Категоричната ми позиция е, че България в момента не трябва да ратифицира в този му вид международното споразумение АCТА, било то и с резерви. Даже нещо повече - България трябва да направи всичко възможно, за да може и ЕС да не ратифицира в този вид текста на споразумението. Дори и тук да не се ратифицира споразумението, ако то бъде ратифицирано от ЕС, ще се създадат такива стандарти в общността, с които ние рано или късно ще трябва да се съобразим. България има всички възможности да предприеме стъпки в тази посока. Ако споразумението бъде внесено в Европейския съд, ще се види, че то е в противоречие с основни принципи на правото на ЕС. И ако съдът се произнесе в този смисъл, ще принуди всички страни - членки на ЕС, или да променят съдържанието на тези текстове, които противоречат на закона, или да се откажат от него. Има и друго: при такова решение на съда АСТА изобщо не може да влезе в сила.
В българското общество акцентът е върху гражданскоправните разпоредби. Забравя се същественото - наказателноправната част на това споразумение. Твърди се, че не трябва да страдат крайните потребители, да бъдат следени, но се забравя по-същественото. А то е, че без никакви лимити милиони хора в България, а и в други страни, ако се ратифицира това споразумение, ще бъдат заплашени от наказателна отговорност и за най-елементарно поведение. Това ще рече, че АСТА не предвижда никаква граница от гледна точка на възможността да се регламентира наказателната отговорност.
Един от нашите продуценти даде пример – представете се да идете на Женския пазар и да вземете килограм домати, без да ги платите. С интелектуалната собственост е същото. Да, това е кражба, но по-малките кражби се наказват по административен път. Не съм против това да се преследва посегателството срещу интелектуалната собственост, но това трябва да става по адекватен начин. Това са основни принципи и на българското, и на европейското законодателство.
Абсурдно е да се парцелира собствеността върху интернет. Предлагам да помислим по-глобално. Да се помисли интелектуалният труд да се разпространява свободно. Не всеки български гражданин е способен да даде 30 лева, за да гледа един филм.