Томислав Дончев, министър по усвояването на средствата от Европейския съюз

Членството в ЕС предполага реализъм на очакванията. От една страна, като страна членка ние имаме своите отговорности, които стриктно трябва да следваме. Освен това членството предполага нови възможности. Истината е, че в първите години, вероятно и преди това, тези нови възможности бяха свързани с редица илюзии. Не знам дали породени от липсата на опит или породени от други не дотолкова добри примери, които сме наблюдавали. Но специално при средствата от ЕС със сигурност имаше генерирани илюзии, че могат да се харчат по един балкански начин, за което и бяхме наказани.
Започваме да придобиваме правилните рефлекси как се харчат тези пари, в името на благосъстоянието на държавата, както и в името на това тя да бъде по-скоро близка като социално икономически статус, като инфраструктура, като ниво на администрация, като развитите държави членки. От тази гледна точка България е на правия път и все по-добре се вписва в изискванията и стандартите на разходване на европейското финансиране.
Винаги съм казвал, че не цифрата е най-важното. Най-важно е какъв е ефектът, но ако говорим за цифрата към момента, може да отчетем договорени средства в размер на близо 37% от цялото достъпно финансиране, което е над 15 млрд. лв. Разплатените средства наближават вече 10%. Мисля, че последната справка, която се променя с дни, е от порядъка на 9.7%, но до края на годината ще достигне 10%.

Темповете се ускоряват

Това може да бъде гледано по различни начини. От една страна, за средата на програмния период това не е повод за необуздана радост. От друга страна, ако се наблюдава ръстът от последната една година, това със сигурност е повод за оптимизъм. 2010 година е емблематична от няколко гледни точки. На първо място от плащания в рамките на статистическата грешка от предишни години, ние вече имаме почти двуцифрено число 10%.
От близо 1.5 милиарда лева, платени до момента, тези 10% - т.е. над един милиард, са платени именно през 2010 година. Отношението между средствата за инвестиции в републиканския бюджет и разходените пари за европейски инвестиции за първи път тази година е едно към едно. Това означава, че всеки български лев, похарчен за инвестиции, е водил след себе си един, да го наречем европейски лев също похарчен за инвестиции.
През 2008 г. средствата от републиканския бюджет за инвестиции са 13 пъти повече от европейските, а 2009 г. три пъти повече от европейските.
Пътната инфраструктура е важна за България, важна е и за българските граждани, които искат да пътуват по-бързо, по-безопасно, с по-малко нерви и щети върху автомобилите.

Изоставаме с програма „Транспорт“

Оперативната програма „Транспорт” е най-голямата и с най-голям бюджет. По нея към този момент имаме 2-3 проекта, които се реализират много добре. Това са автомагистрала „Тракия“, участъците от софийското метро. Но все още са необходими много усилия, защото има голяма част неизползвани средства по ОП „Транспорт”. Необходима е по-голяма скорост в усвояването на средства и реализацията на проекти. Говорим за още две магистрали - „Струма” и „Марица”, железопътна инфраструктура. Като че ли често увлечени във всички политически разговори и народните въжделения, свързани с шосета и магистрали, забравяме, че жп проектите също са много важни за икономиката. Затова разчитам през 2011 г. да бъде стартиран голям жп проект и това е рехабилитацията на линията Пловдив – Бургас.
Преди време около 250 млн. евро за железници и пътища бяха пренасочени към метрото. Това беше направено, защото по проекта има по-висока степен на организация и техническа готовност.
България гледа на световните финансови институции не само като източник на финансиране, а те да бъдат в помощ на България - не само с пари, а с помощ от страна на техните специалисти.



*Пред БНР, със съкращения