В пленарна зала гласувахме поправка в НК, която увеличава минималната присъда за дискриминационни прояви. Дискриминация е, когато една услуга не се предоставя с оглед на религия, цвят на кожата. Ако някоя медия проповядва за ограничаване на равните възможности на гражданите – това е истинска дискриминация.
Според мен такива случаи трябва да минат през прокуратурата, да има разследване и тогава да се прецени дали има дискриминация. В България вече толкова години има действаща комисия срещу дискриминация, която действа като един граждански съд. Всеки, който е засегнат, може да я сезира и тя решава такива казуси и определя дали някой е дискриминиран. Всъщност цялата процедура много прилича на съдебен процес, тъй като комисията има тричленен и петчленен състав.
Българинът трябва да свикне, че комисията за защита на правата на човека и комисията срещу защита от дискриминация с годините ще стават все по-важни. Дори управляващите в момента трябва да разберат, че парламентарната комисия за защита правата на човека, жалбите и петициите трябва да придобие много по-голямо значение и административен капацитет. В момента това неглижиране е основният проблем, който води до толкова осъдителни присъди срещу страната ни в съда за човешките права в Страсбург. Българският чиновник все още няма мисълта, че заплатата му идва от данъкоплатеца и трябва да обслужи добре. От там идват проблемите. За голямо съжаление никой в правителството не се опитва да направи анализ на това, което се случва. Ако погледнем състоянието на правата, които имат хората при арест и например министърът знае, че ще плати осъдителната присъда в Страсбург лично той, тогава положението щеше да е различно.
Увеличаването на наказанието за дискриминация, разпространявана от медиите, е сложен казус. Съдът и комисията по дискриминация трябва да са тези, които да преценят каква е отговорността на дадения нарушител. Най-важното е хората във властта да се опитат да анализират причините за дискриминацията у нас и да се преборят с тях. За съжаление сме едва ли не на първо място по осъдителни присъди в Страсбург. На съдиите там им е ясно, че когато има жалба срещу България, тя почти на 100% завършва с осъдителна присъда.