положението дори се е влошило. Според доклад, поръчан от Съвета на институционалните инвеститори, в момента връзката между заплащането на банкерите и дългосрочното представяне е още по-слаба откогато и да било преди кризата.
Данъкоплатците, които спасиха с парите си почти всички основни банки, няма да ги крепят още дълго. Нещо трябва да се промени.
Ако трябва да бъдем честни, CERS направи доста решителен опит за промяна на системата. Новите правила ограничават онова, което банкерите получават реално, до една четвърт от бонусa, изплащанa незабавно и кеш, а останалата част е обвързана с условия за отложено плащане или под формата на акции за минимален период от три години.
Предвидена е и връзка между фиксираните възнаграждения и бонусите, както и механизъм, според който висшите мениджъри ще трябва да върнат бонусите си, ако се докаже, че предприемането на прекалено големи рискове е причинило финансови проблеми на дадена банка. Новите правила ще трябва да бъдат въведени от националните регулатори в Европейския съюз.
Това ще промени нещата. Големите суми, изплащани в края на годината, бяха причината за необузданата и опасна търговия в рамките на банковата система. Заровете винаги са били нагласени така, че да се правят големи залози по фючърсите. Ако бонусите на банкерите се изплащаха под формата на акции от съответната банка, те щяха да са много по-притеснени за дългосрочните й перспективи и щяха много по-неохотно да ги излагат на риск с големите си залози.
Можем да се сетим обаче за поне две причини, поради които правилата няма да проработят.
Първата е, че за европейските банки ще бъде много трудно да се конкурират с институциите в останалите по-свободни юрисдикции. Азиатските и американските кредитори няма да са подложени на същите ограничения, макар че възнагражденията на икономистите от Уолстрийт ще паднат с 28% тази година по изчисления на базираната в Ню Йорк консултантска компания Options Group.

Глупаците на Европа

Във всеки случай най-добрите търговци – тези, които схващат правилно сигналите, може да се отправят към Азия или към Ню Йорк. В Европа ще останат само глупаците. Това ли е целта на ЕС?
Втората причина е, че микрорегулациите се прилагат трудно. Ако искате да вземете обратно бонусите от изпълнителните директори, как точно ще докажете, че предприетите рискове са били прекалено големи, а не просто обичайните транзакции, които банките правят всеки ден? Истината е, че адвокатите ще имат доста работа. И много малко пари ще бъдат възстановени.
Регулаторите трябваше да подобрят структурата на банковата система, вместо да се опитват да се бъркат в начина, по който банките изплащат възнаграждения на служителите си.
Единственото решение на проблема с бонусите е банките да бъдат разделени на две – отдел за банкиране на дребно и отдел за инвестиционно банкиране, а след това инвестиционните банкери да започнат да работят като съдружници.
Търговските банки (насочените към обслужване на населението) могат да получават депозити от клиенти, да ръководят разплащателни системи и да дават кредити на физически лица и предприятия с допълнителни гаранции. Данъкоплатците могат да защитят тези кредитори от срив. В замяна на това банките се управляват по сигурен начин.
Инвестиционните банки са свободни да набират свои собствени средства от клиентите и могат да правят с тях каквото си пожелаят. По този начин банкерите поемат рискове със своите собствени пари или с фондовете на хората, които са инвестирали по свое желание в тези банки. Ако банките се справят добре, това за тях ще е успех. Ако фалират, само те ще пострадат. Няма да има нужда да се регулират, тъй като тяхната съдба ще е без значение за останалите.
Това би създало иновативна и градивна банкова система, която въпреки всичко не би представлявала риск за икономиката.
Всичко останало е просто губене на време в безкрайни ремонти на една поначало сбъркана система.