Кольо Колев, социолог, „Медиана“

До голяма степен синдикатите в началото на прехода участваха в политическите битки. С годините това се промени. Те все повече и повече се опитват да се дистанцират от политическата злоба на деня.
Трудно е да се даде оценка доколко е било адекватно поведението на синдикатите през всички тези години, най-малкото защото може да се зададе въпросът: На кого ли му е било винаги адекватно поведението, та да разчитаме, че синдикатите през цялото време са имали адекватно поведение? На моменти са били адекватни, на моменти не, но важна е цялостната посока. В последно време те наистина се стараят да се еманципират от политиката и да се занимават със задачите си. Няма никакво съмнение, че политическите забежки на синдикатите дистанцират част от хората от тях. При това положение синдикатите трябва просто ежедневно, ежечасно да воюват за доверието на хората и да защитават техните интереси. Смятам, че все още има недоверие към синдикатите и те трябва да работят повече. Голяма част от „малките“ хора, например обикновени жени, които работят по 12-13 часа на ден и си оставят зрението и здравето в работата, много често са лишени от синдикална защита. В крайна сметка синдикатите това трябва да правят – да се спре безобразието, беззаконието и грубото погазване на трудовото законодателство спрямо обикновените хора.
Смятам, че основната грешка през всички тези години и на двата синдиката е концентрирането върху държавните структури, където има големи маси – било то учители, енергетици, миньори, и целта беше да могат да ударят силно по масата. Едновременно с това, както вече казах, по-дребните групички, хората в частния сектор като че ли бяха пренебрегнати. Това е основната вина и слабост на синдикатите. Тук има и един малко щекотлив момент за комуникацията. Може ли и къде могат да се жалват хората, на които не им се заплаща и ги карат да работят извънредно. Точно тази комуникация като че ли липса в момента.