Иглика Горанова БСП в комбинация с НДСВ внесоха законопроект за референдумите. Той е почти революционен и дава свобода на гражданите да инициират сами допитвания, включително и национални. 150 хиляди души са достатъчни, за да свикат референдум, а 350 хиляди, за да направят резултатите задължителни. Без санкцията на парламента. Първата реакция е : тези пък кога станаха толкова готини? Доскоро твърдяха, че българите не са в състояние да вземат важни решения по важни въпроси като : затварянето на трети и четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй“, членството ни в НАТО и Европейския съюз. За Лисабонския договор изобщо не говорим. Хората даже си нямат хабер какво точно ратифицираха депутатите в парламента през февруари. И чуха за него, когато в Ирландия се проведе референдум и резултатите от него бяха „не“. От твърдо „не“ до твърдо „ да“ Сега царските депутати заявяват, че референдумите трябва да са задължителни. В колекцията от избрани бисери срещу допитванията обаче могат са се откроят изказванията на техния колега Соломон Паси. В качеството си на външен министър навремето той откровено определи референдумите като „най-илюзорната и опасна имитация на демокрация“. Червените пък твърдяха на ухо, че не е време да се пита народът по важни въпроси, защото политиците са прозорливи водачи за разлика от хората, които мислят назадничаво. Въпросът защо партии като БСП (която тайно от своите членове реши да влезем в НАТО) и НДСВ (която също толкова тайно подписа закриването на 3-ти и 4-ти блок на атомната ни централа в името на ЕС) изведнъж станаха толкова разкрепостени, е абсолютно излишен. Сривът на доверие в политическата система се вижда с просто око. Избирателят вече не гласува за идеи, а срещу пари. Властта се възприема предимно като възможност да се краде, а всякакви бизнес организации окупират първо местната, а после и парламентарната власт. Корупцията е естествено състояние на обществото, в което се плаща за всичко – от преглед при лекар до разрешително за строеж. Лошото е, че ценоразписите са „плаващи“ и няма национална яснота с с колко пари трябва да тръгнеш, за където си тръгнал, за да си свършиш работа. Закон за ремонт В такова състояние на „аморален фамилизъм“ (разпадащи се общности, б. р.), каквато диагноза сложи вчера на българската действителност експертът по корупционни практики Стефан Гамизов, трябват свежи идеи. И защо да не се възроди старата тема за допитването? Така и така с правото на народа да се изкаже по някой важен въпрос политиците спекулират 18 години. Винаги е добре за доза популизъм. Само че настоящият „готин“ закон се пръква в обстановка, близка до българската народна приказка “Нероден Петко“ - още не се е родил, а политиците вече плачат какво ще им се случи, ако той влезе в сила. То е ясно. Ако законът бъде приет без промени, винаги ще се намерят 350 хиляди българи, които да поискат забраната на ДПС, защото била противоконституционна. Или пък ще се отиде на по-краен вариант – да се промени политическата система. И парламентът ще е длъжен да се съобрази с този вот. Без да може да постъпи, както преди няколко години, когато се решаваше съдбата на атомните ни реактори. Тогава 600 хиляди души се подписаха в защита на енергетиката ни, но депутатите загубиха някъде подписката. И така останахме без четири реактора. Очевидно това право на последна дума много ще липсва на елита ни и затова той ще се бори за него. Ето защо току-що влязъл в парламента за първо четене, законът за допитванията вече е приготвен за ремонт. Та преди второ четене да бъде приемлив за всички партии в коалицията. А те са три и разпределението е ясно. БСП и НДСВ уж са „за“, ДПС обаче е „против“. Можем спокойно да прогнозираме, че проектът така ще бъде „преработен“, че смелите пориви на демократичност ще бъдат изметени от него. Или почти изметени. Гарант, че това ще се случи, е здравият инстинкт за самосъхранение на хората на Доган. При настроенията в обществото и наличието на патриотична вълна те си дават сметка, че ако този закон бъде приет, те може да не са в следващия парламент. Така че играта на демократичност с допитванията май ще бъде прекратена. По целесъобразност.